Банковата система е в състояние на тревожно очакване. Това се вижда от сравнителните данни за септември и октомври, които БНБ публикува. Огромна ликвидност, която варира между 20.3 и 21 млрд. лева. Общият размер само на средствата на кредитните институции по сметки в БНБ се движат между 7.2 и 7.3 млрд. лева. Това са все пари, които не само не носят доходи, но част от тях – като сумите в БНБ, им причиняват загуби.
Банките са склонни да преглътнат огромното неудобство на свръхликвидността в името на това да разполагат с достатъчно налични средства по всяко време, за да могат да посрещнат внезапен натиск от тегления на депозити.
Страх от неизвестното
така накратко можем да квалифицираме водената политика от банковите мениджъри. Ако направим паралел с пиесата на Самюел Бекет, банките са в очакване на Годо. В очакване са да видят какво ще се случи след плащането на гарантираните влогове в Корпоративна банка, което започна на 4 декември. Дали клиентите на Корпоративна банка масово ще изтеглят средствата си от обслужващите ги кредитни институции – все пак става дума за 3.6 млрд. лв., или ще предпочетат да оставят по-голямата част от тях на депозити. Едва след като има ясни отговори на всички тези въпроси, банките ще вземат решение как да постъпят с огромната ликвидност, с която разполагат. На първо време те ще продължат да я поддържат, но голяма част от парите по сметки вероятно ще бъде инвестирани в държавни ценни книжа. Вече е известно, че правителството ще пуска през декември три дългови емисии на обща стойност 1.62 млрд. лева. При всички случаи те ще са по-доходоносни, отколкото депозитите и сметките, по които сега банките държат по-голямата част – между 12.3 и 13 млрд. лв. от ликвидните си средства. Друг е въпросът при кого ще могат да осребрят тези ценни книжа ако им се наложи, защото междубанков пазар не съществува, а използваемата част на депозита на управление "Банково", което е последният резерв при такива ситуации, е само 2 млрд. лева.
Страхът от неизвестното няма да изчезне поне още два-три месеца. Той се подхранва и от все така нестабилната политическа конюнктура.
Огромната ликвидност е истински кошмар
за банковия бизнес. Затова от лятото насам кредитните институции започнаха бързо да свалят лихвите по влоговете. И това се чувства най-вече от гражданите, които спестяват, защото именно техните депозити през изминалите четири-пет години бяха постоянният източник за нарастването на балансовите числа на банките. През юни обаче, когато започна кризата в Корпоративна банка, средният размер на годишната лихва по левовите влогове на гражданите в банките бе около 3% годишно.
Сега в началото на декември лихвените бюлетини на големите кредитни институции показват, че трудно може да се намери спестовен продукт, който да носи доход над 1.8% годишно. И това може да се обясни с очакването на цели 3.7 млрд. лв. в банките, които усилват страха от свръхликвидност. Ако това усещане продължи, годишните лихви по депозити и влогове ще паднат до около 1 процент.
Нещо повече, има очаквания, че паралелно с намаляването на лихвените равнища банките ще започнат масово да въвеждат различни такси и комисиони по спестовните си продукти, заради които реалният годишен доход от тях ще се завърти между 0.5% и нула. При това положение реалистично е да очакваме огромният ръст на влоговете, на който бяхме свидетели от средата на 2009-а насам, да остане в историята. Това всъщност вече започна да се случва. Докато през 2013-а спестяванията на гражданите растяха с 400 до 600 млн. лв. на месец, през първото полугодие на 2014-а този ръст вече е по 200 млн. лв. на месец, а след разразяване на кризата с Корпоративна банка той се сви до 150 млн. лева. И ако нещата продължат по същия начин, ръстът на спестяванията може да се свие до нула и дори да станем свидетели на отлив на вложители.
Свиването на лихвите по влоговете не води автоматично до реципрочно поевтиняване на кредитите за населението. Говорим най-вече за ипотечните заеми, върху които са фокусирани повечето рекламни кампании на банките през последните няколко месеца. Статистиката на БНБ показва, че цената на ипотечните заеми (в нея се включват разходите по лихви и по такси и комисиони) от началото на 2014-а до края на октомври се е свила с по-малко от 1 процент. В края на октомври
средният ГПР по жилищните заеми е 7.04% годишно
Намаляването на цената по потребителските кредити е малко по-голямо – с около 1.5%, за изминалите десет месеца на годината, но тя отново си остава висока за повечето хора. Средният размер на ГПР за потребителските заеми в края на октомври е около 12% годишно. Така маржовете продължават да са прекалено големи.
Сегашните ценови равнища на банковите кредити за населението все още ги прави твърде неатрактивни. Това недвусмислено се потвърждава от факта, че независимо от свалянето на ценовите равнища от 2014-а няма увеличение, а дори има намаление, макар и с малко, както при ипотечните така и при потребителските кредити.
А при намаляващите лихвени равнища по влоговете е напълно възможно точно платежоспособните клиенти да решат да си извадят парите от банките и с тях да погасят предсрочно вече взетите от тях заеми. Подобни решения ще бъдат мотивирани допълнително и от разширяването на данъчната основа за облагане на спестяванията на гражданите.
Вярно е, че предложението на правителството данъкът върху лихвите по депозити да бъде увеличен от 8 на 10% бе отхвърлено в парламентарната комисия по бюджет и финанси. Но и 8% са повече от предишните по закон 6% за догодина. Освен това бе прието едно изменение, според което вече ще се облагат лихвите не само по срочните влогове, а и по всички останали банкови продукти за населението. Според председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова извън обхвата на данъците ще останат само лихвите по детски спестовни влогове. При това положение повечето хора ще се замислят дали си заслужава да държат пари в банка когато получават за тях доход под един процент годишно, а на всичко отгоре ще плащат и данък върху него. Много клиенти вероятно ще решат да ползват тези пари, за да погасят предсрочно и без такси задълженията си по ипотечни заеми, по които плащат по няколкостотин лева на месец. Така ще спестят тези свои текущи разходи или поне ще ги намалят, но пък за банките това означава ново намаление на активите, които им носят 7-8% годишен доход. Това ще доналее в тях ликвидност, която тепърва ще се чудят къде да наместят.
