Национализираната френско-белгийска банка „Дексия“ (Dexia) няма да доказва на европейските регулатори, че ще може да устои на гибелния сценарий за нова финансова криза, заложен в предстоящите стрес-тестове. С решение на надзора към ЕЦБ банката няма да бъде подлагана на проверка с екстремен сценарий, тъй като е „специален случай“.
Някогашната огромна банкова група беше принудена да продаде целия си бизнес, след като през 2011 и 2012-а получи два спасителни заема от френските и белгийските данъкоплатци за период от пет години. Сега тя е почти изцяло собственост на Франция и Белгия.
Според повечето банкери от ЕЦБ, сред които и гуверньорът на Банката на Франция Кристиан Ноайе, Dexia е „уникален случай“, с оглед на държавните гаранции, които са й предоставени.
Изключението обаче повдига въпроса дали други „спасени“ или проблемни банки, които се чувстват специални, могат да бъдат освободени от стрес-тестовете?
Според Ноайе, който също така е член на управителния съвет на ЕЦБ, в случая с Dexia не става дума за изключение. „Въпросът е дали това, което правим, има смисъл. Прегледът на активите има смисъл. От друга страна, заради държавните гаранции стрес-тестовете, за които се използват екстремни сценарии, нямат смисъл подчерта централният банкер.
Без отговор обаче остава твърде важниjя въпрос: как при предходните стрес-тестове, извършени от Европейския банков орган през 2011 г., Dexia премина изпита с „отличен“, а три месеца по-късно поиска допълнителна финансова помощ от френското и белгийското правителства. Година след това се нуждаеше от още средства. Оттогава насам двете държави са инжектирали близо 12 млрд. евро в банката.
Все пак някои анализатори са обезпокоени, че премахването на теста за Dexia подкопава доверието в банковия сектор на ЕС.
„Да се освобождава от стрес-тест? Все още има толкова много заинтересовани трети страни, които се надяват да получат парите си обратно от Dexia“, коментира Айвън Ван де Клуут, главен икономист на базирания в Брюксел мозъчен тръст Itinera. От германската банкова асоциация (BdB) пък посочват, че всяко изключение се нуждае от ясни и убедителни аргументи.
