Един от проблемите на България е, че няма последователна политика по отношение на това банките да предоставят заеми за развитие на бизнес сектора
Това, което инвеститори очакват от държавите с потенциал за растеж, са последователност и предсказумост
Марцин Петриковски е регионален директор на "Стандард енд Пуърс" за Централна и Източна Европа от началото на 2014 година. Заема поста и на изпълнителен директор на "Стандард енд Пуърс" Полша, и оглавява базирания във Варшава офис на компанията. Почти цялата му кариера преминава в банковия сектор. Преди да се присъедини към агенцията за кредитен рейтинг, Петриковски работи като инвестиционен банкер в JP Morgan в Лондон в продължение на седем години. Преди това пет години е отговарял за корпоративното и инвестиционното банкиране в Citigroup. Петриковски е дипломант на програмата Citi Management Associate и е сертифициран инвестиционен консултант от FCA. Той е завършил висшето си образование в Университета Козмински във Варшава, Варшавския университет и School of Economics and Management в Лунд, Швеция.
Г-н Петриковски, кои са българските компании, които "Стандард енд Пуърс" оценява?
– Към момента "Стандард енд Пуърс" оценява две банки, три компании и три града. Една от банките е "УниКредит Булбанк", с рейтинг от "BBB-", който е на същото ниво като суверенния рейтинг на България. Другата е Обединена българска банка, която има оценка от "B". От компаниите оценяваме Българската телекомуникационна компания (БТК), която има рейтинг от "BB-", Националната електрическа компания, оценена с "B+", и също така отскоро и "Хювефарма" (б.а. – собственик на футболен клуб "Лудогорец"), на която определихме рейтинг от "BB-". Също така оценяваме и три български града – София и Пловдив, които са оценени с "BBB-", и Стара Загора с "BB+".
В кои сектори на икономиката виждате потенциал за растеж?
– Определено това е корпоративният сектор. Все още вярвам, че в България работят компании, които имат потенциала да се развиват в международен и глобален план. И мисля, че през следващите няколко години това ще се случи. Това е тенденция, която наблюдаваме и в други страни от Централна и Източна Европа.
В енергийния сектор също има огромни възможности за развитие. В момента обаче това не се случва, главно заради липса на реформи и поради факта, че голяма част от него е държавна собственост. Енергийният сектор трябва да бъде по-конкурентоспособен и да оптимизира дейността си. Телекомуникациите са може би другият отрасъл, където виждаме потенциал за развитие. И, разбира се, банковият сектор, който в България е особено интересен.
По какъв начин банковият сектор може да се развива?
– Ако погледнем тенденциите, все повече банки в региона имат интерес да емитират облигации в международен план, защото искат да разширят мащаба на своето дългосрочно финансиране. И нека не забравяме, че това дава и достъп до различни инвеститори, които се интересуват от активи на банковия сектор и са склонни да купуват.
Как оценявате българския банков сектор и влиянието на сътресенията от последните месеци?
– Както знаете, българската банкова система е доста ликвидна, но има някои присъщи рискове, които ние наблюдаваме отблизо. Цялата ситуация с Корпоративна търговска банка през последните месеци повдига един въпрос. И този въпрос е какво ще бъде решението? Защото всички знаем, че вложителите все още нямат достъп до депозитите си, но в крайна сметка все някой ще трябва да плати. Въпросът е кой? Ако това е държавата, това ще бъде голяма отговорност, която може да натежи на финансите на държавата. И, с оглед на огромното значение на тези банки, потенциално може да има въздействие върху целия банков сектор. Затова е важно да бъде намерено решение. Засега не сме предприели никакви действия по отношение на рейтинга на банковия сектор, потвърдихме нашата оценка на кредитния риск в банковата индустрия, която е 7 (banking industry credit risk assessment – BICRA).
Какво представлява тази оценка?
– Това е модел за категоризиране на банковите системи в световен мащаб, който ни позволява да правим сравнения между тях. Например най-добрият банков сектор е този на Швейцария, който оценяваме с 1, а най-слабият е този на Беларус с оценка 10. В това уравнение кредитният риск в българската банкова система е 7. Формирането му зависи от няколко компонента, сред които икономическа устойчивост, конкурентоспособност, достъп до финансиране, ликвидност на банковия сектор и др. Това са всички фактори, които ефективно формират основата на оперативната среда за банковия сектор. Но е важно да отбележим, че този индекс представлява обща снимка на целия сектор. Разбира се, има банки, които са по-добре, и такива, които крият потенциални рискове.
Този индекс BICRA участва ли във формирането на суверенния рейтинг?
– Това е много добър въпрос. Ще бъде пресилено, ако кажа, че влияе пряко върху суверенния рейтинг. Но определено има някакво въздействие. Когато съставяме суверенния рейтинг, вземаме предвид и BICRA, но това е един от многото елементи. Включваме още фискалната дисциплина, паричната политика, управлението, реформите, данъчното облагане и др. Банковият сектор има съществено важно влияние върху здравето на икономиката.
