ГЕРБ подготвя „правилната” стабилност

Вълк като агне - брой 49 (1118)

По всичко личи, че играта на търпение и диалогичност, която ГЕРБ и лично Бойко Борисов водиха през последните два месеца, приключи. Започва разчистване на крехката имитация на „реформаторско управление”, за да се премине към стабилност – така, както я разбира „водачът-слънце”. А как той разбира стабилността е добре известно още от първия му премиерски мандат, чийто преждевременен край очевидно не е довел до никакви поуки.

Ето трите постулата на „теорията на стабилността” на Борисов.

Постулат първи: Идеалната стабилност е налице тогава, когато ГЕРБ (разбирай Борисов) може да взима каквито си иска решения и да ги реализира, без никой да пречи. В предизборната програма на партията той бе формулиран ясно и категорично – дайте ни абсолютно мнозинство и само тогава можем да изпълним това, което обещаваме. Казаното автоматично означава, че ситуация, в която ГЕРБ и Борисов трябва да се съобразяват с някой друг и да правят компромиси, е нестабилна, мъчителна и е необходимо да продължи колкото е възможно по-кратко. Освен това осигуряването на стабилност оправдава всякакви средства, вкл. и разбиване на други парламентарни групи и пазаруване на „независими” депутати.

Постулат втори: Стабилността означава тотално

минимизиране на управленските рискове

най-вече на тези, които идват от самото управление. Външните рискове са възможни и дори желателни, защото могат да служат за оправдаване на вътрешните рискове и допусканите грешки. Най-мощният източник на рискове в едно управление е планираната промяна, която обикновено (макар и не съвсем точно) се нарича реформа. Следователно, едно от най-нежеланите неща за ГЕРБ е извършването на реформи, за които те трябва да носят отговорност. Това еднозначно пролича от предишния им управленски мандат, през който те доста човъркаха в държавната машина, но само с оглед на идеите си за осигуряване на стабилност. Как – съвсем закономерно – завърши цялото упражнение, е известно. От тази гледна точка определянето на управление с участието на ГЕРБ едновременно като стабилно и реформаторско е типичен оксиморон.

Постулат трети: в името на стабилността и минимизирането на рисковете може по всяко време да бъде пожертвано всичко -. партньори, цели, съратници. Тотален имунитет е гарантиран само на интересите на тясната ръководна върхушка. В момента, в който започва да става напечено, започва да се търси изкупителна жертва. Освен това в името на посоченото „висше благо” са допустими всякакви компромиси, стига да не са заплаха за първите два постулата. Един политически ортак, който се грижи единствено за егоистичните си интереси, е за предпочитане пред тези, които искат да правят съществени промени и с това генерират рискове.

След изборите някои сметнаха, че тези постулати са били преосмислени и дори използваха като доказателство необичайно търпеливите консултации и невъобразимата (за ГЕРБ и Борисов) отстъпчивост при съставянето на правителството. Нужен бе само около месец, за да стане ясно, че всичко е било въпрос единствено на тактически маневри.

Овчата кожа вече е ненужна

тя изпълни предназначението си и може да бъде захвърлена. Пречките за реализиране на описаната по-горе управленска философия ще бъдат отстранявани една по една според ситуацията и в съответствие с една доста добре премислена логика.

Започва се с тези, за които са налице видими основания. Желателно е те да се преекспонират, а когато това е недостатъчно, в действие влизат провокациите (най-лесно е да се отървеш от този, който изразява намерение да си тръгне). Тук нещата са в напреднала фаза – Патриотичният фронт е „на дузпата”. Ако приемем, че назначаването на заместник-минстъра на отбраната не е било целенасочено предизвикателство, то определянето на областния управител на София и инсценираният от Цветанов избор на Слави Бинев за председател на парламентарната Комисия по култура и медии са добре пресметнати стъпки. Ако нервите на Симеонов и Каракачанов все пак издържат, сигурно са подготвени и следващи подобни.

