Не ни е необходимо споразумение с МВФ

Migration Image

Г-н премиер, какво отказахте на двете съуправляващи партии БСП и ДПС, че те тръгнаха да Ви свалят от власт?

– Въпросът ви е базиран на неправилно твърдение. Двете партии не тръгнаха да свалят мен, а себе си от властта. Ще ви припомня, че ние сме парламентарна република и властта се упражнява от Народното събрание и мнозинството в него.

Дълго време твърдяхте, че актуализация на бюджета не е необходима. Кое наложи да промените отношението си относно актуализацията?

– Аз и сега твърдя същото. Приходите към полугодието са приблизително 46% от планираните. Толкова са били и в последните пет години. Съществува риск да не се изпълнят на 100%, но такава бе картината от 2009 г. насам. Нито една от тези години приходите не се изпълниха съгласно плана. А част от ефектите от мерките за подобряване на събираемостта на приходите се очакват втората половина на годината – мобилният фискален контрол, обратното начисляване на ДДС. Ще се възстановят и средствата, авансирани по европрограми. Има и достатъчно буфери в разходната част. Крайният резултат може да се окаже дори по-добър от заложения в бюджета.

От друга страна, от два месеца политическата нестабилност е факт. До края на годината ще работят още две правителства. И на двете един-два месеца няма да бъдат достатъчни да се ориентират в ситуацията и да вземат най-оптималните решения. В този смисъл предложената от нас актуализация дава по-голяма сигурност за функционирането на публичния сектор.

Налага ли се наистина парламентът да делегира правомощия на служебния кабинет за сключване на външни заеми?

– Не виждам наложителни причини, ако своевременно се бе дало право на Министерството на финансите да емитира дълг, за да обезпечи защитените или всички депозити в КТБ. Още повече, предложените варианти копират аналогични правомощия, дадени на служебното правителство на Софиянски от 1997 г., когато и ситуацията, и поводът бяха съвършено различни. Тогава предварително бяха уточнени заемите от МВФ и евентуална подкрепа от страните от Г-24, т.е. дадените правомощия бяха за предварително известни събития. Въпреки това не намирам за драматично да се предоставят такива правомощия, при условия на последваща ратификация на заемите, ако въобще се наложи да се вземат заеми.

Какво е Вашето отношение по повод искането на ГЕРБ 42-ото Народно събрание да избере нов управител на БНБ?

– Вероятно искат да пришият вина на някого, но искането показва непознаване на Закона за БНБ, който не дава практически никакви правомощия на управителя по отношение на банковия надзор. Шефът на банковия надзор има широки правомощия и автономност още от 1997 година. Защо е така е тема с дълга предистория и своя вътрешна логика. Аз намирам това разделение на функционалните отговорности за напълно основателно. В този смисъл управителят на БНБ има толкова вина, колкото и останалите членове на УС на БНБ. Но не чувам да искат оставка на целия управителен съвет.

Как се развива ситуацията около Корпоративна търговска банка и разговорите с Оманския фонд?

– Имам информация от БНБ, че работят по сроковете и условията на действащия закон. Не съм водил разговори с никого от акционерите на КТБ, а и не е моя работа.

Каква беше ролята на правителството при преодоляването на ликвидната криза около ПИБ? Имаше ли деструктивна роля от страна на парламентарните партии?

– Подпомогнахме усилията на БНБ да се окаже ликвидна подкрепа на банката. Осигурихме ресурсите чрез вътрешен заем и одобрение на ЕК. Благодарни сме на комисията за бързата реакция. Лично благодарих както на ресорния комисар Алмуня, така и на председателя Барозу .

Каква е истината за спрените плащания по оперативните програми? Колко пари имаме да получаваме от Брюксел и кога очаквате да бъдат преведени те? Твърденията на вицепремиера Ви Зинаида Златанова, че това ще се случи до края на юли, очевидно са били поредният несбъднат ангжимент…

– При одитните проверки на ЕК се оказа, че са допускани нарушения от различен характер при отделни проекти. Няма констатирано нарушение в настоящия мандат, всички засягат предходни периоди. Възможно е и в този мандат да са допуснати грешки, но те ще бъдат идентифицирани по-късно. Сумите, които предстои да получим, са около 1 млрд. лева. Най-вероятно досега те щяха да бъдат възстановени, ако безрезервно се бяхме съгласили на всички условия от страна на ЕК, включително и на една по-висока корекция. Надявам се това да стане в непродължителен срок.

Докъде стигнахте с преправянето на Споразумението за партньорство? Вече е ясно, че 2014 г. ще бъде нулева за новия програмен период, но кажете възможно ли е заради забавянето на стратегическия документ да пропуснем възможността за усвояване на средства и догодина?

– Вие как разбрахте, че стратегическият документ е забавен, при положение че две трети от страните членки на ЕС също нямат одобрени стратегически документи. На този етап индикациите от Брюксел сочат като най-вероятен срок до две седмици. Важно е обаче да се одобрят и оперативните програми, което ще остане за ранната есен. В резултат ще могат да се стартират проекти още тази година.

Нужно ли й е на България споразумение с МВФ?

– Да ви припомня, че от 2007 г. сме страна член на ЕС, т.е. всякакви форми на подпомагане минават през диалог с Европейската комисия. Да ви попитам и аз – какво финансиране да търсим от МВФ, когато само преди месец направихме най-успешната си емисия на еврооблигации на външните капиталови пазари и фискалните ни резерви са на много добро ниво – над 8 млрд. лева. Пак да поясня, че Фондът подпомага страни, които имат затруднения с финансирането си от пазарите и с ликвидността си. Ние нямаме нито единия, нито другия проблем.

