Определянето на цената на електроенергията за битовите потребители спокойно може да бъде оприличена на игра на покер. Енергийните дружества наддават, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ги цака, а накрая става ясно кой ще изгори. През седмицата картите си първи свали австрийската компания ЕВН, която осигурява снабдяването с ток на Югоизточна България.
Нейните мениджъри първо припомниха поредицата от решения на енергийния регулатор, с които технологичните им разходи бяха намалени от 15 до 8 на сто, занижени бяха и средствата за инвестиции. „Тези решения напълно изкривиха ситуацията в енергийния сектор. Трябва да се върнем към разходоориентираните услуги, за да не останат децата ни на тъмно“, заяви регионалният мениджър на компанията Йорг Золфелнер.
Сега дружеството иска средно увеличение на цената на тока в Югоизточна България със 17.9 на сто. Веднага бе направена уговорката, че 10.7 на сто от исканото увеличение ще останат за ЕВН, а останалите 7.2% ще отидат в Националната електрическа компания и така тя ще получи близо 70 млн. лв. приходи в повече.
„Ако ДКЕВР приеме нашето предложение, цената на дневната енергия ще стане 18.205 стотинки за киловатчас, а нощната – 11.244 ст. (бел. ред. без ДДС). В момента клиентите ни плащат за дневна консумация по 15.656 ст, а нощем – по 8.926 ст. за киловатчас (бел. ред. без ДДС). Месечната сметка на абонат с потребление от 200 киловатчаса дневна и 70 киловатчасанощна енергия ще се повиши от сегашните 45.07 лв. (бел. ред. с ДДС) на 53.14 лв.“, изчисли членът на управителния съвет на компанията Гочо Чемширов.
Според Йорг Золфелнер, ако бъде одобрена исканата от дружеството нова тарифа, ще бъде гарантиран притокът на необходимите близо 141 млн. лв. за инвестиции в мрежата за период от една година. Средствата ще бъдат използвани за подмяна на сегашните въздушни линии с подземни кабели, а те са далеч по-устойчиви на аварии, особено през зимата. Акцент в инвестиционната програма ще са и обновяването на подстанциите, както и подобряване на отчитането на електромерите.
Прави впечатление, че исканата сума за инвестиции е доста по-голяма от вложенията в предишните години. Факт е, че за периода 1989-2005 г. инвестициите в електроразпределителната мрежа в Югоизточна България бяха на санитарния минимум. С приватизацията през 2005 г. EВН пое ангажимент да навакса това изоставане и до 2013 г. е вложила общо 958.255 млн. лв., или средно около 106.4 млн. лв. на година.
По думите на Золфелнер инициативата за внасянето на сегашното ценово предложение е тяхна – „за да се започне открита дискусия и да сме честни с регулатора“. Той обясни, че ако получи по-ниско от исканото повишение на тарифите на тока, компанията му ще предложи нови корекции в цените още през декември. На въпрос на „БАНКЕРЪ“ дали е съгласен да се изготви график за поетапното покачване на цената на тока – теза, лансирана миналата седмица от министъра на икономиката и енергетиката Васил Щонов – регионалният мениджър на ЕВН заяви, че това няма да помогне за балансирането на системата, защото в периода на отлагане на въвеждането на реалните цени на тока ще се натрупват нови дефицити, макар и в по-скромни размери.
Другите две електроразпределителни дружества засега изчакват и не обявяват своите искания. Управителят на осигуряващата тока в Североизточна България „Енерго-Про“ Стефан Абаджиев лаконично съобщи, че не са внасяли искане за промяна на техните тарифи в ДКЕВР. „Нашата компания се намира в състояние на оцеляване от месец декември миналата година и за нас е важно да има диалог в сектора“, подчерта той.
От ЧЕЗ също заявиха, че засега не са внесли свое заявление, и посочиха, че предлагат делът им в крайната цена да бъде възстановен до равнище, което ще позволи поддържането на мрежата. От компанията казват, че заради драстично намалените им разходи електроснабдителното им дружество е на загуба от 6.6 млн. лв. за първото полугодие, а електроразпределителното е на минус с близо 5 млн. лева. ЧЕЗ претендира, че има нужда от 150 млн. лв. годишни инвестиции, за да поддържа мрежата си. И по всичко личи, че и в Западна България се задава сериозно увеличение на цената на тока. От КНСБ пък предложиха да има две различни цени на електроенергията – за бедни и богати домакинства.
Очаквано, особено предпазлив по щекотливата тема е ресорният министър Васил Щонов. След заседанието на Министерския съвет през седмицата той заяви, че токът ще поскъпне от 1 октомври, но точно с колко – ще реши енергийният регулатор. Самата ДКЕВР в последните месеци твърди, че е нужно вдигане на цената на тока, за да се компенсират разходите на дружествата, но също избягва да коментира какво трябва да е то. Сега ще видим каква ще позицията на новото ръководство на регулатора.
