Лъжеше ли ни премиерът Пламен Орешарски, докато ни гледаше в очите и ни уверяваше, че работата по газопровода “Южен поток” е замразена, или него не го зачитаха собствените му министри, които той подбра и назначи уж по експертните им качества? Дали самият министър-председател е разбрал, че от 2004 г. България е член на НАТО, а от 2007-а на Европейския съюз и отдавна вече не “козируваме”, щом от Москва ни свирнат за щяло и нещяло?
Всички тези въпроси сега висят със страшна сила, след като се оказа, че въпреки предупрежденията на Брюксел за “Южен поток” отишлите си управници са позволили да започне реалното му изграждане на наша територия.
На 31 юли, в последните си дни като министър на регионалното развитие, Десислава Терзиева е издала на проектната компания “Южен поток България” АД разрешение за започване на строителството на приемния терминал “Паша дере” и компресорната станция “Варна”, както и на пътя, довеждащ до двете съоръжения. Тя дори е разпоредила предварително изпълнение на разрешителното за строеж, позовавайки се на чл.60, ал.1 от Административно процесуалния кодекс, който дава такава възможност с оглед “защита на особено важни държавни и обществени интереси”.
В мотивите за решението се посочва, че проектът “Южен поток” ще донесе изключителни ползи на страната – утвърждаването й като значим фактор при преноса на природен газ за ЕС, подпомагане на развитието на националната газопреносна мрежа, приходи от транзита и от инвестицията на наша територия, модернизация на енергетиката, повишаване на енергийната ефективност, откриване на около 2500 нови работни места и възможно понижаване на цената на синьото гориво в България. Голяма част от изброените в документа ползи спокойно могат да бъдат оборени, като например работните места. Както стана ясно миналата седмица, те ще са предимно за чужденци и ползата ще е единствено за нашите сексуални труженички във Варненско. Далеч по-важно обаче е друго – заради “Южен поток” Европейската комисия в момента води разследване срещу България за нарушаване на нормите на Третия енергиен пакет и на правилата на вътрешния пазар, заради това че се дават привилегии на български и руски фирми пред всички останали компании от общността. Нарушенията бяха подробно описани в писмо от Европейската комисия до правителството в средата на октомври. Има голяма вероятност тези разследвания да доведат до солена глоба за страната, което не е в полза нито на държавния, а още по-малко на обществения интерес. Излиза, че или Орешарски се прави на ударен, или бившият министър Терзиева най-безцеремонно го е пренебрегнала, изпълнявайки нечии други разпореждания.
Смущаващ е и фактът, че разрешителното за строеж е подписано на 31 юли, а бе качено на интернет страницата на строителното ведомство чак на 4 август – само ден преди то да бъде публикувано в “Държавен вестник” и точно в деня на стъпване в длъжност на служебния кабинет. Именно при огласяването на състава му Росен Плевнелиев отново дебело подчерта досегашната си позиция, че “проектът ще остане замразен, докато Европейската комисия даде зелена светлина за неговата реализация”.
“Както са тръгнали да се развиват нещата, ще стане така, че “Южен поток” няма да се случи, защото Брюксел ще го спре”, коментира случая новият министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. “От днес (бел. ред. – 7 август) съм разпоредила проверка – изтъкна тя. – Разрешението е за строеж не на цялото трасе, а на някаква част, доколкото разбирам. За такива важни обществени проекти поне основните им параметри е редно да не бъдат тайна. Така или иначе, Пламен Орешарски няколко пъти заяви, че проектът е замразен, а очевидно подготвителни действия по него са се случвали. Ако Терзиева е подписала такова нещо, значи, че министрите на Орешарски явно не го слушат.”
Захариева уточни, че съгласно действащото законодателство министърът на регионалното развитие не може да отмени сам издаденото разрешение за строеж. Предварителното изпълнение може да се оспори пред Върховния административен съд в срок от три дни от публикуването му в “Държавен вестник” чрез Министерството на регионалното развитие. Пак чрез ведомството заинтересованите лица имат право да обжалват и самото разрешение за строеж, като срокът за това е по-дълъг -14 дни от обнародването му в “Държавен вестник”. В петък (8 август) един от лидерите на Реформаторския блок – Радан Кънев, обяви, че е обжалвал строителното разрешение, издадено от Десислава Терзиева. Той призовава и кмета на Варна Иван Портних да стори същото, защото се опасява, че съдът може да го сметне за незаинтересовано лице.”Срокът да спрем грабежа е днес. Само един Бог знае какви разходи могат да бъдат направени. До края на годината могат да се окажат милиарди”, посочи Кънев. Жалба са подали и от сдружение “Гражданска лига за България”.
Актът на Терзиева съвсем не е първият пример, че “Южен поток” продължава да си “тече” въпреки замразяването му. Миналата седмица се разбра, че на 21 юли Министерството на земеделието продава близо 359 декара земи от горския фонд в местността “Паша дере” за малко над 20 млн. лв. на проектната компания “Южен поток България”. Бившият земеделски министър Димитър Греков тогава заяви, че нямал притеснения по законността на сделката, защото били спазени всички законови изисквания.
По-рано тази седмица пък в интервю за агенция ИТАР-ТАСС руският бизнесмен Генадий Тимченко съобщи, че неговата компания “Стройтрансгаз” излиза от консорциума – строител на газопровода “Южен поток” на територията на България, и тя ще бъде заменена от поделението на “Газпром” – “Центргаз”. Причината е, че руският милиардер фигурира в черния списък с наказаните от САЩ лица, изготвен заради кризата в Украйна.
В началото на тази година проектирането, строителството и доставката на материали за “Южен поток”, което се оценява на около 4.1 млрд. евро, бе възложено на “Стройтрансгаз Консорциум”. Половината от акциите в него се държат от руската “Стройтрансгаз”, а останалите 50% са на пет български фирми, обединени в акционерно дружество “Газпроект Юг”. В него влизат: “Промишлено строителство холдинг”, “Техноекспортстрой”, “Главболгарстрой” , “Понсстройинженеринг” и “ПСТ Холдинг”. Самата процедура за избор предизвика доста въпросителни, тъй като бе обявявана на два пъти, но нито веднъж не бяха спазени изискванията на Закона за обществените поръчки. Така че всеки сам може да прецени какви големи пари са замесени в проекта и какви големи уста са отворени, че да се пренебрегва по толкова безскрупулен начин Европейската комисия, а премиерът и министрите да се излагат като кифладжии.
