Омбудсманът Константин Пенчев излезе с критична за държавните органи позиция във връзка със случая „Корпоративна търговска банка“. В писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков той отправи препоръка за повече прозрачност при осъществяването на специалния надзор, упражняван от БНБ, за да не остава впечатление, „че институциите бездействат или не действат адекватно, като предоставят противоречива, необмислена и неясна информация на гражданите“. Пенчев алармира за затрудненията на хората, изпаднали в невъзможност да получават социални плащания по сметките си в КТБ и в „Креди Агрикол“ след решението надзорът в тях да бъде продължен до 21 септември. Омбудсманът разкритикува остро и действията на НОИ, който продължи да превежда пенсии и други осигурителни плащания в двете затворени банки, макар да знае, че титулярите не могат да ги изтеглят. Хората от НОИ пък се оправдаха, че по закон нито имат основание да спрат плащанията, нито могат да ги превеждат по други сметки освен декларираните от получателите.
Господин Пенчев, ролята на омбудсмана е да пази гражданите от администрацията и монополистите, но влязохте твърдо в проблема с частната КТБ. Това означава ли, че смятате държавата за отговорна в случая?
– Формално погледнато, омбудсманът няма по закон никакви правомощия да отправя препоръки и критики към частни банки и въобще към частни фирми, с изключение на доставчиците на обществени услуги – мобилни оператори, енергоразпределителни и водоснабдителни дружества и други от този род. В случая с КТБ обаче мисля, че не може да има спор основателна ли е намесата на обществения защитник. Хиляди български граждани са засегнати от криза, предизвикана по общо мнение от държавните институции. Тук не става въпрос да се бъркам в мениджмънта на една частна банка. Но тази банка беше подкрепяна от властимащите при четири поредни правителства, след което с бездействието и неадекватните действия на държавата беше предизвикана тази неочаквана и скоростна криза. И едва тогава се заговори за необезпечени кредити към свързани лица, за нереално високи лихви по някои депозити. Очевидно, ако всичко това е вярно, то е ставало под благосклонния поглед на банковия надзор. БНБ е институцията, която трябва да наблюдава и контролира частните банки, като не допусне по никой начин да се стигне до банкова и финансова криза. БНБ явно не е упражнила действен надзор и в един момент прокуратурата атакува КТБ, поставяйки под съмнение доверието в нея.
Но гуверньорът Иван Искров твърди, че намесата е била навременна и адекватна.
– БНБ с действията си с нищо не допринесе хората да бъдат успокоени. Напротив, няколко дни преди ръководството на КТБ да поиска от БНБ специален надзор, представители на централната банка заявиха, че банката е стабилна и няма причини гражданите да се притесняват. И веднага след това – поставят я под надзор и спират всичките й операции. Това води до срутване на доверието към банковата система, за една бройка не се срина и друга голяма банка. Хората се паникьосват и никой не може да ги упрекне за това, че държат на парите си. Вината е изцяло на държавните институции, които предизвикаха криза в една стабилна и подредена система, с която шега не бива. Именно затова се намесвам. Аз не мога да върна влоговете, дори гарантираните, защото това не е работа на омбудсмана. Но мога да препоръчам на институциите да вземат мерки за минимизиране на щетите и за преодоляване на последиците.
Ръководството на НОИ обаче Ви се обидиха за изказванията Ви за превежданите в КТБ средства за социални плащания.