Защо продължавате упорито да поддържате тезата, че бюджетът на здравната каса може да издържи без актуализация до края на 2014-а и смятате ли, че има политически сценарий умишлено да бъде създадена психоза по тази толкова деликатна тема?

– Считам, че този сценарий не е политически, а лобистки . Вижте поведението на управляващите за здравната каса. За шест месеца не приеха нито една дисциплинираща мярка и в края на този период обявиха, че прогнозният им дефицит ще бъде огромен. При това изпълнението за първите шест месеца не подсказва, че прогнозата е базирана на тенденции и екстраполации, а на желание да се харчи. Вие как ще изведете прогноза за годишен дефицит от близо 500 млн. лв. при дефицит, натрупан за полугодието от под 100 млн. лева?

Реформите в здравното и социалното осигуряване се забавиха фатално. Не мислите ли, че беше редно да приложите “шокова терапия” (например увеличение на вноските), за да стабилизирате двете системи в дългосрочен план?

– Сериозно ли мислите, че една година на фона на последните 14 години са фатално забавяне, или се шегувате? Може би имахте очаквания, че това правителство за своята една година на остра политическа нестабилност трябваше да свърши това, което предишни три правителства с голяма парламентарна подкрепа не свършиха за целите си мандати!

Шоковата терапия с увеличение на вноските би било възможно най-грешният ход. Не го препоръчвам за здравеопазването, преди да се рационализират системите за финансово управление и контрол и да се отстранят другите фрапантни асиметрии. Ще ви дам само един пример – ние сме между най-бедните страни в ЕС, а в някои случаи ползваме най-новите, оригинални и скъпи лекарства, част от които не си позволяват обществените каси и в най-богатите европейски страни.

По отношение на вноските за социално осигуряване Ви препоръчвам да ги разглеждате като форма на квазиданъчно облагане. Предпочитам дефицитът в НОИ да се финансира от бюджета, т.е. от другите данъци, а не чрез повишаване на осигурителните вноски, което означава и по-висока обща данъчно-осигурителната тежест.

Няколко правителства вече говорят за приватизацията на “БФБ-София” като една от мерките за развитие на капиталовия пазар. Очаквате ли това да стане до края на тази година? И защо не се случи през годините? Докъде стигнаха преговорите по темата при Вашето управление?

– През 2008 г. бяхме стигнали до писмо за намерения от страна на борсата във Франкфурт и мандат от страна на МС на мен, като министър на финансите, за водене на преговори. За съжаление фалитът на “Леман Брадърс” и отключилата се глобална криза възпрепятстваха финализирането на процедурата.

За краткия ни мандат досега проведохме проучвателни разговори с водещите европейски борси и три от най-големите проявиха интерес. Надявам се следващите кабинети да продължат по тази линия и да проведат и финализират приватизационните процедури.

Напоследък не говорите много за “Южен поток”, но преди дни в публичното пространство се появи информация, че Българската банка за развитие и Българската агенция за експортно застраховане са дали 100 млн. евро гаранция за проекта. Вярно ли е това?

– Имаме уведомително писмо, което по същество е първи етап на наказателна процедура. Под критика е междуправителственото споразумение от 2008 г., както и търговете за проектант от 2011 г. и за изпълнител от 2013 година.

Министерството на икономиката вече е в диалог с ЕК – изпрати отговори на бележките на Комисията и проведе експертни разговори в Брюксел. В съответствие с призива на ЕК да се преустановят по-нататъшни договаряния до изясняване на ситуацията около досега извършени такива издадох съответни разпореждания, както аз, така и министърът на икономиката. Ако някъде по веригата се извършват подготвителни действия, това е различно.

Какви са Вашите работни отношения със Станишев? Вярно ли е, че те са охладнели заради бъдещия еврокомисар от България – вие подкрепяте Кристалина Георгиева, а БСП настоява за Кристиян Вигенин? Още повече че външният министър обвини президента Плевнелиев, че се е обадил на високопоставена личност в Брюксел, за да обясни, че когото и да предложите за еврокомисар, служебният кабинет ще промени кандидатурата на България. Какъв е Вашият коментар?

– Имам нормални отношения както с двамата лидери на парламентарните групи, които подкрепяха кабинета, така и с техните депутати. Няколко пъти вече поясних, че подкрепям Кристалина Георгиева за върховен представител (външен министър на европейското правителство). Уверявам ви, че тя има широка подкрепа за тази позиция и в БСП, а вярвам и в цялото общество. Номинация за еврокомисар не съм правил.

Смятате ли, че ДПС се държи като национално отговорна партия? Имало ли е от страна на движението натиск върху Вас относно назначения в държавната администрация?

– Ако не смятах ДПС за национално отговорна партия, не бих приел позицията си. Що се отнася до назначенията – част от политическите длъжности се заемат от номинирани от БСП и ДПС кадри. В администрацията има правила и процедури за назначения и сред критериите няма партийна принадлежност

Предвид недоверието вътре в партиите и между самите тях кое ще е най-доброто за България управление: 1. ГЕРБ и БСП, 2. БСП, ДПС и “България без цензура”, 3. ГЕРБ и Реформаторския блок” или широка коалиция от всички парламентарно представени сили?

– Този въпрос не е важен или поне аз не съм подходящ коментатор по него. По-важното е бъдещото управление, което и да е то, да води интеграционна, а не конфронтационна политика. Опозицията от своя страна да се държи градивно и да критикува политики, а не личности. Ако това е налице, тогава съставът и структурата на бъдещата коалиция остават на втори план.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст