Двубоят на Ситнилски с ВСС далеч не е приключил. Поредният рунд предстои на 9 октомври пред петчленен състав на Върховния административен съд. И Висшият съдебен съвет, и прокуратурата вече са протестирали срещу решението, с което бе обявено за нищожно отстраняването на Ситнилски от ВСС.
Да припомним, че Камен Ситнилски години наред бе сочен като втори по влияние в структурите на държавното обвинение след главния прокурор. През 2012 г. той бе избран за член на ВСС от квотата на прокуратурата. През юни 2013 г. обаче анонимен „доброжелател“ снесе на медиите записи, направени със специални разузнавателни средства. От деветте разпечатки лъснаха стари разговори между Ситнилски и други магистрати, водени по време на изборите за членове на ВСС. От тях стана ясно, че за избора на Ситнилски и на колегата му Румен Боев, който също стана член на ВСС, е осъществяван недопустим лобизъм. Но беше образувано дисциплинарно производство само срещу Ситнилски. Той бе временно отстранен от длъжност, а накрая – през май 2014 г., бе и дисциплинарно уволнен. При гласуването на това решение се разрази скандал, защото то бе взето с гласовете на 16 от членовете на ВСС, а законът изисква да бъде гласувано от квалифицирано мнозинство – 2/3 от 25 членове на ВСС. Простата аритметика сочи, че са нужни 17 гласа.
Ситнилски веднага обжалва уволнението си пред ВАС. А пред съда вече съвсем ясно срещу него се изправи и прокуратурата. Държавното обвинение подкрепи ВСС в теорията за „двуфазност“ на процедурата по уволнението му и също пледира, че решението на ВСС си е напълно законно. Става дума за това, че законът позволява един член на ВСС да бъде отстранен при наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание „уволнение“. Само че не е предвидено как да се налага това наказание. И затова членовете на ВСС решиха да импровизират, съставяйки някаква своя процедура. С две думи, тази двуфазност трябваше да означава, че мандатът на Ситнилски всъщност не е бил прекратен предсрочно, а той само е бил дисциплинарно уволнен. А отстраняването му щяло да стане по-късно, с ново уволнение.
Пълният логически нонсенс на тази конструкция е едно стряскащо, но типично доказателство за това защо в България казваме, че има камара закони, но няма правосъдие. Вероятно това бе и основната причина свръхсложната двуфазна процедура да не издържи пред ВАС. Който впрочем я намери не само за логически, но и за юридически безсмислена.
Никъде в закона няма предвидена такава „двуфазна“ процедура. Освен това тя е лишена от правна логика и от практическо приложение, отсече съдът. „Няма съмнение, че крайната цел на предсрочното освобождаване от длъжност на изборен член на ВСС е той да прекрати дейността си като член на ВСС. Същата е и целта на налагането на дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“. Ако се възприеме тезата за така наречената двуфазност на производството, остава напълно неясен въпросът за правното действие и последиците на дисциплинарното уволнение, както и за статута на изборния член на ВСС, на когото е наложено дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“, но по отношение на когото все още не е прието решение за предсрочно освобождаване от длъжност“, мотивира се съдът.
До „двуфазност“ обаче се наложи да се прибегне, след като инициаторите на отстраняването на Ситнилски не можаха да съберат 17 гласа, за да го направят. (Разликата между двете решения всъщност е, че едното се взима със 17 гласа, а за другото са достатъчни и 13.)
Само че номерът не мина. Законът пише две трети, а две трети от числото 25 прави 17, бързичко изчислиха във ВАС – сметката е ясна дори за второкласник. Не мина и опитът да се „изтрие“ Ситнилски като член на ВСС и гласът му да бъде изваден от общата бройка, за да се натамани сметката при гласуването. Временното отстраняване на Камен Ситнилски от ВСС не означава, че той вече не е член на съвета – общата му численост си остава 25 души. И при изчисляването на граничното мнозинство няма как неговият глас да „се извади“, обясни съдът.
Юридическите еквилибристики обаче тепърва предстоят. ВСС и прокуратурата продължават да държат на своето и пред петчленния състав на съда. Мотивите им са същите, страните ще са същите, разликата ще е само в персоналния състав на съдиите, които ще трябва да решат окончателно казуса „Ситнилски“.
Впрочем в сайта на ВАС отдавна вече не пишат имената на магистратите, които ще разглеждат делата – вероятно за да не бъдат подлагани на предварителни атаки най-вече от медиите, за някой друг подобна информация надали би била пречка. Така че кой ще е докладчик по делото на Ситнилски , засега е загадка.
Но пък развоят на делото ще се следи с огромно внимание от всички магистрати в страната. Не защото всички те много обичат Камен Ситнилски. А заради простичката логика, че ако очевидното желание на ВСС и на прокуратурата на всяка цена да се отърват от него успее, утре това може да се случи по същия начин с всеки, независимо от влиянието, поста и връзките му.
