Макар да е гръмотевично и дъждовно, лятото на 2014-а ще е едно от най-щастливите в живота на Евелин Банев- Брендо. Когато голямата градушка удари София, той все още се криеше вкъщи, под короната си на кокаинов крал. Слънцето обаче му се усмихна щедро три дни по-късно – на 11 юли, когато Софийският апелативен съд го оправда по обвиненията за участие в престъпна група за пране на пари от наркотрафик. Бяха оправдани и хора от свитата на коронования от МВР кокаинов властелин – бившата му съпруга Моника Добринова, доведеният му брат Симо Карайчев и вдовицата на убития през 2005 г. Константин Дишлиев – Десислава. Освен това съдът реши да позволи на „величеството“ да излиза от домашния си арест и да се радва на благините на живота, като го ограничиха само с мярка „подписка“.
До този ден Брендо беше прекарал близо две години в следствения арест и още около
четири месеца нямаше право
да напуска дома си. Богатата палитра от числа в статистиката по неговия случай се допълва и от седемте години, по време на които процесът срещу Банев се влачеше едва-едва. Той беше привлечен като обвиняем през април 2007 г. за участие в организирана престъпна група за пране на пари, действала от 2003 до 2005 година. От групата по обясними причини отпадна застреляният през май 2005 г. баджанак и съдружник на Брендо Константин Дишлиев и кръгът на основните заподозрени се сви до двете сестри Моника и Десислава и доведения брат на Банев.
Късметът продължи периодично да каца на рамото на Брендо и след разстрела на съдружника му, който знаеше всичко за общия им бизнес. Две години след като Самоковеца беше убит, с шест куршума смъртоносно беше пронизана и майка му Йорданка Запрянова в апартамента й на ул. „Горски пътник“ в Лозенец. Това се случи буквално часове преди тя да отиде на разпит в прокуратурата. Там Йорданка трябваше да потвърди казаното от нея, че парите на Брендо и сина й са от контрабанда на наркотици, крадени коли и проститутки.
След разстрела й тогавашният главен прокурор Борис Велчев заяви: „Изтекла информация по делото срещу Евелин Банев-Брендо е най-вероятната причина за убийството на свидетелката Запрянова.“ Смисълът на думите му е, че единствените, които са знаели за предстоящия разпит на свидетелката, са били хора от прокуратурата.
Кой казва, че
затворените зад решетки са хора без късмет?
Разследващите случая така и не разплетоха кълбото, което да ги отведе както до къртицата, издала часа на разпита, така и до онзи божи пръст, прекъснал жизнения път на двама души, важни за обвинението. Банев, този lucky men, при цялата шумотевица, вдигната от МВР по неговия случай, бе осъден за пране на наркопари едва на 7.5 години затвор от Софийския градски съд (СГС) на 15 февруари миналата година. Родата му пък получи по три години условно с по пет години изпитателен срок. Въпреки тезата на държавното обвинение, че от 17 октомври 2002 г. до май 2005 г. Брендо и групата му са превеждали наркопари от различни сметки в чужбина към лизинговата им компания Private Finance Union АД (PFU АД). Според прокуратурата подсъдимите изпрали пари, придобити от внос на дрога в Италия и Испания. Трафикът е бил реализиран от Атанас Генов през 2000 г. и от група, ръководена от Ивайло Хеселбърт, в периода от края на 2003 г. до февруари 2005 година.
Най-странното е, че Генов и Хеселбърт даже не са били разпитани по делото. Съдебният състав на СГС обаче счете, че това не е било необходимо, тъй като „веригата от косвени доказателства е непрекъсната, водеща до единствено възможния извод“ за безспорната вина на участниците в деянието.
Любопитно е, че практиката на СГС се оказа и практика на градския съд в Милано, където срещу Брендо беше образувано дело за международен трафик на дрога. През пролетта на 2012 г. карабинерите, съвместно с българските служби, проведоха прословутата операция „Кокаинови крале“, завършила с ареста на 36 души, между които и Евелин Банев. В сравнение с българския процес,
образуваното в Милано дело протече доста по-бързо
най-вече защото самият Брендо поиска то да се гледа по съкратената процедура. В резултат на това наказанието му беше намалено с 1/3 и все пак той получи 20 години затвор.
