Истината, казват, боли. А изричането й невинаги предизвиква одобрение, камо ли похвала. Бившият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на следователите Пламен Стоилов беше наруган тази седмица в някои медии заради личната си позиция спрямо… Холандия. В свое писмо от края на миналата година Стоилов обяснява отказа си да присъства на работна среща в Националния институт на правосъдието по въпроса за натовареността в съдебната система. Според публикациите писмото било публикувано на интернет страницата на Националната следствена служба, но към днешна дата то не може да бъде открито нито там, нито на сайта на Камарата на следователите в България, чийто председател е все още Стоилов. Въпреки че бе пенсиониран през януари. Но макар да се е подписал като неин председател (което е точно така, понеже още не е избран негов приемник), Пламен Стоилов посочва изрично, че изложената позиция е лична и не ангажира камарата.
Какво пише Стоилов, за когото в средите на следователите се говори с уважение. Без никакво усукване той заявява, че няма да отиде на срещата, защото там ще присъства представител на Кралство Нидерландия. Експертът от страната на лалетата трябвало да сподели опита на страната си в измерването на съдебната натовареност – методът им бил успешен. Пламен Стоилов обаче отказал, и то категорично, публично холандци да му дават акъл по съдебни въпроси. И се аргументирал по следния начин:
„Известно е, че това е страна, в която хомосексуалистите са установили доминация в обществото, наркоманията е почти изцяло легализирана, а съществува и официално партия на педофилите, която се домогва до участие в парламента. Мисля, че представители на такава държава не могат да бъдат наши ментори по отношение на проблемите в съдебната власт. Нашият славянски народ не заслужава подобна участ.“
Да беше обаче само това. В писмото, което Стоилов е адресирал до сегашния член на ВСС Галина Карагьозова, понеже тя го е поканила на срещата, следователят сочи и друга причина за отказа си – там щяло да се говори за ефективност, но не и за справедливост на съдебната система. Следва натуралистично описание на българската съдебна действителност. Според Стоилов справедливост в последните повече от 20 години у нас няма. Основната причина е в това, че през тези години законодателните и правоприлагащите органи „по един системен и трогателен начин“ обгрижват правата на обвиняеми и подсъдими за сметка на жертвите на престъпления. Стоилов посочва категорично и същината на проблема – изродилата се в безконтролност независимост на магистратите.
„В резултат на това десетки и стотици автори на тежка и отвратителна престъпност с псевдоними като Хастари, Мастари, Крокодили, Галевци и други подобни се радват на свободата си и продължават да извършват престъпната си дейност. Горното причинява страдания на десетки и стотици невинни граждани, които фактически са оставени без защита от държавата и правосъдието. Преди да се случи това обаче, конкретни колеги магистрати, в резултат на вътрешното си убеждение и безкрайната си самостоятелност, са определили, че няма опасност въпросните извършители да се укрият или да извършат ново престъпление. По този начин те са предопределили съдбата на бъдещите жертви на престъпления. Този въпрос освен към справедливостта има отношение и към ефективността на правораздаването. Всеки опит да бъде поставен въпросът за професионализма и морала на подобни колеги магистрати, до момента или е изцяло игнориран, или е срещал яростна съпротива от заинтересованата страна. Това е и основната причина авторитетът на съдебната власт да е изключително нисък“, пише Стоилов.
Както може да се очаква, форумите изобилстват от изказвания твърдо в негова подкрепа. Но юристите твърдят също, че цялата среща е била безсмислена, тъй като структурите на съдебните системи в двете страни са различни. Холандската прокуратура не е част от съдебната власт, а от изпълнителната – подчинена е на министъра на правосъдието, който носи политическа отговорност за действията й пред парламента. Следствените действия пък извършват основно не прокурорите, а полицаите, които, за разлика от българските следователи, също са в структурата на изпълнителната власт. В резултат съдебните, прокурорските и полицейските органи имат свободата да предприемат самостоятелно мерки, за да създадат равномерна натовареност в своята дейност, докато нашият ВСС се пъне да налучква единни критерии за натовареност, които не дават резултат.
Пламен Стоилов е и единственият засега висш представител на съдебната власт, който посочи още докато е ангажиран в състава й ширещото се беззаконие и невъзможността да се противодейства на корупционното правораздаване. Като председател на Комисията по знаковите дела в предишния ВСС Стоилов сложи пръст в раната, поставяйки открито въпроса за разширяване на правомощията на съвета по проверките на делата. Той заяви, че тази структура има желание, но няма законови възможности да приложи ефективни мерки срещу многобройните оправдателни и условни присъди по знакови дела. По думите му при всеки опит ръководената от него комисия да анализира причините за тези актове магистратите оказват съпротива с довода, че това е опит да им се влияе върху вътрешното убеждение как да отсъдят в един или друг случай.
„ВСС направи няколко опита да разруши това табу, но атаката ни беше отблъсната с аргумента, че наказателната политика се определя от Народното събрание и от Върховния касационен съд. Има дори негово тълкувателно решение, че ВСС няма право да се произнася по правилността на съдебните актове. Много магистрати осъзнават колко всъщност сме безпомощни, съчувстват ни, но ние просто нямаме никакъв законен инструментариум“, заяви в парламентарната правна комисия Стоилов.
В интервю за „Параграф 22“ Пламен Стоилов потвърди изцяло позицията си. Той каза, че правосъдието у нас е една затворена, самозадоволяваща се система, бореща се със зъби и нокти за независимост… най-вече с идеята да да остане извън контрола на обществото. Всеки опит да се извърши проверка, макар само по хода на дадено дело, срещал неприязън и съпротива. Стоилов поиска конституционна промяна, която да даде на ВСС правото да преценява правилността на актовете на магистратите при основателни съмнения за корупция. „Не може да бъде ефикасно онова правосъдие, което потиска частната и генералната превенция, което показва либерализъм и оправдателен уклон, защото по този начин поощрява, стимулира извършването на престъпления. За съжаление е трудно да се надяваме, че това ще се промени, защото липсва политическа воля. Освен чисто техническия проблем с конституционната промяна истинската причина я знаем всички – има среди, които са пряко заинтересовани това да не се случи. Да се запази статуквото – за това е борбата!“, каза Пламен Стоилов. Та, общо взето, безпристрастните се питат – а излъга ли за нещо Пламен Стоилов?!
