„Неимуществените вреди, претърпени от ищеца, се изразяват в силни душевни болки и страдания по внезапно починалия му баща, с когото са имали отношения на обич, разбирателство и близост, характерни за силната изключителна връзка родител – дете. Трябва да се съобрази практиката на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Съобразявайки тези обстоятелства и съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 50 000 лева…“. Това са редове от решение, с което състав на Софийския градски съд определя обезщетението за син, чийто баща е убит в катастрофа през август 2011 година. Решението е стандартно, делото не блести с особена сложност. А и обезщетенията за причиняване на смърт при катастрофа започват приблизително от такива граници.
Има нещо друго обаче, което прави силно впечатление. Цитираното решение е постановила на 8 август 2014 г. съдията от СГС Теодора Нейчева. Същата съдийка в същия този ден присъди четири пъти по-голямо обезщетение – 180 000 лв. на оклеветения от Волен Сидеров лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Съпоставката между тези числа няма как да не повдигне въпроса как един затрит човешки живот се оценява близо четири пъти по-евтино от докачената чест на един политик, който и да е той. И еднакъв ли е аршинът, с който отмерва съдът, когато пред него застане обикновен работяга и човек с власт, пари или връзки?!
По закон съдът определя обезщетенията за нанесени неимуществени вреди „по справедливост“. Няма ясно установени критерии за това, колко пари се дължат за убит, за счупена ръка или за обидни реплики, подхвърлени пред свидетели. В практиката си съдилищата са възприели някакви примерни критерии, но те също не са в достатъчно конкретни. В крайна сметка определянето на „цената“ на един човешки живот или на докачената чест на някой обиден зависи в най-голяма степен от преценката на конкретните данни по всеки казус и от морала на съдията.
Подобна драстична разлика в „оценките“ обаче, при това направени в един и същи ден от един и същи съдия, неминуемо създава усещане за липса на всякаква справедливост и за неравнопоставеност между обикновените хора и властимащите хора. Затова е обяснимо любопитството, което проявихме към мотивите, с които съдия Нейчева отмерва цената на справедливостта за Бойко Борисов.
Делото „Борисов срещу Сидеров“ в никакъв случай не е сложно нито от фактическа, нито от правна страна – подобни процеси се водят в цялата страна и годишно, са хиляди. Атракцията в такива случаи са само участващите персонажи. То е заведено заради интервю на Волен Сидеров пред в. „Монитор“ от 17 юни миналата година, а откъси от него са били разпространени впоследствие и из множество сайтове. Сидеров обявява, че Борисов е покровителствал и пряко се е облагодетелствал от канали за контрабанда и за проститутки, а също от наркотрафик. В резултат на всичките тези престъпни дейности е получил „поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява“. Съвсем логично Борисов завежда граждански иск за непозволено увреждане срещу Сидеров и иска 200 000 лв. обезщетение – по 50 бона за всяко от четирите твърдения, които според него са неверни и позорящи името му. Прилага биографичната си справка с всичките си титли и постове. А двама свидетели, работещи в политическа партия ГЕРБ, заявяват под клетва, че той „бил много ядосан и засегнат, чувствал се е несправедливо опетнен, омерзен и унизен, като това състояние е продължило много дълго време след процесното интервю. По причина, че твърденията са неверни и целят злепоставянето му като човек, бивш премиер на страната и обществена личност, създават неверни представи у читателите и в обществеността, както и че целят злепоставянето му като родител и баща на дъщеря, от чиято реакция особено много се е притеснявал“.
Оттук нататък ролята на Сидеров е ясна: за да се измъкне от делото или трябва да докаже в съда, че твърденията му са верни, или че е цитирал някого. А ако не може – да плати. Случва му се второто. Съдът приема, че в случая Сидеров не е изказал мнение, а е направил твърдения от свое име и не е доказал верността им в хода на делото. Приема се и че го е направил със съзнанието, че оклеветява Борисов. И че доброто име на Борисов е било подложено на съмнение поне за част от обществото, а достойнството му е унижено.
