Охлаждането на отношенията между Русия, САЩ и Европейския съюз заради Украйна застрашава световната икономика, предупреди управителният директор на МВФ – Кристин Лагард , в реч във Вашингтон на 2 април. Тя отбеляза също, че изострянето на геополитическото напрежение, наред с опасностите от свръхниска инфлация в развитите държави и с високата степен на колебания в развиващите се пазари, могат да помрачат икономическата перспектива.
Русия е на ръба на техническа рецесия
през това тримесечие – това подсказва намалението на икономическата активност в секторите на производството и на услугите. Общият индекс, който отчита произведения от тях продукт, се е понижил до 47.8 пункта през март след 50.2 през февруари. (Всички стойности под 50 са белег за спад.) През миналата година руското стопанство отчете растеж от 1.3% – най-слабият от 2009-а насам.
Руската валута се е обезценила със 7.6% към зелените пари през тази година и в следобедните часове на 3 април се разменяше в Москва срещу 35.533 рубли за един щ. долар. „Банк России“ е продала 22.3 млрд. щ. долара и 2.3 млрд. евро през март, за да ограничи спада на рублата. Тези продажби на чуждестранна валута са най-големите от януари 2009-а досега, сочи официалната банкова статистика.
Развоят на събитията около Украйна мотивира руската централна банка да не намалява базовата си лихва поне до юни, съобщи нейният председател Елвира Набюлина на банкова конференция на 2 април. Стойността й бе повишена на 3 март от 5.5 на 7 процента.
„Банк России“ прогнозира, че икономическият в страната растеж „вероятно“ ще падне под 1% през тази година.
Литва разчита на ниската инфлация
за да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2015-а.
Централната банка на страната очаква максимум 1% годишен ръст на цените през тази година, 1.5% през следващата и 1.9% през 2016-а. Вилнюс е постигнал сериозен напредък от 2006-а, когато ръководството на еврорегиона прецени, че Литва не може да бъде приета за член на общността заради нестабилните цени.
Ако балтийската република получи пропуск за еврозоната през юли, когато трябва да бъдат готови докладите на Европейската комисия и на ЕЦБ, усилията ще се пренасочат веднага към интегрирането на финансовата й система в новия банков съюз на блока. В момента в литовския банков сектор доминират скандинавските кредитори СЕБ, „Сведбанк“ и ДНБ – най-голямата норвежка банкова група.
Гърция ще използва 11 млрд. евро от помощта, предоставена й за банките
за намаляване на публичния дълг.
Както е известно, тя получи финансова подкрепа в размер на 50 млрд. евро от финансовия пакет на международните кредитори за подкрепа на банковия си сектор. Досега правителството е използвало 25 млрд. евро от тях за капитализация на най-големите местни кредитори. Други близо 14 млрд. евро са похарчени за преструктуриране на по-малките банки. Останалите 11 млрд. евро спокойно може да не се харчат, ако гръцките кредитни институции привлекат частни инвеститори, смята финансовият министър Янис Стурнарас. Той определи паричния остатък като „много стабилен буфер за гръцката банкова система“.
Гръцкият парламент одобри на 31 март нови законови мерки, включително и за промяна на начина, по който се рекапитализират банките. Целта е „да се увеличи до максимум участието на частния сектор в банковия капитал, за да се спестят неизползваните 11 млрд. евро от Европа и те да формират буфер“, поясни министърът.
Миналия месец гръцките „Алфа банк“ и „Пиреос банк“ привлякоха чрез облигационни емисии 2.95 млрд. евро свеж капитал от чуждестранни инвеститори, което е поредното доказателство, че страната излиза от кризата на държавния дълг.
