Разследването по случая Корпоративна търговска банка (КТБ) става все по-несъстоятелно далеч преди да се стигне до решение дали да бъде обявена в несъстоятелност. Всички, посочени от държавното обвинение за престъпници, вече са на свобода, съдът обяви, че не вярва във вината им, а съпоставката на прокурорските действия показва, че предприетото преди два месеца наказателно преследване е във фактически фалит.
Прокуратурата, изглежда, разчита на един последен суперкоз , с който да обърне развоя на играта. Той се казва Цветан Василев, но върши работа само при условие, че мажоритарният собственик на КТБ остава в чужбина. По всичко личи, че завръщането му е проблем нетолкова за него, колкото за родното правораздаване. Защото с последното си произнасяне по мерките за неотклонение съдът заяви позицията си и по съществото на делото. Тя е, че описаната от прокуратурата схема за източване на КТБ издиша отвсякъде.
В четвъртък (21 август)съдът не намери повече основания да държи зад решетките единствения задържан под стража обвиняем – заместник главната счетоводителка на КТБ Борислава Тренева -Кючукова . Мярката й за неотклонение беше променена направо в най-леката – „подписка“. Същата мярка беше определена и за главната счетоводителка Мария Димова, която досега беше под домашен арест. Мотивите на съда са показателни, защото преценявайки опасността двете да извършат друго престъпление или да се укрият, той взе отношение и по съществото на делото. Съдийският състав прие, че обоснованото предположение за участието на двете в източването на 206 млн. лв. от трезора на банката е разколебано.
Разколебаването е неминуемо при неубедителните показания на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза. Съдът отказа да приеме част от казаното от Теодора Тенева, която е основен свидетел на прокуратурата заедно с бившата дясна ръка на Цветан Василев – Бисер Лазов. Още преди месец стана ясно, че двамата не описват действия, на които са присъствали, а цитират трети лица или се цитират взаимно. Пък и се оказа, че Тенева сама подписвала Цветан Василев, без да има доказателства, че е упълномощена за това.
Със съмнителни изгледи за успех е и предполагаемата сделка на държавното обвинение с главната касиерка на КТБ Маргарита Петрова, чийто арест прокуратурата замени преди десетина дни неочаквано с „подписка“, въпреки че преди това той беше потвърден от съда. Именно Петрова излъга в първоначалните си показания пред разследващите, че е предала лично парите в чували на управителя на „Бромак“ ЕООД Иван Стойков въз основа на протокол-разписка с писмена резолюция „Да“ на председателя на управителния съвет и изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев, за да бъдат предадени на Цветан Василев. А с оглед казаното от свидетеля Мартин Апостолов, че подписът върху този протокол е положен от Теодора Тенева вместо от Цветан Василев, доверието в прокурорските свидетели съвсем олеква.
Ако нещо в тази насока е интересно, то е за кого играят всъщност тези свидетели – за едната страна, за другата или най-вече за себе си. И прокуратурата трябва вече да е наясно може ли да ги смята за прокурорски, макар че такова понятие в Наказателнопроцесуалния кодекс няма. Свидетелите са длъжни да казват истината, пък дали тя ще свърши повече работа на обвинението или на защитата, е друг въпрос. Точно както докладът на квесторите в БНБ, чиито заключения съдът специално посочва, не може да бъде определян като прокурорски или адвокатски.
Той може обаче да бъде премълчаван, когато е удобно, и реакцията на прокуратурата след края на заседанието извади това на показ. Държавното обвинение обяви, че ще протестира смекчаването на мерките за неотклонение, защото голяма част от мотивите на СГС били в противоречие с мотивите на Софийския апелативен съд, който потвърди преди месец първоначално наложените от долната инстанция арест и домашен арест съответно за Тренева и Димова. Тогава обаче одиторският доклад не беше цитиран, макар че според защитата на обвиняемите е бил приложен вече към делото.
Всъщност разпадът на обвинителната теза изглежда предопределен. Това пролича и в началото на седмицата, когато Орлин Русев и Мария Димова бяха призовани в столичното следствие, за да бъдат прецизирани обвиненията срещу тях. След краткия престой там защитата им заяви, че промяна в повдигнатите обвинения на практика няма. Съпоставено със смекчаването на мерките за неотклонение, това означава, че прокуратурата просто няма какво повече да измисли в полза на обвинителната си теза. А логиката на прокурора Иван Гешев, който обясни пускането на Маргарита Петрова с това, че нямало опасност да извърши друго престъпление, е излишно да бъде коментирана. Щом това важи за човек, обвинен в присвояване на 206 млн. лв., всеки обвинен за присвояването на по-малка сума трябва да е сигурен, че няма да търка наровете. Същото важи и за другата посочена в закона опасност – обвиненият да се укрие, която Гешев дори не споменава.
