Увеличаването на вноските на банките във Фонда за гарантиране на влоговете е смъртоносно упражнение. Това заяви главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов пред журналисти на конференция, посветена на банковата стабилност. Според него това е едно безкрайно неподготвено намерение. Той посъветва управляващите, преди да решат да правят подобни неща, първо да направят необходимите изчисления, за да бъде ясно какъв ще е ефектът от тази мярка.
Припомняме ви, че Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане законопроект за нов Закон за Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В него се предлага вноските, които ФГВБ събира от търговските банки да бъдат изчислявани по специална методика, която да определя размера на вноската за всяка банка съобразно нейния рисков профил. Това означава, че банките, които водят по-консервативна политика и поемат по-малко риск, ще плащат по-ниски вноски от тези, които са по-агресивни.
"Никой не си прави сметка, че за някои банки капиталовата адекватност не е 18%, а примерно е на граничното допустимо ниво от 13 процента. Вноската е вид загуба за тях и цялата сума се регистрира като разход. Ако ги принудиш да плащат по-голяма сума, по този начин им изяждаш капитала и потенциално ги изправяш пред проблеми", обясни Андронов.
Според него преди да се правят експерименти е необходимо да бъде потърсен и съвет от Българската народна банка.
"Никой не е правил подобна необмислена постъпка. Не можеш да си играеш така и да се увеличаваш вноските", категоричен е Андронов. Изчисленията за ефекта от новия метод за определяне на вноските са необходими, за да се види какъв ще е резултата, когато се променят толкова съществени агрегати и дали по този начин няма да се взриви нещо, обясни главният изпълнителен директор на СИБанк.
Той даде за пример, че в момента общия размер на вноските на банките във Фонда са около 300 млн. лв. годишно. В същото време, цялата печалба на банковия сектор е от 560 до 600 млн. лева. Според Андронов, чрез увеличаването на вноските ще бъде взета една трета от печалбата. В същото време обаче, тя не е разпределена по равно между всички банки и тези, които имат минимална печалба ще бъдат докарани до загуба. От друга страна увеличението на общия размер на вноските ще бъде с 300 млн. лв., които обаче няма да бъдат достатъчни.
"Стигат ли те – не, а какво ще постигнеш – нестабилност. Трябва да мислят за тези неща преди да говорят и правят.", допълни банкерът и обясни, че според него това предложение няма да се приеме.
Андронов коментира още, че ако догодина има стабилност, трябва да има и спад на лихвените проценти. "В момента нарастват кредитите за фирмите, а за домакинствата са замръзнали, но при едните и другите има потенциал за растеж", допълни той.
"Като цяло лихвите по депозитите, а и по кредитите, ще се движат надолу в следващите месеци, защото банките са свръхликвидни", прогнозира банкерът.
"Елементарното правило на търсенето и предлагането гласи, че когато има свръхпредлагане на някаква стока, то нейната цена пада. В случая тази стока е пари.
За последните четири години лихвените проценти по депозитите са паднали с около 250 базисни точки, или 2.5 процента, а по кредитите – с около 230-240 базисни точки, или 2.3-2.4 процента, отбеляза главният изпълнителен директор на СИБанк.
Според Андронов този процес ще продължи, защото не може лихвените проценти у нас да останат различни от нормалните нива в Централна Европа, където равнището е около 1 процент. Понижението на лихвените проценти ще стане по естествен път, защото българската икономика е отворена към европейската и 75 процента от банковия сектор е чуждестранен – именно през него в България влиза сравнително евтиният финансов ресурс от еврозоната, коментира банкерът.