Евродепутатите се възползваха за пореден път от разширените си правомощия, включително и при утвърждаването на състава на Европейската комисия, като отхвърлиха едно от предложенията на новия й председател Жан-Клод Юнкер, а за друг кандидат поискаха смяна на ресора. Бламирана бе словенката Аленка Братушек, подготвяна за заместник-председател за енергийния съюз, заради неубедителното й представяне и преди всичко може би защото се предложила сама за еврокомисар. Унгарецът Тибор Наврачич беше утвърден, но с условие да получи друг ресор, а не определения от Юнкер “Образование, култура, младеж и гражданство”. Причината – бил е министър в правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, за което има сериозни съмнения, че спазва гражданските права.
Останалите “висящи” кандидати преминаха изпитанието. Това стана, след като през уикенда англичанинът Джонатан Хил и французинът Пиер Московиси се потрудиха да отговорят писмено на допълнителни въпроси на евродепутатите, а лорд Хил се яви и на повторно изслушване на 7 октомври. Испанецът Мигел Ариас Каньете “спаси” кожата благодарение на преценката на правната комисия на Европейския парламент, че няма конфликт на интереси за отредения му сектор “Климатични промени и енергетика”. Според мълвата консерваторите “изтъргували” Каньете срещу социалиста Московиси.
Останалите двама проблемни еврокомисари – Вера Юрова от Чешката република и Корина Крецу от Румъния, били утвърдени без гласуване.
Предполага се, че правителството на Словения ще предложи на мястото на Братушек сегашния си еврокомисар Янез Поточник, което обаче би нарушило баланса между мъжете и жените в комисията на Юнкер. Другите опции са две дами от ЕП: Таня Файон от групата на социалистите и демократите, която е бивш журналист, и Романа Йордан от ЕНП, която е евродепутат от присъединяването на страната й към Евросъюза.
Всеки от кандидатите за комисари в новата комисия на Юнкер, които преминаха през “цедката”, се опита по своему да впечатли претенциозното “жури”.
Португалският кандидат Карлос Моедас, който е определен за отговорник на ресора “Изследвания, наука и иновации”, грабна сърцата на парламентаристите с признанието, че участието му в проекта “Еразъм” като студент на разменни начала е било повратен момент в живота му. Моедас подчерта, че е получил “изцяло нова перспектива от факта, че е европеец”, докато е учил по тази европейска програма във Франция, където впоследствие е започнал кариерата си на строителен инженер и е срещнал бъдещата си съпруга.
Дипломатът от Хърватия Невен Мимица, който и в момента представлява страната си в Европейската комисия, премина изслушването без особени трудности, може би защото то се проведе едновременно с представянето на германския кандидат Гюнтер Йотингер. Мимица, който е икономист по образование, ще отговаря за сектор “Развитие”. А неговият девиз е: “Да спрем бедността, преди да е настъпила”.
Шведката Сесилия Малстрьом, определена за еврокомисар по търговията, разигра картата на прозрачността, но получи слаби аплодисменти. Тя нито разочарова, нито впечатли законодателите и не успя да изложи ясна визия как точно възнамерява да ръководи ресора си. А за да не попадне в клопката на спорните точки от споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ, Малстрьом хвана бика за рогата и обеща да намери пътища за по-добри комуникации с евродепутатите, с националните парламенти и най-вече с гражданите на общността. Тя дори предложи да се използват граждански съвети, за да се решат различията от договора, като същевременно се запази необходимата при подобен род преговори поверителност.
Австриецът Йоханес Хан, който ще отговаря за отношенията на ЕС със съседните държави и за разширяването на общността, залага “първо на качество, а след това на скорост”. Въпреки че шефът му Юнкер заяви, че през следващите пет години съюзът няма да се разширява, Хан обеща да не си губи времето и да контролира течащите в момента преговори, основно със Западните Балкани. Той определи три ключови фактора в бъдещите разговори за разширяване: справедливост и върховенство на закона, икономика и работеща демокрация. Хан смята Турция за важен партньор на Европа, поради което отношенията с нея трябва да се задълбочават и подобряват.
Бъдещият еврокомисар на Гърция Димитрис Аврамопулос, чийто ресор е миграция и вътрешни работи, поиска “Европа без крепости”. Той изненада левите евродепутати, като смекчи консервативната си реторика и подчерта няколко пъти, че защитата на фундаменталните и на човешките права е върхов приоритет за него. Аврамопулос подкрепи интеграцията на Румъния и на България в Шенгенската зона и пое ангажимент двете страни да станат в най-скоро време нейни членове.
Белгийката Мариан Тисен, която ще отговаря за социалната политика, иска “социална Европа”. Двадесетгодишният й опит в Европейския парламент проработи определено в нейна полза по време на изслушването и тя не получи каквито и да било язвителни или неудобни въпроси. И независимо че е десен политик и член на ЕНП, Тисен разигра успешна балансираща стратегия с твърдата си вяра в “социалната икономика, където свободата, отговорността и солидарността вървят ръка за ръка”.
Полският кандидат Елжбиета Биенковска с ресор “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и дребни и средни предприятия” призова Европа да се върне обратно на работа. И каза, че общността се нуждае и от либерални, и от социални икономически политики.
“Желязното” представяне на българката Кристалина Георгиева показва, че тя спокойно ще може да води майсторски клас на бъдещите кандидати за еврокомисари.











