Две жалби от вложители в Корпоративна търговска банка вече са подадени в Европейската комисия, а до дни ще бъде изпратена и трета, извести адвокатът от Варна Владимир Скочев, който съветва вложители на банката. От ЕК се очаква да използва правомощията си и да „мотивира“ държавата да си впрегне институциите и те да си свършат работата, като решат както бъдещето на банката, така и проблема на вложителите й. Възможността на България да бъдат наложени санкции заради „казуса КТБ“ не е желана от никого. Но дали тя ще бъде избегната не зависи от вложителите, които са тръгнали просто да търсят правата си, а от държавата, категоричен е адвокат Скочев.
В жалбите на клиентите на КТБ се твърди, че държавата е нарушила поне два основни принципа в европейското право и в Договора за функциониране на ЕС: допуснала е неравно третиране на два стопански субекта – Корпоративна търговска банка и Първа инвестиционна банка, след като е отказала финансова помощ за едната, а е осигурила такава за другата, без да е огласен мотив защо се постъпва така. И че с действията си държавните органи са нарушили правилата за защита на конкуренцията.
Държавата е възприела двоен стандарт, коренно различен подход към двете банки, изпитали почти по едно и също време ликвидни затруднения, твърдят жалбоподателите. Спрямо ПИБ институциите са се активирали още в същия ден, в който банката е подложена на масово теглене на влогове. Веднага се предприемат действия и се праща искане за одобряване на държавна помощ до ЕК. Нещо повече – за сравнително краткия тридневен период от 27 до 30 юни, в който два от дните са почивни, се прави и преценката дали ПИБ отговаря на изискванията на ЕК, за да получи тази помощ, и се установява размерът на необходимата ликвидна подкрепа. В резултат банката е захранена със сумата от над 1 000 000 000 (един милиард) лв., пишат жалбоподателите.
Спрямо КТБ обаче подходът е коренно различен: възприета е най-тежката възможна форма на поставяне под специален надзор, назначени са квестори, дейността на банката е ограничена и й е забранено да извършва всякакви дейности, предвидени в лиценза й. Членовете на управителния и надзорния й съвети са отстранени, а акционерите с над 10% от капитала – лишени от право на глас. „Независимо че още в дните преди поставяне на КТБ под специален надзор е поискана ликвидна подкрепа от БНБ и от правителството в размер на 200 000 000 (двеста милиона) лв. или малко над тази сума, такава ликвидна подкрепа е отказана, като не са известни мотивите за това“, пишат вложителите до ЕК. И настояват, че с това неравно третиране на двете банки България е допуснала грубо нарушение на общностните правила.
Освен това последиците от тези „мъдри“ действия на държавните органи както за вложителите, така и за самата КТБ също представляват нарушение на европейските норми. Банката губи, защото борсовите операции с акциите й са замразени и те се обезценяват. Кредитният рейтинг на КТБ е сринат, а пазарният й дял се преразпределя между другите играчи в банковия сектор. Самите вложители пък са лишени за неопределено време от достъп до собствените си авоари, което затруднява неимоверно много всички тях, но най-вече търговците. Освен това парите им са заплашени от фактическа експроприация – става дума за възможността да не получат влоговете си в размер над 196 000 лева. Нарушени са и правата по договорите, сключени с банката – на 30 юни 2014 г. БНБ едностранно е намалила лихвените проценти по депозитите в КТБ, а това е акт на намеса в частноправни отношения, необоснована от никаква причина – към този момент банката е била с добри финансови показатели и единственото, от което се е нуждаела, е била ликвидна подкрепа за определен период от време, твърдят жалбоподателите.
Оттук нататък топката е запратена на европейски терен. Практиката до момента е доказала, че такива сигнали до ЕК обикновено бързо отрезвяват нашите политици и чиновници, особено ако им замирише на санкция – няма как да скрият нито нея, нито констатациите на комисията по време на проверките. А освен това случаят с Корпоративна търговска банка не е едно от обичайните скудоумия на недомислените ни управленци, с които сме свикнали, а доста по-сериозен проблем, при това твърде миризлив. И ако Европейската комисия наистина се заеме да прави пълна проверка по случая, току-виж, че разтърси мнозина по върховете на държавата. Така може и да има на какво да се надяват вложителите.