Оказа се, че миланският съд е действал по нашенски, поне що се отнася до излагането на преки доказателства за вината на Брендо. По делото имало доста записани със СРС телефонни разговори между съучастниците Тинко Гарев, Матей Боев и други, но името на Банев не се чувало на нито един от тях. Трафикантите си говорели за някой си Дядото, зад когото италианските магистрати решиха, че се крие Евелин Банев. Защитата на Брендо бе категорична, че доказателствата срещу клиента им са косвени, повечето са с български произход, а Банев никога не е бил разследван на италианска земя.
Присъдата на Банев не е окончателна и ще бъде обжалвана пред по-висша инстанция. Оправдателната присъда на Брендо, постановена от Софийския апелативен съд, пък може да бъде обжалвана от държавното обвинение. Апелативните магистрати обаче не се скриха зад косвените доказателства и приеха, че няма достатъчно преки, които подкрепят тезата на прокуратурата.
И докато Брендо събира сили за решителна битка в Милано, той трябва да мисли и за предстоящия процес срещу него в съседна Румъния. Там също го обвиниха за трафик на наркотици. Там Брендо е издирван с европейска заповед за задържане от 5 февруари 2013 г. за това, че е организирал доставка на кокаин от Латинска Америка през пристанището на Констанца за Румъния, Испания, Италия и Гърция. Според румънските спецслужби през 2011 г. Брендо е организирал доставката на между 500 до 1000 кг кокаин, като 50 кг от дрогата били пуснати на пазара в Букурещ.
Процесът в Букурещ така и не започва, тъй като българските съдилища ту разрешават екстрадицията на Брендо, ту се оказва, че срокът на европейската заповед е изтекъл и нямат основание да го пратят при съседите. Ако и тамошният съд обаче се облегне на косвени доказателства за вината на Банев, нищо чудно той окончателно да захвърли в килера короната на кокаинов крал.
Някой дописва профила на Брендо в Wikipedia
Профилът на Евелин Банев-Брендо в интернет-енциклопедията Wikipedia все още съществува и дори продължава да се допълва с пресни данни от живота му. Там Брендо е описан като „самосъздал се български бизнесмен и предприемач“, натрупал първоначалния си капитал чрез редица успешни операции на международните фондови пазари по време на Dot-Com Bubble (бум на информационните технологии от 2000 г.). Посочва се също, че в края на спортната си кариера като борец Банев е получил бакалавърска степен в Украинския икономическия институт. Той е акционер в GeoCities, интернет компанията, която бе придобита от Yahoo! през 1999 г. за 3.57 млрд. долара, участвал е в закупуването и препродажбата на акциите на швейцарската Swiss Think Tools AG през 2000 г. (първоначалната цена на акция само в първия ден за търговия варираше от 270 швейцарски франка до 1050 франка). Според Wikipedia Брендо изгражда и успешен бизнес в България, свързан с лизинговата компания Private Finance Union АД (PFU АД) и с компании в секторите на строителството и недвижимите имоти.
В профила му подробно се описва съдебната одисея на Брендо. Последното дописване на сагата е свързано с присъдата от 7.5 г. затвор, издадена на Банев от Софийския градски съд през февруари 2013 година. В информацията подробно е представена позицията на адвокат Ина Лулчева, според която Банев е осъден по показания на други обвиняеми, без други доказателства.
Потребителите на енциклопедията имат възможност да се запознаят и с новината за оправдателната присъда, постановена от Софийския апелативен съд през юли 2014 година. Посочено е, че Банев не е виновен за пране на 20 млн. лв., придобити от наркотрафик, каквито обвинения бяха отправени към него.
Описани са и италианските съдебни премеждия на Брендо от 2013 година. Тогава, също през юли, градският съд в Милано осъди Банев на 20 години лишаване от свобода за участие в престъпна организация за международен трафик на наркотици. Отново основен детайл в информацията е позицията на защитата на Банев, според която той дори не е влизал в Италия, както и че не съществува нито едно доказателство, което да го свързва с трафика. „Пред съда адвокатът му посочи, че всички доказателства на прокурора от Милано идват от България, а не от Италия. В Италия Банев никога не е бил под наблюдение, подслушван или разследван. Италианският съдия, който осъди Банев, заяви в интервю за известен български вестник, че той силно препоръчва Банев да обжалва присъдата, защото „досега не е било депозирано нито едно доказателство за вината на Банев ; Банев никога не е бил уловен в акт на престъпление и той е осъден само по свидетелствата на други обвиняеми“, се казва в профила на Брендо в енциклопедията.