Прокуратурата ще опита, разбира се, да привлече за сътрудничество и някой от обвинените допълнително шефове в КТБ – изпълнителните директори Орлин Русев, Георги Христов, Александър Панталеев и Илиан Зафиров, както и шефа на управление „Кредитиране“ Георги Зяпков. Всички те са обвинени като съучастници в умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, и са с мярка за неотклонение – парична гаранция. Размерът на гаранцията обаче не е съотносим с това, в което ги обвиняват – Русев, Христов, Панталеев и Зафиров „откупиха“ свободата си с по 10 000 лв., а Зяпков – с 5000 лева. Но пък и „успехите“ на родното правораздаване в доказването на умишлена безстопанственост са пословични вече трето десетилетие.
Междувременно, трудно е да се повярва на уверенията на прокуратурата, че действията й не препятстват по никакъв начин текущата дейност на квесторите в банката. Разследващите твърдят, че открили данни за изнесени и унищожени документи, но не от тях, а от определени обвиняеми. Кой обаче да вярва на това, щом всички са убедени, че затриването на банката е поръчков сценарий? Протестиращите вложители продължават да питат вярно ли е, че управителят на БНБ Иван Искров е изтеглил своевременно спестяванията си от КТБ на базата на вътрешна информация, докато положението на депозантите с блокирани сметки продължава да се влошава. Искров обаче мълчи – дали защото не може да отрече това, но и не иска да го потвърди?
В тази обстановка близки до Делян Пеевски медии разтягат на воля темата къде е Цветан Василев. В началото на седмицата стана ясно, че той е обжалвал задочно издаденото от прокуратурата постановление за задържането му за 72 часа. Близо месец след привличането му като обвиняем, съчетано с издаване на европейска заповед за арест и обявяване за издирване в Шенгенската информационна система, резултати обаче няма. Предприетите действия за издирването на банкера чрез системата на „Интерпол“ пък още не са довели до обявяване на този факт (ако е такъв) в сайта на международната организация.
Въпросът е: какво ще стане, ако Цветан Василев вземе, че си дойде. Зададохме го и на защитника на освободената Борислава Тренева -Кючукова адвокат Христо Ботев. Ето и отговора му: „Цветан Василев е достатъчно разумен човек и знае, че трябва да мине още малко време. Поне докато минем следващата седмица пред апелативния съд по протеста на прокуратурата срещу налагането на по-леките мерки за неотклонение. Битката ще е голяма, но трябва да доразкъсаме обръча. Факт е, че обоснованато предположение за описаната от обвинението схема е силно разколебано. И не виждам как сътрудничеството на главната касиерка Маргарита Попова може да промени това, след като прави самопризнания за дадени преди това измислени показания. Тази жена сътвори толкова глупости по това дело, да си носи кръста.“
Прокуратурата “заключила” устата на Стоян Александров
Прокуратурата е забранила на финансиста Стоян Александров да говори за чувалчета с пари, изнесени от Корпоративна търговска банка, оплака се самият той в петък сутринта (22 август) от ефира на “Нова телевизия”.
“Имам забрана, подписах се, че няма да говоря за изнесените 206 млн. лв.”, изтърва се Александров в студиото. Вероятно ембаргото му е наложено заради други негови изяви още в средата на юли, когато версията за изнесените в чували пари от КТБ все още вървеше. Сега обаче тази забрана изглежда напълно безсмислена. Още повече след като и самата прокуратура вече не смята за възможен вариант изнасянето на въпросните 206 млн. лв. да е станало по този начин. А в обвиненията, които бяха повдигнати срещу служителите на банката, а и срещу самия мажоритарен собственик Цветан Василев, се говори за присвояване на сумата, извършвано в продължение на години.
Предупредителният протокол, подписан от Александров, явно още държи устата му заключена по темата “чувалчета”. Според него обаче в ситуация като сегашната – без правителство и парламент, положението на банката не изглежда оптимистично. Освен това експертният съвет за КТБ, в който и той участвал, не срещал подкрепа от Българската народна банка за вариантите и предложенията, които излагал.
Да припомним, че основният извод от работата на този експертен съвет до момента е, че няма данни КТБ да е в толкова лошо финансово състояние, което да налага тя да бъде обявена в несъстоятелност. И че може да бъде оздравена.
