Варненските магистрати отново се оказаха начело в топкласацията на родните институции, които намират хитри начини да бръкнат в джоба на българина. По 50 стотинки на справка, левче за изтеглено съдебно решение или протокол, или постоянен абонамент с цени по договаряне – това са условията, за да могат граждани и адвокати да ползват единния уебпортал за дистанционен достъп до съдебните дела, които се разглеждат в 23 съдилища на територията на Варненския апелативен район. Порталът позволява защитниците да си правят справките и да теглят необходимите становища, отговори на искови молби и прочие документи директно от компютрите в офисите си, без да висят по опашки пред гишетата в съда и да стоят на куц крак в коридора с папките под мишница, за да могат да си прочетат протоколите.
През тази седмица по-голямата част от съдилищата от Варненско се включиха в такъв портал. Те не са първопроходници в идеята – в Пловдив отдавна вече са превзели интернет, и в Бургас предоставят същите услуги, такава възможност предоставя и Софийският градски съд. В Търновския апелативен съд още работят по темата, засега там достъп има само до съдебните решения.
Бавно и полека апелативните уебпортали ще изградят една обща система за цялата държава, като част от изграждането на т. нар. електронно правосъдие. Идеята е добра, така се прави от години по цял свят и е хубаво поне в едно нещо да заприличаме на нормална държава. С новата система хем ще се облекчат страните по делата, хем пред деловодствата вече няма да се купчат цели тумби гневни защитници, за които все няма място – липсата на елементарни условия за работа в помещенията за четене на дела са всеизвестни.
Единствено във Варна обаче искат пари за услугата и се опитват да припечелят пари от европейското удобство – поне така сочи бързата ни проверка по сайтовете. Въведените такси наистина са символични, но пък действа принципът за тотото „с малки суми, но редовно“. Обяснението е, че парите са нужни за поддържането на системата.
Въведеното заплащане на услугата не е кой знае каква тежест за страните по делата, които все пак еднократно ще ползват системата и съответно – ще плащат за нея. Но измислената такса разбираемо взриви адвокатите. За тях това няма да е малък разход. Защитниците основателно имат опасения, че при все по-обедняващите и по-трудно плащащи за защита клиенти тези разноски очевидно ще легнат на техен гръб. А като самоосигуряващи се те няма да има как да го приспаднат от облагаемия си доход – държавата е поставила лимит за разходите, за които позволява такова приспадане.
Освен това въпросът е чисто принципен – за какво всъщност ще плащат хората, които ползват системата? Съществува тарифа за таксите, които се събират от съдилищата, в които подобна услуга изобщо не е предвидена. Съдилищата всъщност са задължени да извършват същите тези справки безплатно, ако се отиде на гишетата в деловодствата им. Там единственото, което гражданите и защитниците им трябва да платят, са разходите за ксерокс – ако искат копия на документи. При това таксите за копия на гишето са в пъти по-малки от тези, които ще се плащат за разпечатване от собствения принтер на адвоката в неговата кантора. А в това няма никаква логика.
Що се отнася до издръжката на системата – тя се изгражда и поддържа с бюджетни пари или с такива по проекти – и в двата случая с пари на данъкоплатците, независимо дали български или европейски. Така че те вече са си я платили. На всичкото отгоре системата ще спестява разходи на съдилищата – най-малкото за пощенски разходи.
Пита се в задачата за какво тогава ще плащат гражданите. И доколко всъщност е законно това? Въпрос, на който би следвало да отговори новоназначената шефка на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян. Току-виж дамата, прочула се най-вече покрай завидната лекота, с която се справя със собствените си финансови дела, успее в бъдеще да уреди изгодни условия не само за собствените си кредити, но и за обслужването на хората от апелативния си район.
