От 353 магистрати, на които е направена атесационна оценка, 344 са получили оценка „много добър“ – най-високата в съдебната власт – там с нея бележат отличниците. Едва осем от магистратите са оценени с „добър“ и само един е получил задоволителна оценка.
Данните са от отчета на Висшия съдебен съвет за първото тримесечие, представен в сряда (2 април) от представляващата ВСС Соня Найденова.
Доколко са реални отличните оценки на магистратите се вижда най-лесно по броя отменени или поправени решения, както и по върнатите обвинения и оправдателни присъди. Но и по оценката, която им дават гражданите, а тя със сигурност не е висока. По този показател България е поставена на 123-а от 148-а място в анализите на Световния икономически форум. Безпогрешен показател за стореното от нашите магистрати е и практиката на Европейския съд за правата на човека, където и в момента има над 3000 висящи български жалби, по които се чака произнасяне.
Атестацията от години търси своя адекватен вид. Сега обаче придобива особена важност, защото през 2014-а предстои масово назначаване на нови съдебни началници – мандатите на досегашните изтичат. А от това как ще бъдат оценени кандидатите до голяма степен зависи и дали изобщо ще имат шанс да се преборят за повишение и за кариерно развитие. Само от началото на годината вече минаха 12 назначения на административни ръководители в съдебната система, а други седем процедури са открити и очакват определяне на дата за изслушване на кандидатите.
Впрочем, създадена е и работна група, която в момента работи по създаването на критерии за оценка на върховните съдии и прокурори. По закон и най-висшите съдии и прокурори в държавата подлежат на периодично атестиране, но досега нито един състав на ВСС така и не посмя да ги подложи на такава проверка. Друг въпрос е какъв конфуз би се случил, ако един висш магистрат бъде оценен например със „задоволителна“ оценка. И как той би могъл да продължи и да правораздава като последна съдебна инстанция и да създава задължителна съдебна практика за всички по-долустоящи съдии. Но до такъв срам надали ще се стигне.
