Идва ли краят на хегемониите?

Премиерът на Индия Нарендра Моди и президентът на Русия Владимир Путин

В началото беше Втората световна война. Малко преди края й победители и победени полагат началото на хегемонията на щатския долар в световната икономика и търговия, произтичаща от решенията на конференцията в Бретън Уудс, състояла се през юли 1944-а. Американските пари стават световна резервна валута, а Щатите започват да живеят на широка нога и да харчат повече, отколкото изкарват, превръщайки се в световен длъжник. За да се съхрани доверието в долара, през ноември 1961-а се създава т. нар. Лондонски златен пул, обединил златните резерви на осем кредитни институции в САЩ и на централните банки на седем европейски държави, така че цената на скъпоценния метал да се поддържа 35 щ. долара за тройунция. В случая обаче отново се намесва войната, този път на американците във Виетнам. Тя гълта огромни бюджетни средства и Вашингтон пуска печатницата за пари, обезценявайки драстично националната валута. Това поставя под съмнение златно-доларовия стандарт и разклаща хегемонията на щатския долар. На помощ идва МВФ, който през 1969-а създава Специалните права за тираж (СПТ) в подкрепа на бретънуудската система от фиксирани валутни курсове. Проблемът е решен кардинално през 1971-а, когато курсът на американската валута е "отвързан" от цената на златото. Статусът на зелените пари на световна резервна парична единица укрепва, след като Щатите се договарят със Саудитска Арабия и с ОПЕК суровият петрол и неговите производни да се търгуват само в американски долари, от което се раждат "петродоларите". Следват десетки години на доларово господство, което позволява на Вашингтон да налага волята си чрез икономически наказания на изпаднали в кризи страни с помощта на МВФ, чрез финансиране на военни конфликти и чрез въвеждане на санкции срещу непокорните.

След 70 години тази хегемония отново е застрашена. На 15 юли 2014-а, точно на 70-ия "рожден ден" на споразумението от Бретън Уудс, лидерите на най-големите развиващи се икономики от четири континента – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, или накратко БРИКС, се събират в бразилския град Форталеза и създават Нова банка за развитие, която започва дейността си с 50 млрд. долара капитал и 100 млрд. долара валутен резервен фонд за случаи на ликвидни кризи. Създадената като конкурентна на Световната банка и МВФ институция ще работи с валутите на "родителите си" и ще отпуска заеми за развитие и за инфраструктурни проекти, като същевременно е отворена и за други развиващи се пазари като Индонезия, Мексико и Турция.

Двигател за раждането й, извън обективните причини, бе един изкуствено създаден регионален военен конфликт в Украйна и последвалите санкции на западните държави срещу един от банковите основатели – Русия. От чисто икономическа гледна точка пък мощта на държавите от БРИКС постепенно нараства. Комбинираното им годишно производство почти се доближава до продукта на САЩ и ЕС, а обединените им валутни резерви надхвърлят 50% от общия размер на световните. За сравнение, страните от Г-7 разполагат само с 20% от световните валутни запаси. Въпреки че плащат коректно вноските си в МВФ, членовете на групата не получават адекватно право на глас в международния кредитор, отговарящ на новите реалности.

Успоредно със създаването на новата банка за развитие всяка от страните членки предприема индивидуални ходове в защита на общите и на личните интереси, и най-вече срещу диктата на долара. Китай и Бразилия сключиха редица споразумения, в които щатската валута е изключена като платежно средство. Япония и Китай имат споразумение да търгуват без посредничеството на щатския долар. Руският президент Владимир Путин направи завой към Азия и започна знакови посещения в държавите, които не подкрепят наказателната акция на Европейския съюз, САЩ и приятели, за да гарантира пазари за течното си злато – петрола и газа. Москва и Пекин подписаха през май дългосрочно (30-годишно) споразумение за доставката на природен газ за 400 млрд. долара с презумпция разплащанията да са в националните им валути. Последва спирането на проекта "Южен поток" по време на визитата на Путин в Анкара на 1 декември и замяната му с газова връзка до турската граница с Гърция, увеличение на капацитета на газопровода "Син поток", споразумение за изграждане на руски ядрени реактори в Турция и за развитие на търговията, туризма и новите технологии. В Делхи на 11 декември Путин обеща на индийския премиер Нарендра Моди нефт, газ, оръжия, атомни реактори и директен внос на диаманти от руския производител "Алроза", за да намали индийската зависимост от "Де Беърс". Моди пък увери руския президент, че е против западните санкции срещу Кремъл. И най-важното – двамата ръководители се споразумяха да активизират разчетите по засиления търговски и икономически обмен в националните си валути, игнорирайки долара. Индия предвижда и директни връзки с диамантени фирми от Южна Африка. По информация на агенция "РИА Новости", от октомври Русия и Северна Корея са преминали на разплащания в рубли между двете страни.

Тези удари върху статуса на зелените пари като единствена световна резервна валута, в комбинация със съмнителните резултати от санкциите, провокира "шистовия удар" на Щатите. В резултат на разкритите десетки хиляди нови кладенци и усъвършенстването и поевтиняването на технологията за добив американското производство на суров петрол достигна почти 9 млн. барела на ден – само с 1 млн. барела по-малко, отколкото на световния лидер Саудитска Арабия. Свръхпроизводството и намалялото потребление свалиха цените до около 60 щ. долара за барел суров петрол тип WTI с доставка през януари и до около 64 щ. долара за барел нефт тип "Брент". Така САЩ отвориха втори икономически фронт – срещу ОПЕК. Картелът обаче отказа да намали добива, за да стабилизира цените, и реши да защити пазарите си, като направи отбиви на клиентите. Петролната война облагодетелства Китай, Индия, Япония и Турция, защото ще получат по-големи отстъпки по договорите си за покупка на горива. И нанесе сериозни загуби на Русия, чиято валута се обезценява в хармония с горивото; на Нигерия, която бе принудена да повиши лихвите и да девалвира местната парична единица – найра, и на Венецуела, която е на прага на фалит.

За да се защити от поредния си враг, Москва въведе единен национален разплащателен център (като конкурент на SWIFT), чрез който единствено да се осчетоводяват финансовите операции на руските компании с държавно участие над 51 процента. Този ход, в комбинация със заявлението на руснаците, че ще пуснат рублата да плава свободно от 1 януари 2015-а, е поредният за изолиране на долара.

Американците пък, за да не загубят и последното предимство на валутата си – "петродолара", защото националният им добив на шистово гориво е предназначено за местния потребител, подготвят промяна на законодателството – по предложение на републиканците, да пуснат от добития петрол и за износ. А японците вече се "наредиха на опашка" за част от него.

Оттук нататък всичко зависи от стратегията на двете противникови групи. Със сигурност обаче в недалечно бъдеще промяна в кошницата на резервните валути ще има и тя ще се разнообрази с юани, рубли, рупии, реали и вероятно с някои други класове активи.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще помогнат ли необозначените полицейски автомобили, които МВР планира да купи, за по-добрия контрол на агресивните шофьори?

Подкаст