Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) ще решава идната седмица дали да допуска за разглеждане граждански и търговски дела, по които цената на иска е спадала драстично след приемането през 1999 г. на Закона за деноминация на лева (ЗДЛ). Искането за издаването на такова тълкувателно решение е на Висшия адвокатски съвет в лицето на председателката му Ралица Негенцова. А проблемът реално опира до достъпа до правосъдие, който действащият от шест години Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК)и превратното му прилагане от върховните съдии ограничиха драстично.
За някои темата с деноминацията на лева звучи архаично, но това чувство е измамно. Клатещият финансите на държавата и гражданите банков трус, довел до опасения от събаряне на валутния борд и рязко обезценяване на българските пари, прави въпроса напълно актуален. Освен това при качеството и бързината на нашето правораздаване дела се влачат повече от десетилетие в съдебните зали и ищците хабят маса нерви и средства, за да защитят правата си по исков ред. И когато се окаже, че след дългогодишна битка висшата съдебна инстанция отказва да разгледа делото, разочарованието е жестоко.
Именно това има предвид адвокатурата, чиято инициатива обаче изглежда донкихотовска. За разлика от повечето тълкувателни искания, продиктувани от наличието на разнородна съдебна практика, в конкретния случай ВКС е установил неотклонна тенденция на оставяне без разглеждане на касационни жалби срещу съдебни актове на въззивните инстанции. Тези жалби не се допускат за разглеждане, ако цената на иска е под установените в ГПК минимални прагове – 5000 лв. за граждански дела, и 10 хил. лв. за търговски.
Всъщност адвокатурата не казва, че върховните съдии прилагат закона противоречиво, а че го прилагат изцяло неправилно. „Подобни разрешения – изтъква тя – са резултат на неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и представляват акт на съдебно ограничаване на съществуващо право на достъп до касационно производство“. По същество спорът е може ли съдът да прилага по всяко време на процеса установеното в Закона за деноминацията на лева правило, че, „считано от 5 юли 1999 г., българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев“?
Според адвокатурата цената на иска трябва да се определя единствено в рамките на първото заседание по делото, и то като съдът я определи служебно при спор между страните. После и спорещите, и съдът губят това право, освен ако ищецът не поиска нейното увеличаване или намаляване. Само че ВКС редовно осъществява последваща ревизия на цената на иска, деноминирайки я, когато делото стигне до него.
Позицията на адвокатурата е, че Законът за деноминация на лева е неприложим и по друга причина. Макар да е влязъл в сила преди 15 години, той се явявал по нов общ закон спрямо по-стар специален нормативен акт, какъвто е предишният ГПК в частта му на уреждане на правния режим на цената на иска. Между другото същият режим е възпроизведен пропорционално и в новия Гражданскопроцесуален кодекс, като различни са само праговете.
„Единствената цел на законодателното ограничаване на достъпа до касационно производство чрез въвеждане на минимален имуществен праг за защитаваните по съдебен ред имуществени права е ограничаване на броя делата, разглеждани от ВКС, поради неговата пренатовареност“, не пропускат да отбележат адвокатите. При въвеждането на тези долни граници законодателят е приел, че имуществените интереси под определена стойност не заслужават да бъдат разглеждани на три инстанции поради своята малозначителност. Което си е отказ от правосъдие в защита на по-високи материални интереси.
Висшият адвокатски съвет повдига и един въпрос, който мнозина юристи настояват да бъде решен по радикален начин – исковете за вещни права да се изключат от преценката за тяхната цена, защото тя поначало не може да бъде ниска. Правото на собственост или на строеж върху жилище е с висока стойност за всеки, независимо дали имотът е в голям, или в малък град, където пазарната му цена е под 5000 лева. Ако към тези диспропорции се прибави и възможността за деноминация по всяко време на процеса, изкривяванията може да станат абсурдни и в полза на неизправната страна по делото.
Не бива да се забравя, че точно адвокатурата предприе най-сериозната атака срещу ограничаващите достъпа до правосъдие норми на действащия ГПК, сезирайки веднага след влизането му в сила Конституционния съд. Някои от атакуваните разпоредби бяха отменени, но в адвокатските среди и до ден днешен не стихва недоволството от удобното и безконтролно право на висшата съдебна инстанция по граждански и търговски спорове да допуска за касационно разглеждане на делата според „зависи“.
