Мойсей, като извел свещения израилтянски народ от Египет, го заставил да обикаля в кръг в Синайската пустиня, за да може да измрат всички, родени в робство. Това траяло 40 години, толкова живеели хората тогава.
При нас последните родени в робство са реколта 88 на миналия век. Четиридесет години са ни много за въртене в кръг. Или преход, както му викаме днес. Ако съобразим и това, че средната продължителност на живота сега гони двойното на онази, ми иде да избягам в пустинята.
Хубавото е, че имаме демокрация, европеизация и акселерация. (Демокрацията ни е фасадна, европеизацията – книжна, а акселерацията е в пушенето, пиенето и половите връзки от 11-12-годишна възраст.)
Но, сме длъжни да сме оптимисти. И като такива трябва да признаем, че преходът, уж приключил с пазарна икономика и свобода, е стигнал не дотам, за където мислехме, че вървим. Сега сме много встрани и доста назад от „сияйното капиталистическо бъдеще“. Изписали сме траектория подобна на бумеранг, китайско производство, от магазин „За 1 лев“.
И сега се налага да извървим отново кривоизвървяното.
Много късно се усетихме, че България вече е собственост на олигарсите, че институциите, просмукани от корупция, работят срещу нас, че правата и свободите са за едни, а пред другите стои въпросът „Кой?“
И така отпушихме отново демократичните протести. Срещу определени оперативно, браншово или опозиционно интересни лица.
Само да ги припомним. Културтрегерът Слави Бинев след две седмици мотивиран инат освободи председателското място на Комисията по култура и медии в парламента. На бранша нещо му дойде много този, който правеше живота му невъзможен с масова халтура, сега да му обещава пари.
Преди това пак браншът беше набелязал и министър Вежди Рашидов, но него го спасиха личните му бохемства, промененият Борисов и ореола му на депозитен мъченик.
Друга атака, елегантно френска по генезис, се вдигна срещу съдийката Румяна Ченалова. Това е проектът „гнили ябълки“, при който самият бранш ще ги търси във властовата си реколта. Имало ли е случайно разпределение на дела или не, след като всички дела между бившите бизнес партньори Пеевски и Василев са се падали само на нея?
Духовници и миряни с молитвено присъствие пред Синодалната палата изказват несъгласието си с избора на архимандрит Дионисий за епископ. Той бил оплескал бъдещото си признание (и призвание) с канонично малолетие, въздаване на архонтства и близки контакти с католици.
Странно или по-скоро – не, ядове застигнаха и комай единствения отявлен реформатор в това правителство – здравния министър Петър Москов. Той каза, че екипи на спешната помощ няма да се отзовават на повиквания в ромските махали, докато не бъде гарантирана сигурността на медиците. От 225 нападения над животоспасяващи доктори 175 били от цигани и затова искал полицейски патрул при рисковите посещения. Председателят на ДПС Лютви Местан го обвини в ксенофобия и му поиска оставката.
Е, в случая Москов с привичната си пламенност и с орловия си поглед дръпна завеската на една премълчавана истина – за циганската престъпност. Но обществената деликатност по тази срамна като срамни въшки тема е да ги наричаме роми, а когато са престъпили правилата, да говорим за тях като за „мургави събратя“, „хората от гетата“, „преселниците от Индия“, а защо не и „по-рядко къпещата се част от населението“ и „фалшивите братя по разум“.
Но Москов стъпи накриво. Затова го подпукаха. На фона на всеобщата нетърпимост към "Кой?" – извършителя на действието.
Той все още не е разбрал последната част на сегашната втора фаза на прехода. А именно – че на прицел са отделни лица, а не политики, а не практики.
Когато недоволството се осмисли на друго ниво – срещу практики, политики и групови решения, тогава ще бъдат търсени, а вероятно и намирани, на най-високо ниво онези, които създадоха "Кой?"-човците. Не извършителите на действията, а поръчителите на действията. А това ще ни отведе към края на прехода с отговорите на въпросите "Какво?" и "Защо?".
