Еврото потъна под 1.30 щ. долара след изненадващото решение на управителния съвет на Европейската централна банка да понижи трите основни лихвени процента на еврозоната, прието на 4 септември на съвещание във Франкфурт. Това се случва за първи път от юли 2013-а насам. Базовата лихва става 0.05% (срещу досегашните 0.15%), а кредиторите вече ще трябва да си плащат, за да държат парите си в ЕЦБ след въведените минус 0.2% по тези средства. В допълнение председателят на институцията Марио Драги планира да започне да купува от началото на октомври гарантирани с активи ценни книжа и покрити облигации, за да стимулира притока на средства към стопанствата на общността. Същевременно той напомни, че паричната подкрепа трябва да е съчетана със структурни реформи. Предупреждението се отнася най-вече за Франция и Италия, които не спират да настояват за по-голяма гъвкавост в рамките на фискалните нормативи на Европейския съюз.
Единната европейска валута падна към всичките си 31 парични конкуренти в резултат на акцията на ЕЦБ, която определено свари пазарите неподготвени. Еврото е поевтиняло с 2.1% през последния месец и е било най-губещата парична единица сред десетте си съперника от най-развитите държави. През същия период щатският долар е поскъпнал с 1.7%, а японската йена е загубила 1% от пазарната си оценка. Германската „Комерцбанк“ прогнозира, че еврото ще падне до 1.25 щ. долара до края на март 2015-а.
От участниците във въпросното съвещание единствено германецът Йенс Вайдман се е противопоставил на лихвените понижения и на плана за покупка на ценни книжа, твърдят двама официални представители на институцията, пожелали анонимност. Което не е учудващо предвид традиционната съпротива на Германия срещу всякакви парични стимули. Вайдман определи още през юли покупките на активи като „проблематични“ и предупреди, че по този начин се подкрепят банковите печалби и се „социализират“ загубите.
Самият Драги намекна още по време на речта си на форума на световните централни банки в Джаксън Хол, щата Уайоминг, на 22 август, че ЕЦБ се кани да въведе програма за покупка на активи и каза, че би било полезно онези правителства от еврозоната, които имат възможност за маневри, да започнат да харчат повече, за да стимулират растежа. Изказването му разсърди германския канцлер Ангела Меркел, която поиска от Драги да изясни позицията си по фискалната дисциплина. За разлика от нея обаче, френският президент Франсоа Оланд остана доволен и коментира пред репортери, че ЕЦБ също взема участие в борбата с икономическия застой. Италианският премиер Матео Ренци пък предложи лидерите на 28-те страни членки на ЕС да проведат среща на върха за растежа през октомври.
Инфлацията в еврозоната се стопи до 0.3% годишно през август – доста под целевите 2% на ЕЦБ и по оценка на Драги инфлационната перспектива се влошава. Освен това централните банкери понижиха и макроикономическите си прогнози за тази и за следващата година под първоначалните предвиждания от юни. Те вече очакват БВП на еврорегиона да се повиши с 0.9% през 2014-а и с 1.6% през 2015-а, вместо първоначално прогнозираните, съответно 1% и 1.7 процента. Инфлацията пък вероятно ще бъде 0.6% през тази година и 1.1% през следващата.
След изненадващото лихвено понижение на ЕЦБ датската й „колежка“ също намали депозитната си лихва с 0.1% – до минус 0.05 процента. За първи път Копенхаген тества отрицателни лихви по депозитите през юли 2012-а, за да „отбие“ капиталовия приток в страната, провокиран от кризата на държавния дълг в еврорегиона.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата запази символичната си активност. Средният дневен валутен оборот бе едва 700 млн. евро (1369.5 млн. лева). Делът на сделките в щатски долари продължава да расте и достигна 3.2% от купената и продадена валута.