Няма как обаче да не направи впечатление следният пасаж от мотивите: „Четирите изявления на ответника Волен Сидеров са разпространени чрез медиите пред неограничен брой хора, и то по време на политическа и икономическа нестабилност на страната, характеризираща се с многобройни граждански и партийни изяви, което предпоставя, според настоящия съдебен състав, наслагване на негативен облик на ищеца в обществото, което неминуемо води до дискредитиране на личността на ищеца Борисов и на представлявана от него политическа партия, като се има предвид, че ищецът е председател на същата. С оглед на това съдът приема, че настъпилите за него вреди от всяко от четирите изявления на ответника, имащи позорящ и клеветнически характер в процесното интервю, са по-големи“.
Оставяме настрани дължината, неяснотата и сложната конструкция на изречението – това е типичен стил, на който магистратите у нас очевидно са почитатели. От витиеватите фрази обаче се подразбира, че съдията преценява наличие на вреда не само за Борисов, но и за партията му, а това най-малкото би следвало да бъде предмет за обсъждане. Както и че клеветите в ситуация на политическа и икономическа нестабилност явно имат по-друг характер и стойност, отколкото тези в „спокойно“ време – когато и да се е случвало то в най-новата история на държавата ни.
Дали решението на съдия Теодора Нейчева е правилно, или не – ще кажат горните съдебни инстанции. Те ще преценяват и дали обезщетението на Борисов е съобразено с установената съдебна практика и с икономическата конюнктура в страната. Факт е, че съдът присъжда на Борисов почти толкова, колкото е поискал: по 50 000 лв. за обвиненията, че се е облажил от канали за проститутки и наркотрафик и по 40 000 лв. за другите две обвинения – че е покровителствал контрабанда и е получил „поток от черни пари, които престъпната дейност осигурява“.
Със сигурност Сидеров ще обжалва това решение, така че до окончателния резултат все още е далеч. Но и в момента рекордната сума, присъдена на Борисов, напълни форумите в интернет с възмутени коментари и с цитати от множество съдебни решения, според които дори за клевети към други кметове и министри съдът е отредил до десет пъти по-ниски обезщетения.
Но съдът има право да преценява по справедливост. Въпросът е тя да е видима за публиката. Иска се дълъг размисъл, за да я съзре човек в тези случаи.
Съдия на прицел
Съдия Теодора Нейчева не е непозната в юридическите среди. Преди няколко години тя бе съдия в Окръжен съд-Разград. През 2011 г. кандидатства за съдия във Софийския градски съд, но не успя да издържи конкурса. Въпреки това обаче впоследствие тя бе командирована в СГС, а през юли 2012 г. бе предложена за официално назначение там от Владимира Янева – председателката на съда, станала известна като „семейната приятелка“ на бившия вицепремиер Цветан Цветанов.
Точно по това време се вдигна шум заради скандалната практика съдии от провинцията да бъдат премествани на по-висок пост в София без конкурс – под предлог, че били слабо натоварени по места, а има нужда от повече кадри в столицата. Нейчева беше един от примерите как без конкурс може човек да кацне на по-висок пост в съдебната власт, като при това прескочи 54 души, изкарали по-високи оценки на конкурсния изпит.
Впрочем тази процедура по преместване бе въведена в закона през 2010 г. от ГЕРБ, при това от „звезден състав“ депутати на тогава управляващата партия: Анастас Анастасов, Юлияна Колева, Красимир Ципов и Искра Фидосова.
„Реформата“, предложена от ГЕРБ, бе приета без никакви обструкции от опозицията. Сега обаче партийците от „Атака“ се горещят и се заканват да внесат сигнал във ВСС срещу съдийката, осъдила Волен Сидеров, обвинявайки я, че с това решение се е отблагодарила на „покровителите си“ от ГЕРБ. Като че ли не са били в залата, когато беше променян законът.