Позабравената хронология
Жалбите на вложителите детайлно описват хронологията на скандала. Умишлено ще я припомним така, както са я изложили жалбоподателите пред Европейската комисия, защото за изтеклите три месеца много от подробностите започнаха да се забравят:
1. През месец юни 2014 г. в България започва масирана кампания срещу българската ТБ „Корпоративна търговска банка“АД (КТБ). Освен медии в нея се включват и българските правозащитни органи – полиция и прокуратура, които на 13 юни 2014 г. провеждат безпрецедентно по своя характер и медийно отразяване претърсване на офиси, находящи се в бизнессграда, в която се намира и КТБ. Операцията е широко анонсирана в българското медийно пространство като свързана с разследване срещу собственика на КТБ. По този начин се провокира предвидима паника сред вложителите и клиентите на банката.
2. Започва масово теглене на влогове и спестявания, депозирани в КТБ.
3. В периода 17-20 юни 2014 г. българските държавни дружества контролирано и организирано започват да изтеглят и прехвърлят средствата от сметките си в КТБ. Според прессъобщение на Българската народна банка (БНБ) в периода 18-20 юни 2014 г. от КТБ са изтеглени авоари в общ размер на приблизително 1 000 000 000 (един милиард) лева.
4. На 17 юни 2014 г. КТБ прави постъпки пред БНБ за оказване на подкрепа на нейната ликвидност. Но такава не е оказана.
5. На 20 юни 2014 г., вместо на КТБ да бъде оказана необходимата ликвидна подкрепа, Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) изтегля 27 млн. лв., депозирани в банката, а на 25 юни изтегля още 30 млн. лева.
6. На същата дата – 20. 06. 2014 г., ръководството на КТБ прави постъпки пред БНБ за поставяне на банката под специален надзор. Целта на това искане е да се пресекат спекулативните атаки срещу КТБ и за да се локализират нанесените вреди.
7. На 27 юни 2014 г. започва масово теглене на средства, депозирани в друга българска банка – ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ). По информация от средствата за масово осведомяване до 15:00 часа на същия ден от ПИБ са изтеглени 800 млн. лева.
8. На 27 юни 2014 г. България регистрира пред ЕК искане за разрешаване на държавна помощ за подкрепа на ликвидността на българския банков сектор.
9. Видно от Съобщение за медиите от 30.06.2014 г., ЕК одобрява предложената от България схема за подкрепа на ликвидността на българските банки. Одобрено е отпускането на кредитна линия в размер на 3.3 млрд. лв. в полза на банковата система на страната. Според информации в българската преса в рамките на така одобрената държавна помощ е оказана необходимата ликвидна подкрепа на ПИБ с цел същата да може да започне работа спокойно и нормално на 30.06.2014 година.
10. ЕК определя условията, на които трябва да отговорят лицата, на които следва да бъде оказана ликвидна подкрепа, по-важните от които са: схемата за подкрепа на ликвидността на българските банки е открита към всички български банки, като бенефициер на държавна помощ може да бъде само платежоспособна кредитна институция, която няма капиталов недостатъчност, а се нуждае от ликвидна подкрепа.
11. В рамките на разрешената държавна помощ в подкрепа на българския банков сектор е оказана ликвидна подкрепа на ПИБ, но на КТБ – не е.
12. На 09 юли 2014 г. изтича срокът от 10 (десет) работни дни, в който назначени от квесторите на КТБ независими одитори трябва да извършат преглед на активите и пасивите на КТБ и дъщерната й ТБ „Креди Агрикол-България“ ЕАД (понастоящем с търговско наименование ТБ „Виктория“ ЕАД).
13. На 31 юли 2014 г. е обявено, че в квесторите на КТБ са представили в БНБ доклад за текущото състояние на КТБ. От изнесените в съобщение на БНБ показатели се установява, че общата капиталова адекватност на банката към 30.06.2014 г. е 10.54 на сто, а адекватността на капитала от първи ред – 7.86 на сто. Тоест дори и поставена под особен надзор, тя отговаря на условията за оказване на държавна помощ, поставени от ЕК: съответната банкова институция не трябва да бъде с капиталова недостатъчност, като липсата на капиталова недостатъчност е налице при поне 9% капитализация на съответната банкова институция.
