Едно от звената в сектор "Сигурност", което няма да бъде драматично засегнато от предстоящите поредни реформи, е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). Предвижданите от ГЕРБ промени в Закона за СРС показват, че бюрото ще запази контролната си дейност и дори ще има решаваща роля в изработването на обща инструкция за подслушването. Занапред ще го осъществяват само Държавната агенция "Технически операции", военното и цивилното разузнаване. Така звеното, ръководено от Бойко Рашков, най-сетне ще се измъкне от кармичната предопределеност периодично да се преражда и ще заработи под обективния поглед на Европа.
То бе орисано с тежката си карма през 2008 г., когато тройната коалиция – БСП, НДСВ, ДПС, реши да създаде служба, която да осъществява контрол върху тази деликатна и скандална материя като подслушването. На идеята бабува Европейският съюз, към който вече се бяхме присъединили, и още в самото начало ни подложи на мониторинг заради слабостите в съдебната система и в борбата с организираната престъпност. Брюксел беше впечатлен от поредицата осъдителни присъди на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) за нерегламентирано подслушване и скандални нарушения с информация, придобита от спецсредства. В тази връзка съдът и Еврокомисията препоръчаха повече и най-вече независим контрол върху употребата на СРС.
Разбира се, идеята за създаване на бюрото беше посрещната с противоречиви чувства. Тогавашната опозиция – ДСБ, възропта срещу намерението управлението на бюрото да се осъществява от трима души, посочени от кабинета. По този повод о.р. ген. Атанас Атанасов нарече звеното "канал за изтичане на информация". Въпреки това водите на бюрото изтекоха в края на 2009 г. и малко преди да приключи мандатът на тройната коалиция, структурата все пак се роди. Пет месеца по-късно обаче беше набързо разтурена.
Съдбата на НБКСРС обаче показва, че в зачеването на подобни служби партийните пристрастия вземат връх над чистата и неподправена любов. През октомври новото мнозинство на ГЕРБ, подкрепено от "Атака", внесе законопроект за закриването на бюрото, напук на предишните препоръки на ЕСПЧ и ЕК. За сметка на това предложиха контролът върху СРС-тата да премине в ръцете на подкомисия към Комисията за вътрешен ред и сигурност.
Когато през 2013 г. правителството на Бойко Борисов напусна доброволно политическия връх в държавата, новото мнозинство – формирано вече от БСП, ДПС и от същата "Атака", внесоха и приеха светкавично законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, с който Националното бюро за независим и действен контрол над цялата дейност по използването и прилагането на СРС беше възстановено. Този път текстовете от проекта предвиждаха Националното бюро да се състои от петима членове, в това число председател и един заместник-председател, които да се избират от парламента, и всяка година до 31 май то да внася доклад в Народното събрание за своята дейност и за състоянието на сектора, включително и за това как се спазват и защитават правата и свободите на гражданите срещу незаконно използване на СРС. Тогавашният заместник-председател на НС и бъдещ клиент на Темида ДПС депутатът Христо Бисеров дори обяви, че контролът на парите е най-сериозният и съобщи, че в бъдеще за СРС-тата ще се плаща.
Всъщност бюрото започна работа едва на 1 януари 2014 година. Въпреки привързаността на Бисеров към парите, разкрита от скандала около сметките му в чужбина, идеята да се плаща за СРС така и не бе доведена до реализация. За радост на бюрото, което все още не беше избистрило състава и задачите на администрацията си и изобщо не му беше до проверка на касови бонове от приложени спецсредства.
До средата на лятото НБКСРС успя да се организира и дори се отчете за работата си, както иска законът. За този период бюрото успя да отмени секретния характер на веществените доказателства пред съда, придобити със СРС, така че да се гледат безпроблемно дела от такова естество. НБКСРС извърши и проверки в 10 съдебни района във връзка с исканията и дадените разрешения за прилагане на спецсредства. Изводът на бюрото бе, че има тенденция за намаляване на броя на подслушванията, а последната му проверка по искане на депутати посочи, че няма нерегламентирано наблюдение над народни представители. Отчитайки бюджет от 1.5 млн. лв., шефът на бюрото Бойко Рашков обяви, че данните са оптимистични и няма основания за тревога, че специалните разузнавателни средства се използват волунтаристично.
В края на годината облаци над НБКСРС няма и очевидно не се задават. Бедата е, че затишието е от избори до избори…
