Живеем назаем с още 8.1 млрд. лв. догодина

Министерски съвет заседание Вежди Рашидов мин. на културата Владислав Горанов мин. на финансите

Невиждани до момента и ужасяващи на пръв поглед суми за нов дълг са заложени в проектозакона за държавния бюджет за 2015-а. Според текстовете в него държавата ще вземе допълнителни заеми за 8.1 млрд. лева. Кой и как ще плаща тези задължения, особено като се има предвид, че след тяхното поемане общият размер на държавния дълг ще достигне 24.5 млрд. лева. По курса на БНБ това са около 15.45 млрд. щ. долара. Повече, отколкото дължеше страната ни през 1989-а, преди да обяви фалит. След този пример могат да се направят още една дузина мрачни аналогии по темата дълг. Но те биха звучали спекулативно. Най-малкото защото през 1989-а държавният дълг надхвърляше 100% от брутния вътрешен продукт, а сега след увеличението му съотношението дълг към БВП ще е 29.73 процента. И това съотношение ще е два пъти по-ниско от максимално допустимите 60% от БВП, каквито са Маастрихтските критерии на Евросъюза.

През първите години на демокрацията погашенията по държавния дълг гълтаха целия валутен резерв на БНБ. През 2015-а за плащането на лихви по въпросните 24.5 млрд. лв. държавата ще похарчи близо 841 млн. лв., които са едва 2.65% от валутните резерви на БНБ, 9.54% от фискалния резерв на правителството и 3.1% от всички планирани разходи на проекта за национален бюджет през 2015-а. Независимо от огромния размер на дълга размерът му все още не е заплаха за финансовата стабилност на страната. Важното обаче е за какво ще отидат тези пари и как ще се управлява дългът. Защото провалът може да дойде именно оттук.

За какво ще бъдат похарчени тези 8.1 млрд. лева

Конкретният отговор на този въпрос може да бъде намерен в мотивите към проектозакона за държавния бюджет за 2015-а и тригодишната бюджетна прогноза на правителството. Там пише, че 2.5 млрд. лв. са за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2015-а, други 4.2 млрд. лв. ще бъдат използвани за плащане на падежиращи през годината стари задължения, 400 млн. лв. ще бъдат вкарани във фискалния резерв, а 1 млрд. лв. са нов заем от ЕИБ за осигуряване на средствата за съфинансиране на проектите по оперативните програми на Европейския съюз.

"Сумата в размер от 4.2 млрд. лв. за рефинансиране на дълга в обращение представлява: 3.5 млрд.лв. краткосрочен дълг, емитиран в последното тримесечие на 2014 г. за подкрепа на финансовата система и за финансиране на дефицита, заложен в Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет за 2014-а, и 700 млн. лв. за погасяване на стар дълг, който падежира през 2015 година.

Специално за емитирания от кабинета на Симеон Сакскобургготски външен дълг в мотивите пише следното: "Погашението по външните глобални облигации в размер на 1.7 млрд. лв. (с падеж януари 2015 г.) е обезпечено през тази година след успешния пласмент на емисия облигации на международните капиталови пазари." Заключението в правителствения анализ е, че след всички тези операции

реалното нарастване на целия държавен дълг

през 2015-а ще е с около 2 млрд. лева. Основната причина за това ще е планираният бюджетен дефицит. Това също не е нещо необичайно, стига през следващите три-четири години след 2015-а бюджетните дефицити да се свиват с тенденцията след време държавната хазна да започне да отчита излишъци, с които да започне постепенно да стопява натрупания дълг. Така както стана в периода 2002-2008-а.

Съществуват обаче опасения, че планираният от кабинета "Борисов" нов външен дълг

не покрива всички потенциални рискове,

пред които държавата може да бъде догодина. Както се видя, на колене може да бъде поставена всяка една банка, която не разчита на бърза ликвидна подкрепа от чуждестранния си собственик. Практиката показа, че в такива случаи единствената възможност за овладяване на ситуацията е държавата – в лицето на правителството, да налее нужната ликвидност след съответните разрешения на Европейската комисия.

Другият вариант е атакуваната банка да отиде в несъстоятелност, която обаче води до финансови задължения от страна на Фонда за гарантиране на влоговете.

Проблемът е, че независимо от планирания голям нов външен дълг от 8.1 млрд. лв., след изпълнението на всички финансови ангажименти във фискалния резерв на правителството ще останат около 6 млрд. лева. Може и да са дори и по-малко, ако в един момент отново бъдат активирани държавни гаранции по непогасени задължения на фирми, като "БДЖ Холдинг" например. Не бива да се забравя, че около 3.5 млрд. лв. от фискалния резерв са неизползваеми, защото това са пари на Сребърния фонд и средства, заделени по различни програми, свързани с ядрената енергетика, които правителството не може да пипа. Така то ще има

на разположение 2.5 млрд. лева

При евентуална нова атака срещу банковия сектор няма да може да се разчита и на Фонда за гарантиране на влоговете. Защото след плащането на депозитите в Корпоративна банка – около 3.7 млрд. лв., балансът му ще е на минус, тъй като той вече дължи на правителството 2 млрд. лв., които на 2 декември му бяха предоставени като заем.

По сметките на ФГВБ ще останат около 400 млн. лв., към които в края на март ще се прибавят още около 300 млн. лв. от годишните вноски на банките. Тази сума обаче ще намалее, защото фондът ще трябва да погасява задълженията си към правителството, а само лихвата по този дълг годишно е около 60 млн. лева. Заради делата във Върховния административен съд по жалби на акционери и вложители на Корпоративна банка осребряването на масата на несъстоятелността може и да не започне през 2015-а, но дори и да започне, ще бъде цяло чудо, ако фондът получи някакви значителни приходи от него още през следващата година. И какво правим, ако през същата тази 2015-а правителството на Бойко Борисов бъде изправено пред необходимостта да се справя със ситуацията, в която бе поставен през лятото на 2014-а кабинетът на Пламен Орешарски. Опосква до дъно фискалния резерв? Спешно търси нови заеми? Едва ли е разумно да се разчита, че през 2015-а всичко ще е спокойно и няма да има изненади. Министрите от кабинета на Пламен Орешарски сигурно също са ги спохождали оптимистични прогнози, когато са планирали бюджета за 2014-а. Но събитията ги хванаха в небрано лозе.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст