Скандален законопроект, предложен в края на миналата седмица от правосъдното министерство, разкри каква ще е основната задача и защо е назначен за министър Христо Иванов. Без никой да е подозирал, че ведомството се занимава с подобно нещо, в края на миналата седмица на сайта му се появи проект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Едва ли мнозина биха му обърнали внимание при изобилието от скандални примери на корупция и престъпност. Става въпрос обаче за безочлива демонстрация на лобизъм със сериозни финансови измерения от човека, развял каузата за съдебната реформа и европейските ценности. И е напълно ясно, че министърът изпълнява
ключовия си задкулисен ангажимент
към кръговете, от които дойде, пробутвайки на преден план недодяланата си стратегия за съдебна реформа.
Докато я ползва за своя визитка у нас и в Брюксел, Христо Иванов работи по същество. Предложените изменения на ЗЮЛНЦ предвиждат абсолютно недопустима намеса на т. нар. неправителствен сектор в харченето на бюджетни средства, опорочавайки целта на закона, в който ги пробутват. При това всичко е съшито с толкова бели конци, че човек да се чуди възможно ли е подобно безочие. Но пък защо да не е възможно, след като неправителственият сектор у нас отдавна е доходоносен бизнес, а тлъстите суми, които получиха негови отбрани представители за участието си в протестите срещу кабинета "Орешарски", го утвърдиха и като политически фактор.
В опит да легитимират проекта авторите му се позовават на приетите преди три години Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода 2012-2015 г., Визия за създаване на механизъм за финансиране на гражданския сектор и План за действие за изпълнение на стратегията. "Баницата" започва да се пече при тогавашния правосъден министър Маргарита Попова, която прокарва пред Министерския съвет стратегията. А визията и планът за действие "придвижва" приемницата й Диана Ковачева. Тя е бивш директор на организацията "Прозрачност без граници", а Христо Иванов е бивш директор на "Българския институт за правни инициативи". Все челни бенефициенти в усвояването на пари от задгранични и вътрешни източници.
Изменението на ЗЮЛНЦ, за което става дума, представлява дописването му с цяла нова глава, озаглавена "Партньорство между държавата и юридическите лица с нестопанска цел". Тя започва с принципите на това партньорство – взаимно уважение, независимост, гражданско участие, прозрачност и публичност, предотвратяване на конфликт на интереси. Веднага след това е узаконено със задна дата, че Министерският съвет приема стратегия за подкрепата и развитието на гражданските организации, която трябва периодично да актуализира. За каква независимост и липса на конфликт на интереси става дума научаваме по-нататък.
За да се осъществи въпросното сътрудничество между държавата и неправителствения сектор, се предлага създаването на
Съвет за развитие на гражданското общество
към Министерския съвет. Това щял да е консултативен орган с равен брой представители на държавата и на гражданските организации. Става дума за участие на равнище министри или заместник-министри, а неправителственият сектор ще излъчи своите представители "въз основа на прозрачна и състезателна процедура". Кои ще са победителите е обаче ясно, тъй като критериите са: опитът на организацията и на излъчения от нея кандидат, както и получената от нея подкрепа от други организации. Тоест тези, които досега са усвоили най-много пари, ще имат предимство, действайки като своеобразен картел.
Съветът ще има широки правомощия – на практика с една-единствена цел – да се грижи за държавното финансиране на онези, които го излъчват. Освен че ще дава становища по всички проекти за нормативни актове, свързани с неправителствения сектор, този орган ще приема годишен финансов план и ще следи потребностите и финансирането на НПО със средства по консолидираната фискална програма. В същото време те няма да дават и лев за участието си в съвета, тъй като е предвидено цялото му административно обслужване да се осъществява от администрацията на Министерския съвет.
Преливането на бюджетните средства в неправителствените джобове ща става през фонд, който ще е юридическо лице, разбира се, със седалище в София. Фондът ще си има управителен съвет и изпълнителен директор, чийто мандат е тригодишен и може да бъде последван от втори. Управителният съвет пък ще си приеме правилник за организацията и дейността на фонда, който подлежи на одобрение от кабинета. Което едва ли ще е проблем при тази постановка на нещата. Ресурсното осигуряване на фонда ще е от неговите приходи и имущество, които ще са пак от бюджетните средства, "освен ако волята на дарител или закон предвиждат друго". Такъв закон, разбира се няма. А и кой нормален дарител би дал парите си за чиновници, па макар и наполовина неправителствени? И за да вървят нещата в оперативен порядък, предвидено е фондът да организира първия конкурс за проектно финансиране в срок от шест месеца след влизане в сила на тези промени. И познайте кои проекти ще спечелят!
Черешката на тортата
обаче е в това как ще се пълни фондът. За държавната субсидия, която ще се записва в Закона за бюджета, и за приходите от дарения от чуждестранни и български източници – ясно. Но на авторите и това им се е видяло недостатъчно, защото са изнамерили далеч по-оригинален източник на финансиране. Той предвижда във фонда да влизат и "20 процента от имуществото, отнемано от комисията по конфискация". При това, според авторите на текста, не е необходимо дори да се чака неговото осребряване. А като се има предвид, че по искане на комисията съдът отнема не само пари, а и имоти, и ценни книжа, можем да си представим какъв напредък ще отбележи неправителственият сектор, ако исканите от него законови промени бъдат допуснати. Добре платените протестъри ще се настанят безплатно на държавната софра, която при това ще им бъде застлана направо в сградата на Министерския съвет. Данъкоплатецът ще им плаща всички масрафи, а те ще определят колко да им се плаща. За капак 1/5 от отнетите от комисията по конфискация активи ще отиват пак у тях. Така освен милионери те може да станат още акционери и хотелиери. Това, че бяха в челните редици на съпротивата срещу конфискацията на необяснимите богатства, явно не им пречи да ги консумират с граждански цели. И въпреки че в предложения от тях проект става дума за пари, пари и пак пари, финансова обосновка към него няма. Мотивът за липсата й е просто абсурден – това нямало да се отрази на държавния бюджет.