– Ами не мога да не реагирам, защото става въпрос за около 6000 пенсионери, които получават пенсиите си по сметки в КТБ, а и в момента 20% от тях не са сменили банката и не могат да изтеглят пенсиите си. И въпреки че НОИ е наясно с това, продължава да превежда пенсиите им именно по тези сметки. За мен е необяснимо защо държавните чиновници не бяха активната страна – да се свържат незабавно с тези хора и да ги приканят да си разкрият сметки в други банки. Или пък да им обяснят, че ще изпращат пенсиите по пощата или чрез клоновете на НОИ в страната. Това са смислени управленски решения, а не просто да кажем: „Ами ние по закон нищо не можем да направим – щом са ни посочили тези сметки, по тях ще плащаме“. Това е едно бездушно отношение, с което държавата увеличава вредното въздействие на кризата. За разлика от съда, който преценява дали администрацията е спазила буквата на закона, омбудсманът може да каже: “ Да, администрацията може и да е спазила буквата на закона, но това не означава, че е взела правилно управленско решение“. НОИ можеше дори да забави плащанията, докато не се свърже с всички титуляри – кой би се разсърдил за това? Подобни действия трябваше да бъдат предприети служебно, а вместо това слушаме извинения със закона.
Каква картина оформят жалбите до вас?
– Наред с пенсионерите се оплакват и много вложители. Житейски случаите са най-различни, но при много от тях възникват и правни казуси. Един няма пари за наема на детето си в чужбина и то ще бъде изгонено от квартирата. Друг не може да изпълни задължението си по предварителен договор за покупко-продажба за имот и е заплашен от големи неустойки. Наясно съм и със затрудненията на бизнеса, който не може да изплаща трудовите възнаграждения на работещите. Проблемите са необозрими, защото всичко е с пари. И затова апелът ми към Народното събрание и към властите е за максимална гласност и яснота по проблема с КТБ. Не може да казват: „По закон надзорът трае три плюс три месеца и в края на шестия месец ще обявим дали ще отворим банката, или ще я затворим окончателно и ще я фалираме“. Ако се стигне до втория вариант, започват тепърва да текат нови срокове по закона за гарантиране на влоговете. Не съм банков специалист, но правя разлика между проверяването на кредитни досиета за 3.5 млрд. лв., което е къртовски труд и изисква време, и даването на бърз отговор може ли банката да бъде оздравена.
Да, но на квесторите дори не сме им виждали очите, управата на БНБ съвсем замлъкна, правителството е в оставка, а парламентът не работи.
– Свидетели сме на ступор в държавните институции, след като бяха суперактивни в предизвикването на кризата. Правиха показни обиски и тършуваха в сградата на КТБ, излизаха с противоречиви изявления, след което всичко внезапно замря. Правилата за банковата тайна и принципът, че парите обичат тишината, не оправдават това мълчание. При този скандал и при тази предизвикана криза институциите са длъжни да информират колкото се може по-изчерпателно и по-редовно гражданите за ставащото. Не може да заключиш парите и спестяванията на хората на принципа „Няма да ви обясняваме, след шест месеца ще се видим пак“.
Допускате ли институционален заговор за рухване на КТБ?
– Споделям схващането, че след като тази банка беше надута изкуствено, тя беше спукана изкуствено. Шеметното й разрастване и светкавичното й затваряне не са предизвикани от пазарните закони. Мен не ме интересува кой как ще си разпределя бизнес териториите, но щом това застрашава стотици хиляди граждани и дори цялостното финансово състояние на държавата, съм категоричен, че тя трябва да се намеси. Обърнах се към Народното събрание първо, защото сме парламентарна република, и второ, защото ако БНБ се отчита пред някого, това е парламентът. Има и трета причина – не очаквам вече от ръководството на БНБ никакви смислени действия. Те не само са занижавали контрола и реагираха неадекватно, но и взеха, че се обидиха, когато им го казаха. Гуверньорът подаде оставка под условие – ако се приеме, бих я дал. Какво има да се коментира при подобно ръководство?
От предложените досега схеми някоя звучи ли Ви реалистично? Да се приема ли специален закон и да се наливат публични средства, или да се търси пазарно решение?
