„Да започне да мисли за това, как да се направи реформата в съдебната система, за структурните проблеми, които стоят в дъното на всички останали, да формира реална политическа воля и да се даде на българското общество необходимата реформа – така че най-накрая да можем да се надяваме на правосъдие. Нищо по-хубаво не мога да си представя“, отговаря Христо Иванов в интервю на въпроса какво очаква да види от новото правителство на страната. Прави го броени дни преди да стане ясно, че той ще е новият министър на правосъдието в служебния кабинет, назначен от президента Плевнелиев.
Само че заклетият борец за реформа в съдебната власт Христо Иванов със сигурност ще трябва да почака за реализацията на мечтата си. Най-малкото поради факта, че за краткото време, което конституцията предоставя на 40-годишния юрист, а и с оглед на ограничените правомощия на служебния кабинет, от него като временен министър на правосъдието надали могат да се чакат чудеса. Освен това като вицепремиер Иванов поема отговорността за два от най-забатачените сектори в държавата: правосъдието и службите за ред и сигурност. А там където и да бутнеш, все мирише.
Иванов от години работи в областта на правосъдието и борбата с корупцията и познава проблемите в тези сфери в детайли. Но назначаването му за правосъден министър далеч не беше прието еднозначно в гилдията. Фактът, че той е „външен“ за съдебната власт, породи немалка доза недоверие, включително заради спомена за, меко казано, твърде незабележимото присъствие на Диана Ковачева на този пост, която също дойде от неправителствения сектор. От друга страна обаче, липсата на обвързаност на Иванов с омерзителното статукво под полите на Темида може да е плюс и само от новоизпеченият вицепремиер зависи да докаже доколко това е така.
Засега е безспорно само, че към Христо Иванов се гледа с много надежди. Въпреки че той едва ли ще може да промени каквото и да било в ресора си. Няма време за това, няма го законодателния инструментариум, няма да получи и необходимата политическа подкрепа за каквото и да било разбутване на пластовете, особено преди избори. Пък и в самата съдебна власт ще срещне отпор – съдебните началства, които обикновено са нездраво докачливи, хич не го обичат заради голямата му уста. Като независим експерт министърът съвсем не държеше на бонтона и не пестеше критиките си към тях. Буквално преди дни Христо Иванов сръфа главния прокурор Сотир Цацаров заради проявата му на „много лош вкус“ , защото подсказал, че подкрепя една от кандидатките на нов ръководител на ВКС. Отношението на Иванов към главния кадровик в системата – ВСС, също не е ласкаво: той нееднократно е заявявал, че този орган отдавна е доказал неспособността си да извърши необходимата реформа в съдебната власт.
Така че при липсата на всякаква подкрепа, на желание, пари и време, надали ще видим резки промени по време на пребиваването на Иванов в правосъдното министерство. Малко вероятно е да успее да намери дори пари за издръжката на съдилищата и евентуално – за вдигане на заплатите. Все пак назначен е за министър, а не за магьосник.
Това, което Иванов обаче може да направи, е да помогне, ако не да бъдат парирани, то поне да се осветят политическите, икономическите, а и „вътрешноведомствените“ нечисти сметки, които вече започнаха да понамирисват покрай предстоящия избор за нов шеф на Върховния касационен съд. В момента съдбата дава златен шанс на новия министър. Именно той, който от години е един от най-яростните критици на задкулисното кадруване в съдебната власт, ще се председателства на 25 септември заседанието на Висшия съдебен съвет, на което ще бъде гласувано кой да е новият председател на ВКС. И участието на Иванов в избора ще се превърне в прелюбопитен тест дали министерстването може да смекчи тона му, или да промени възгледите на новоназначения вицепремиер.
Според официалната биография на Христо Иванов той е роден на 13 септември 1974 г. в София. По образование е юрист. Има и специализация в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения, получена в САЩ. От 1996 г. се занимава с проекти в областта на законодателната и съдебната реформи, бил е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. От 2006 г. е програмен директор на Български институт за правни инициативи (БИПИ), където също ръководи проекти в областта на съдебната реформа и превенцията на корупцията.
Два дни след като встъпи в длъжност пък гръмна новината, че новоизбраният министър на правосъдието Христо Иванов е лишен от адвокатските си права заради неплатени вноски към колегията.“Вярно е и единственото, което мога да направя, е да се извиня. Наказанието ми е факт, наложено е заради неплатени вноски. Знам, че не може да послужи като оправдание,но искам да поясня, че аз всъщност не съм практикувал като адвокат от години. Работата ми досега е била извън съдебната зала и е в свързана с проблемите на съдебната реформа – затова съм и поканен в правителството. Но е факт, че съм допуснал небрежност, която сега ме поставя в изключително конфузна ситуация и съвсем не ми прави чест. Веднага ще предприема мерки, за да платя дължимите вноски, макар и със задна дата“, каза за „Параграф 22“ министър Иванов.
Плащането на вноските обаче едва ли ще възстанови автоматично правата на министъра. Проверка в сайта на адвокатската колегия показва, че дисциплинарното наказание е наложено през март тази година и срокът на лишаване на Иванов от право да практикува като защитник изтича на 28 септември 2014 година. Така че възстановяването на правата му би могло да стане едва след това.
Извън биографичната справка обаче има и още една важна подробност: Христо Иванов бе една от най-често срещаните публични фигури сред протестиращите, които изпълниха площадите след скандала с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а и в месеците по-късно. Той никога не е крил убежденията и гражданските си позиции, а само няколко дни преди да бъде назначен като вицепремиер в служебното правителство, предупреди, че „пеевизацията“ е всъщност диагноза на българския управленски модел, с която все още далеч не е приключено.
„Общият знаменател на всички протести, скандали и кризи от последните години е въпросът за управлението на страната: как един или друг идва на власт, как се изработват решенията, как и от кого се упражнява властта. Днес съществува доста широко споделено, макар и не достатъчно артикулирано, усещане за необходимостта от сериозна промяна в начина на управление на държавата“, казваше „гражданинът“ Христо Иванов.
Сега обаче той вече е министър и вече е на власт. Така че – гледаме и искаме да видим…