Един от основните компоненти при формиране на рейтинга е капацитетът на страната да генерира растеж. Това може да се постигне по много начини, но един от най-важните генератори на растеж е бизнес секторът. Той обаче до голяма степен зависи от банковия сектор. Ако кредитните институции не предоставят ликвидност, компаниите не могат да разширяват бизнеса си и следователно може да има граници за растежа. Така че всички компоненти са взаимносвързани.
В оценката си от юни понижихте рейтинга на България до "BBB-" заради нестабилната политическа ситуация, която поставя рискове за осъществяване на така необходимите реформи. Пет месеца по-късно все още сме в политическа криза и нямаме редовно правителство. Какви рискове виждате пред България?
– Нашата оценка за България не се е променила засега. Посланието, което отправихме с понижаването на рейтинга до "BBB-", продължава да е същото. Следващото оценяване, което ще направим, ще бъде в средата на декември и тогава ще подновим оценката си. Затова сега няма да коментирам рейтинга. Както вече споменах, той се формира от множество фактори и отразява силните и слабите страни на една държава, както и потенциалните рискове.
Един от най-силните компоненти, който подкрепя суверенния рейтинг на България, е фактът, че българските политици винаги са поддържали разумна политика по отношение на държавните финанси. Това заедно с валутния борд и ниската задлъжнялост са положителните фактори, които формират оценката ни. От другата страна са рисковете, които сме споменали и в оценката си от юни – липсата на реформи, липсата на последователни политики, няма яснота и предсказуемост за това какво следва, има висока безработица. Но също така и цялостната икономическа картина – сякаш икономиката все още търси следващия фактор за растеж. Институционалната и правителствената ефективност също са проблем, за който сигнализирахме и трябва да му бъде обърнато внимание.
"Стандард енд Пуърс" също така повиши перспективата на страната от "негативна" до "стабилна", като се позова на ниския дълг. Но събитията могат да се развият така, че държавата трябва да емитира нов дълг, за да попълни недостига във Фонда за гарантиране на влоговете и да изплати застрахованите депозити в КТБ. Как ще се отрази върху перспективата на страната повишаването на задлъжнялостта?
– Това е много интересен въпрос. Тепърва предстои да разберем, тъй като както вече споменах – това зависи и от други фактори. Не можем да изолираме някои компоненти. Ако си спомням правилно, с България получи разрешение от Европейската комисия да задели средства в размер на до 3.3 млрд. лв., които могат да бъдат използвани за подкрепа на банковия сектор при необходимост. Това е значителна сума. И мога да кажа, че със сигурност ще наблюдаваме какви условни задължения може да създаде това за правителството. Дали те ще бъдат толкова много, за да се отразят на рейтинга – не мога да кажа днес, защото ще има други фактори, които ще бъдат взети под внимание.
В последния си коментар от края на септември агенцията посочва, че проблемите на Корпоративна търговска банка са изолиран случай и няма да засегнат цялата банкова система. Също така се посочва като пример и ликвидната подкрепа, която правителството оказа на друга банка – Първа инвестиционна банка. Но сега виждаме, че БНБ и правителството не правят нищо, за да се справят с проблема на КТБ.
– Да, така е. Българската народна банка предприе стъпки, за да предотврати заразата към останалата част на банковата система. Мисля, че това, за което говорите, е липсата на решение. Въпросът е в това, че банковият сектор е един от стълбовете на сигурността. И ако вие сте вложител и от юни месец насам нямате достъп до депозита си, въпреки че страната има фонд за извънредни ситуации, който да защитава вложителите… как ще чувствате.Това е проблем, който ясно сигнализира, че липсва желание да се вземе решение. Но тази липса на желание може да произтича и от политическата ситуация и от това, че политиците не искат да вземат решения. Така че да, ние гледаме на това като на изолиран случай и не смятаме, че е проблем на цялата система, тъй като останалата част от банките са зависими предимно от чуждестранно финансиране. Но напълно сме съгласни обаче, че е необходимо решение за Корпоративна търговска банка и ще наблюдаваме какво ще се случи. И нашите анализатори ще вземат предвид това решение.
Можем ли да кажем тогава, че според Вас не съществуват ликвидни рискове в банковата система на България в момента?
– Не съм забелязал подобен риск в нашите анализи. Дори бих казал, че българският банков сектор е свръхликвиден. И един от проблемите на България е, че няма последователна политика по отношение на това банките да предоставят заеми за развитие на бизнес сектора.
Според Вас последните събития в банковия сектор ще се отразят ли на доверието на инвеститорите в страната?
– Всяка ситуация, при която банковият сектор работи при някакъв вид стрес сценарий, повдига въпроси. И отговорите могат да бъдат различни за всеки един инвеститор. Но отново повтарям, че решението на проблема ще подобри доверието. Рейтингът е само един от компонентите, от който инвеститорите се интересуват, когато избират къде да вложат парите си. Те гледат цялата картина. Това, което инвеститорите очакват от държавите с потенциал за растеж, са последователност и предсказуемост. И мисля, че това е проблемът в момента – липсата на ясни политики и прозрачност за това, в каква среда ще работите след няколко месеца – това може да представлява бариера пред инвеститорите, които искат да развиват бизнес в региона.