– Да вземем кризата от 1996-1997 година. Тя доведе до това, че държавата се мобилизира, въведено беше изцяло ново банково законодателство, което възприе европейските принципи за надзор на банките и защита на вложителите. Това законодателство действа безпроблемно толкова години. И в момента, в който се появи първата сериозна криза с една банка – дайте да пишем ново законодателство. Ама чакайте, защо тогава правихме сегашното? Та то изобщо не е прилагано, защото такава криза досега не е имало. И когато дойде ред да го приложим, казваме: „А-а, не, друго ще измислим“. Откъде – накъде, кое го налага? Държавата не може да си измива ръцете по този начин за сметка на данъкоплатците.
Като бивш административен съдия как гледате на коментарите сред юристите, че трябва да се търси отговорност от държавата по съдебен ред?
– Законът за отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди е специален закон, който предполага наличие на отменен преди това държавен акт, чиито последици стават неправомерни. Ако това условие липсва (БНБ е все пак независима от държавата и нанася щети предимно със своето бездействие), може да се мисли за общия ред за търсене на отговорност за вреди по Закона да задълженията и договорите. Не твърдя, че всички засегнати трябва да хукнат по съдилищата, но може би трябва да се стигне до присъждане на високи обезщетения, за да се промени нещо. Не може непрестанно да възникват кризи, а виновни все да няма. Не, виновни винаги има. Ами видяхме, че арбитражът в Хага осъди Русия за повече от 50 млрд. долара по случая „ЮКОС“. Американски съд присъди гигантско обезщетение на вдовица, чийто съпруг починал от заблуждаваща информация на тютюнев гигант. Как иначе администрацията ще бъде научена, че няма нищо по-важно от интереса на гражданите? Кой позволява огромен брой българи, да не кажа цялата нация, да бъдат докарвани до истерия и психически шок? Кой ще им плати страха и нервите, докато се редяха по опашките да си вземат парите? Тези щети са неизмерими и е крайно време да си дадем сметка, че някой трябва да ги плати.
Не смятате ли обаче, че прекалено много хора, от които зависи решението на проблема, са с двата крака вътре в проблема „КТБ“, което ще осуети търсенето на индивидуална отговорност?
– Спор няма. Честно казано, не си правя илюзия, че ще излезе истината, защото няма кой да я каже. Нито пък ще излезе задкулисието на прехода, както призова президентът Росен Плевнелиев с искането си за разкриване на „досиетата КТБ“. Големият проблем у нас е, че няма кой да проверява проверяващия.
Като бивш член на Висшия съдебен съвет как оценявате управлението на съдебната власт? Предстои избор на председател на Върховния касационен съд и не могат да се разберат за процедурата.
– Съдебната система е в пълен застой. Но не застой на едно място, а такъв, при който времето се връща назад. Виждаме все по-непрозрачни процедури за избор на ръководители. Изобщо не се надявам на прозрачен и убедителен избор. Дори смятам, че истинските кандидати (номинирани досега са заместник-председателките на съда Таня Райковска и Павлина Панова) още не са излезли на сцената. Това ще е първата вълна и после нова процедура наесен с песен.
И така докога?
– Докато някой не започне да прави реални реформи, а не такива на хартия. Някой с воля и на когото му стиска. Съдебната система дърпа цялата държава назад. Ако тя не работи, няма икономика, няма инвестиции, няма чувство за справедливост. Постоянното обезверяване на хората се отразява на всички сфери и не знам колко още може да вървим надолу. А за това няма друг лек освен активността на гражданското общество.
Изглежда, съдебната власт е нелечима, защото гражданският съвет към ВСС се разпада. А в съвета се е формирала партия около главния прокурор Сотир Цацаров, която печели всички вотове.
– Главните прокурори у нас винаги са се опитвали да концентрират власт. Знаете за критиките, че този модел е тоталитарен и отдавна трябваше да бъде преосмислен. Ако се върнем към скандала „КТБ“, прокуратурата определено имаше място в него. Като цяло моделът на съдебната система не работи и трябва да се мисли за нещо радикално. Не може да продължава по този начин, а и радикална реформа чрез конвенционалните механизми не е възможна.