Излизането на Патриотичния фронт

вече не представлява пряка заплаха за оцеляването на кабинета – не и след като редиците на „независимите” депутати започнаха да се попълват по добре позната схема. Нещо повече, с тази промяна се търси ефект „три в едно” – освобождаване от неудобния партньор, косвен, но чувствителен удар по Реформаторския блок (които настояваха за участието на патриотите), постепенна подготовка за установяване на неявни, но важни отношения с ДПС.

В това отношение странно изглежда подминаването на начина, по който двама депутати от движението бяха изключени, за да преминат без никакви проблеми в „армията на независимите”. Това е тема за специален анализ, но две неща трябва да бъдат непременно отбелязани. Първо, крайно меките коментари на ръководството на движението (Местан дори не се произнесе по въпроса). Второ, видимото противоречие с добре известното обстоятелство, че ДПС разполага с достатъчно ефективни лостове да принуди отлъчените да напуснат парламента – лостове, които очевидно не са вкарани в действие.

Преди да се премине към по-трайно партньорство с ДПС, вероятно ще се премине през фазата на различни „тематични мнозинства” с участието на депутати от ББЦ, независими и отделни гласове от ДПС. Целта на тази подготвителна фаза е да се създадат предпоставки за освобождаване от другия проблемен партньор – Реформаторския блок. При нормално развитие на процесите

разривът с реформаторите

може да се очаква някъде през пролетта.

Както личи от програмната декларация на правителството (не е ясно дали ще дочакаме превръщането й в истинска програма за управление), ГЕРБ не оспорва открито, но и не подкрепя ясно и категорично нито един от приоритетите за реформи на РБ. При това става дума за тежки и непопулярни реформи, които изискват големи ресурси, време и са непосредствена отговорност на министри, излъчени от реформаторите. Не е реалистично да се очаква, че тези реформи ще тръгнат мощно и видимо резултатно. По-вероятно е обратното, след като са изговорени много думи и са създадени големи очаквания, да наблюдаваме малки стъпки или направо тъпчене на едно място. Тогава ще си припомним репликата на Борисов към недоволната от разпределението на областните управители Кунева – че някои „ще дърпат напред”, други „ще изостават”, а

уморените коне ги убиват

Тези, които изостават, ще бъдат сменяни. Не е трудно да се допусне, че през пролетта доверието ще бъде изчерпано, ще е акумулирано напрежение, „изоставащите” ще бъдат услужливо посочени на обществото и един прекрасен ден министър-председателят ще каже нещо от рода: „Искахте реформи, дадохме ви власт, и какво направихте?!”  Тогава тлеещото противопоставяне в РБ, което засега се потиска заради „успеха на реформите”, ще избухне с пълна сила. Ще има, разбира се, и достатъчно аргументи за пред Брюксел и ЕНП, така че пропъждането на едни и приласкаването на други да не изглежда тотално безпринципно. Впрочем, знаем, че брюкселските чиновници и европейските партийни фамилии не се обременяват особено с принципи и ценности, когато трябва да се гарантира гладкото функциониране на механизмите на властта.

И тогава ще се получи една приказна управляваща конфигурация – ГЕРБ плюс „коалицията на малките желаещи” (АБВ, ББЦ, няколко независими, може би част от РБ), с тактичната, но желязна подкрепа на ДПС. Пак ще се говори за реформи, но никой няма да клати лодката, а споровете ще се ограничат до познатото разпределяне на порциите под масата на властта. Което в България обикновено е най-важният фактор, гарантиращ стабилност на управлението. Естествено, докато обществото не се усети за цената, която трябва да плати.

Сценарият е ясен и изглежда добре написан. Има един-единствен проблем – че вече бе пробван и завърши безславно. А в ситуацията, в която е България, събитията може да се окажат много по-драматични от тези през февруари 2013 година.

Александър Маринов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст