Пределно ясно е, че загубеното поколение на сегашните български ученици в преобладаващата си част мрази дългия престой в класните стаи, скарано е със знанията и смята преподавателите си за (без)полезни изкопаеми. Но че тинейджърите ни не знаят как да си пуснат климатика вкъщи, как да платят по-малко за пътуване в метрото или що е то роботизирана прахосмукачка, дойде малко в повече. Резултатите от последния международен тест PISA „затвърдиха“ изоставането на 15-годишните спрямо европейските им връстници и отново показаха, че образователната ни система „възнаграждава“ само със суха теория, която няма нищо общо с реалните житейски ситуации. Добре че поне българчетата знаят кой е най-краткият път от точка А до точка Б. Това ще им помогне да се изнесат „на пожар“ от държавата, като поотраснат още малко. Но това е друга тема.
Във въпросното изследване с отчайващи за нас резултати са участвали 2122 ученици от 186 училища в страната. Оказа се, че напук на реалностите във високотехнологичната ера за 148 ученици тестът е бил първият допир в живота им с компютър и мишка. Просветният министър проф. Анелия Клисарова обясни тази драма с недостатъчната наличност на компютри в школата. По думите на Клисарова интернет и специализирани кабинети имали само една четвърт от учебните заведения в държавата, като някои от тях дори стояли заключени. Защо е нужно да бъдат поддържани „архивни“ училища на възрожденско технологично ниво и кой позволява на директорите да спират възпитаниците си от глобалния интернет свят са въпроси, на които трябва да си отговори точно ресорният министър.
Проблемът очевидно не е в липсата на пари. По националните образователни програми за 2014-а правителството е подготвило 100 млн. лева. На теория над половината средства са за нови информационни и комуникационни технологии, както и за ъпгрейд на училищната материална база. Това е крачка напред, но някои от заложените цели навеждат на мисълта, че българските училища ще продължават
да се движат на две образователни скорости
и пропастта между тях ще расте, вместо да намалява. Така например 21.5 млн. лв. са заделени за нови компютри, интерактивни дъски, мултимедийни проектори, модерни настолни и преносими компютри, таблети, оборудване на зони за безжичен интернет достъп, електронни мултимедийни уроци, виртуални панорами и други. Но по-голямата част от изброеното ще стои като на свинче-звънче – това са абсурдни екстри за образователна система, в която три четвърти от училищата не са виждали компютър или интернет. Като споменахме за нови компютри, те няма да влязат там, където са необходими, а ще заменят остарелите си технологични събратя. Ако направим съпоставка със същата програма за 2013-а, се вижда, че тогава с далеч по-малко пари е направено повече. За обновяване на материалната база с минимум 10 хил. нови компютри бяха дадени 6.5 млн. лв., докато сега с над три пъти повече средства се покриват едва 5000 работни места. И едва ли някой от просветните експерти ще може логично да обясни как става тази хватка. Прекрасно е, че половината училища в България ще се сдобият със зони за безжичен достъп. Но без техника те ще работят само за директорите и по-старшите учители, които и без това си имат интернет в кабинетите. Ако използваме идеологическата терминология, в случая се прави показна надстройка, но базата липсва.
Абсурдът, наречен Национална програма „Оптимизация на училищната мрежа“, доведе до закриването на стотици училища, за което държавата в последните пет години си плати като поп над 100 млн. лева. Сегашното правителство също продължава по този път без изход, сякаш образователната ни система по презумпция трябва да работи в естествената среда на града. Така през 2014-а за „подрязване“ на мрежата са предвидени 13.56 млн. лева. На закрито училище с над 60 ученици ще се полагат до 225 хил. лв., а за школо с под 59 ученика – 135 хилядарки. Доста ниски тарифи за унищожаването на нещо, градено с десетилетия. Какъв е практическият резултат от сбърканата реформа може да се разбере от статистиката на образователното министерство, според която
64 850 ученици от населени места без школо
пътуват всекидневно като гостуващ цирк. За покриване на транспортните им разходи и закупуване на нови автобуси, които да ги извозват, държавата е заделила 15 млн. лв. по програмата за модернизация на материалната база. Малчуганите може и да са образователно „извозени“, но поне утехата им е, че няма да ходят пеша в чуждото училище.
Въпросната модернизация на базата ще струва общо 44 млн. лв., като с 28 млн. от тях ще се подобрява училищната среда. (За детските градини – „ако останат средства“, както е декларирано в проекта.). И тази схема стои като изсмукан от пръстите стремеж към псевдоелитарност. Голяма част от парите ще бъдат похарчени за работилници за професионално обучение, лаборатории, въобще – за целите на усилено пропагандираната „любовна“ връзка между образованието и бизнеса. В същото време 10 хил. деца със специални образователни потребности ще стискат палци, че някаква частица от милиончето, подхвърлено по милост за достъпна среда, ще стигне и до тяхното училище. Ясно е, че с толкова нищожна сума няма как да се поставят асансьори, рампи и специално пригодени тоалетни в повече от двайсетина училища. А някой бе казал, че степента на развитие на едно общество най-добре се оценява по отношението му към децата със специални потребности. По тази скала си оставаме истински аборигени.
И още нещо. За външно оценяване на децата след 4-и клас, това на езиковите паралелки след 7-и и 8-и, както и за оценка на резултатите от матурите ще бъдат похарчени 4.5 млн. лева. Но без да подценяваме положителния ефект от централизирания държавен изпит, не е ли по-реално да се замислим над слабата оценка, която периодично дава междунардният тест PISAна цялата ни образователна система?Резултатите от последното външно оценяване на четвъртокласниците извадиха наяве изключително голям процент на неграмотност. На практика една четвърт от малчуганите са преминали в пети клас, без да имат елементарния минимум познания по български език, литература, математика, човек и общество и човекът и природа. От последните матури пък бе установено, че зрелостниците масово се дънят по предмета, който смятат, че най-добре знаят. Същите успяха да счупят антирекорд със 7000 двойки по география. И какво от това? Резултатите останаха в базата данни, от министерството пуснаха по някой коментар с половин уста и толкова. Образователните реформи си остават някъде в недописания училищен закон, а учениците се подготвят да изумят света с поредната порция държавно програмирана глупост.
