Напук на отчаяните вопли на съдебната власт, че в бюджета й няма пари дори за плащане на сметките за ток и парно, Прокуратурата на Република България е готова да извади 714 000 лв., за да купи 14 нови автомобила – шест дизелови, шест бензинови и отделно две леки, но високопроходими коли – сиреч джипове. При това поема ангажимента да ги плати веднага: като възложител на обществената поръчка е заявила изрично в документацията, че ще заплати авансово цялата стойност по договора в срок до 10 работни дни от сключването на договора. Кандидатите имат срок до октомври да се включат в наддаването, стига да са оторизирани представители на съответните марки, които ще предложат, и да могат да гарантират сервизното им обслужване в София, във Варна, в Бургас, във Велико Търново и Пловдив.
Новите автомобили са необходими за оборудването на Бюрото за защита на свидетели, което в края на миналата година бе прехвърлено от МВР на прокуратурата. Няма спор, че при досегашната натовареност с работа на бюрото такъв разход би бил, меко казано, неоправдан. Но очевидно за новата структура в прокуратурата има големи планове.
Въпросът е какво включват те. Той е напълно резонен на фона на тоталната липса на мераклии да стават свидетели срещу мафията плюс отчайващото недоверие в способността и желанието на държавата да защити тези смелчаци. А и с оглед на новите правомощия на служителите на това бюро за защита на свидетели, които бяха почти напълно приравнени на полицаите по права, но не и по контрол върху действията им.
От април тази година са в сила изменения в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство или както е по-известен – закона за защита на свидетели. Структурата бе извадена от системата на Министерството на правосъдието и пратена на директното подчинение на главния прокурор. Издръжката пък ще е за сметка на съдебния бюджет. Освен да пази свидетелите срещу мафията, на бюрото беше вменено и задължението да охранява застрашени магистрати. Основната идея беше, че измененията са нужни, за да стане защитата на свидетелите и на магистратите по-малко тромава, по-ефективна и по-способна да запази от посегателства събраната в нея информация.
Само че така се стигна до другата крайност – управлението на бюрото бе дотолкова централизирано, че на практика заплашва да го превърне в „лична гвардия“, подчинена единствено на главния прокурор. Защото той е единственият човек, който може да преценява дали един свидетел да бъде включен в програмата за защита, или да се приложат мерки за защита на магистрат. Само главният прокурор има правото да назначава директор на бюрото, да пише правилата за работата му и да разпорежда на служителите да водят принудително лица или да „обезпечават действия по разследването“, каквото и да означава това. Вярно, правилата за работа на структурата се приемат след „съгласуване“ с ВСС. Вярно е също, че на всеки шест месеца бюрото е длъжно да се отчита пред ВСС за изхарчените пари, а на три месеца – пред специален съвет. Той обаче има правомощия само да приема отчетите на главния прокурор и да включва лица в програмите за защита, но не и да упражнява пълен контрол за законосъобразността или целесъобразността на действията и разпорежданията, давани и изпълнявани от бюрото.
Трябва да се отбележи, че в закона не е предвиден ред за обжалване – нито на действията на служителите на бюрото, нито на дадените им от главния прокурор разпореждания, ако те нарушават правата на засегнати граждани. А това е особено важно, защото със споменатите законодателни изменения бяха дадени и нови правомощия на служителите на бюрото, включително и такива, които до момента имаха само полицаите. Служителите на бюрото вече имат правото да получават служебна информация от масивите на МВР и на ДАНС, да изискват и да проверяват лични документи, да издават задължителни за гражданите, а и за държавните ведомства разпореждания. Те могат и да задържат хора – ако има данни, че лицето е извършило престъпление или дори ако не носи документи за самоличност – до извършване на справката, могат да използват и помощни средства и сила при съпротива. По разпореждане лично на главния прокурор или на негов заместник служителите имат право да водят хора принудително за „среща“ с орган на съдебната власт. Могат дори да констатират нарушения на обществения ред и по Указа за борба с дребното хулиганство.
Така или иначе законът е факт, въпросът е какво ще се случва оттук-нататък. Засега наплив на анонимни свидетели срещу мафията няма. А няма и такива дела. А неотдавна стана ясно, че нито един магистрат или семейството му не са пожелали да бъдат охранявани. Но поне ще са готови да посрещнат това „светло“ бъдеще – с чисто нови джипове и автомобили.
