Сигналите за престъпления при упражняване на евровота са по-малко, схемите са по-елементарни и купуването на гласове е „в някакава степен“ овладяно. Оценката е на заместник главния прокурор Борислав Сарафов и беше дадена броени дни преди провеждането на изборите за Европейски парламент. Точно в дните, когато „Параграф 22“ написа, че държавното обвинение дава, макар и деликатно, заявка за ненамеса в изборната търговия.
По това време в медиите вече имаше информация за финансово мотивиране или директна обработка на електората, но според Сарафов в прокуратурата „точно такъв сигнал“ нямало. Подадените сигнали не били много на брой и почти всички били „несериозни“. Не съдържали достатъчно коректна и точна информация, за да бъдат образувани досъдебни производства, поради което дежурните прокурори постановявали масово откази да ги разследват. Въобще прокуратурата наблюдавала всички тези процеси, но „за щастие“ не откривала нарушения.
От Сарафов чухме още, че държавното обвинение изобщо не си прави труда да използва специални разузнавателни средства при документирането на този вид престъпност. СРС-та били приложени в единици случаи, като „отрицателният резултат също е резултат“. Прокуратурата отчитала събирането на оневиняващи доказателства като успех, равен на обратното – събирането на доказателства, въз основа на които да повдигне обвинение и да вкара делото в съда. И въпреки активното нищоправене срещу изборния алъш-вериш скандал „Костинброд-2“ бил невъзможен. А предначертаната от прокуратурата безнаказаност по оригинала „Костинброд“ била просто злословие на определени политически сили.
Каквито намеренията, такива и резултатите. При масова байганьовщина в цялата страна прокуратурата се отчете до края на изборния ден с едва 20-ина досъдебни производства, 15 от тях – в Бургаско. Както предвидихме, огромна част от сигналите отиват „към кошче“ с отказ за разследване. От над 400 прокурорски преписки близо 300 са незабавно прекратени, а по другите още се работи. С тези темпове на противодействие на изборната престъпност обаче едва ли може да има съмнение, че в скоро време и те ще се окажат „несериозни“.
В същото време сигналите за организирано гласуване, купуване на гласове, контролиран вот и неправомерна агитация заливаха избирателните комисии, партийните централи и… прокуратурата. При това те притежаваха конкретика, очевадна за всеки здрав разум – имена, длъжности, адреси, номера на автомобили. Ако към това прибавим медийните кадри и репортажи, в които журналисти действаха под прикритие, ползвайки репортерската си техника като специално разузнавателно средство, ще добием пълна яснота за резултатната безрезултатност на държавното обвинение.
Отсега е повече от ясно, че скандалът „Бобов дол“ също ще бъде отчетен като несериозен, въпреки че мнозина го определиха именно като новия „Костинброд“. След излъчването на телевизионен запис със скрита камера, в който началник в мината на енергийния олигарх Христо Ковачки уговаря работниците за кого да гласуват, настана смут. Първо Централната избирателна комисия си направи оглушки, после взе да убеждава всички, че направила куп проверки, но нарушения нямало. А не сезирала прокуратурата, защото прокуратурата се била самосезирала.
Междувременно близки до червената партия политолози взеха да обясняват, че в т. нар. корпоративен вот нямало нищо нередно. А синдикални лидери пригласяха с пояснението, че купоните, с които миньорите не можели да си купят нищо в магазина на собственика, не били ваучери. И понеже не са част от заплатата, какъвто статут имат ваучерите, не можело да става дума за упражняван от работодателя натиск. С тази подробност, че неизвестно защо въпросният магазин „Европа“, който се оказа празен точно за изборите, е единственият от едноименната верига на Ковачки , останал незареден по това време. Другите бяха пълни със стока.
След изборите – ново двайсет. По същия сигнал в мините на Ковачки се изсипаха прокурори и трудови инспектори. Стана ясно, че е образувано досъдебно производство и че се провежда проверки и разпити. Очевидно случаят е бил оценен като нетолкова елементарен с оглед показанията на работниците, че били агитирани, но натиск не им бил оказван. От Националния осигурителен институт пък увериха, че решението за разсрочване на 40-милионния дълг на мината държавното обществено осигуряване нямал нищо общо с корпоративната агитация в нея. Както бизнесът на Ковачки и партията му „Лидер“ нямат никакви, ама абсолютно никакви политически обвързаности.
Избирателите – роби, крепостни, добитък
Скандалът „Бобов дол“ може и да не настигне скандала „Костинброд“, но съдържанието е на практика същото – организирани от властта произвол и беззаконие по отношение политическите права на българите. Нещата бяха назовани с истинските им имена от омбудсмана Константин Пенчев, който бил чел за подобни практики в учебника по история за зараждането на капитализма. Пенчев бил потресен от безобразието големи групи хора да са доведени до положение да бъдат броени по изборите като глави добитък, крепостни и роби. Той потвърди и първоначалната версия от телевизионния репортаж, че сумите по купоните са удържани от заплатите на миньорите, а не са просто договорен от синдикатите допълнителен бонус към заплатата.
„Сезирах Инспекцията по труда и искам да се направи цялостна проверка, за да видим този работодател плаща ли заплати, или не, на какво основание издава тези купони, наистина ли се подиграва с тези хора. И ако това е така, да си получи заслуженото наказание. Нито един работник не е подал сигнал до мен. Те дори не смеят да се оплачат. Представяте ли си колко е ужасно?!“, диви се риторично омбудсманът. Че и на кого да се оплачат при такава резултатност на прокуратурата, питаме риторично ние.
