Г-жо Василева, правителството реши да приложи спешни мерки, свързани с язовирите в страната, но опасността от наводнения не е намаляла. Как ще се справите с проблема при очевидния недостиг на средства?
– Всъщност климатичните промени и анализите, които са направени във връзка с тях, водят до заключението, че рискът не може да бъде избегнат, но може да бъде управляван. И европейското, и националното законодателство предвиждат държавите да изготвят документи, които да определят рисковите зони по поречието на реките и покрай водните обекти, които биха могли да представляват опасност и да възникне риск в периоди на по-интензивни валежи или пък засушавания. Това налага да бъдат изготвени планове за риска от наводнения. Както изисква директивата на Европейския съюз, по тях вече се работи и трябва да бъдат готови до следващата година. Рисковите зони също са определени. Що се отнася до действията, които се предприемат на национално ниво в съответствие с решението на Министерския съвет, те са насочени към координиране на усилията на всички ведомства, които имат отговорности, свързани с управлението в различните сектори – ВиК, хидромелиорации, вредно въздействие от водите, хидроенергетика, общини, областни управители и структурите на Министерството на вътрешните работи, които се грижат за справяне с щетите при наводнения.
Но откъде ще дойдат парите за тези дейности, които очевидно са най-големият проблем? А що се отнася до анализите – в."БАНКЕРЪ" още преди повече от три години публикува огромен материал, в който описахме рисковите язовири в страната. Той бе изготвен на основата на официален документ на Националната електрическа компания. Но от това, че го има, тяхното състояние не се промени отново поради липса на средства. А сега?
– Що се отнася до необходимите финансови средства, нещата опират до редица мерки и действия, които се вземат съгласно Закона за водите. Нека не забравяме, че все пак поддръжката на хидротехническите съоръжения е отговорност но собствениците и операторите им. Това, което направихме сега, е взетото решение за обезопасяването на 78 рискови язовира. За тях бяха осигурени средства чрез междуведомствената комисия. Те ще бъдат предоставени на Министерството на земеделието, а държавното дружество "Напоителни системи" ще предприеме мерки за временното им извеждане от експлоатация. Това трябва да стане до края на годината. Така правителството на практика гарантира възможността за справяне с проблема и осигуряване на безопасността на близките до тези язовири населени места. Да поясня, че междуведомствена комисия, в която влизат не само експерти от всички министерства, но и доказани специалисти в тази област, има за задача да осигури експертна подкрепа на всички областни комисии, които са ангажирани с изясняване на картината на речните корита и всички водни обекти. Предвижда се възможността тази комисия да прави анализи и да дава експертни становища, свързани с финансовото обезпечаване. В национален мащаб средства за пострадалите общини се осигуряват от междуведомствената комисия по бедствия и аварии.
В същото време страната ни кандидатства в Брюксел да й отпуснат допълнителни средства от европейския фонд "Солидарност". Освен това имаме идея за обособяване на т.нар."катастрофичен пул", в който да се заделят средства, с които да бъдат подпомагани индивидуалните собственици на имоти, за да може да се справят с последствията при евентуални бедствия.
В широко прокламираната национална стратегия за водния сектор, която беше приета през 2012-а, бяха включени много и интересни идеи. Специалисти, работещи в този сектор, обаче твърдят, че на те не се реализират и на практика тя не се изпълнява. Защо?
– Тази стратегия сложи рамката и посоката за развитие и управление на водите и тя е базирана на принципа за интегрирано управление на водните ресурси, а също на принципите на засиленото участие на публичните власти по отношение на управлението на хидротехническите съоръжения – да е ясен собственикът и кой е оператор на всяко от тях.
А защо се бави регистърът на собствеността, който би изяснил тези положения, а оттам и отговорностите?
– Създаването му е ангажимент на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, то ще поддържа този регистър. В него ще бъде събрана цялата информация. Доколкото знам, той вече се подготвя. Колегите са натрупали информацията от общини и оператори, но все пак нека да не подминаваме факта, че това е продължителен процес и не може да бъде завършен от днес за утре. Затова към националната стратегия и има план за действие и стъпките следват една след друга. Съгласно текстовете и основните положения, заложени в тези документи, всеки един от подсекторите трябва да изготви своя стратегия, подчинена на логиката на националната стратегия. В добавка ние съвместно със Световната банка разработваме и стратегия, свързана с хидромелиорациите и вредното въздействие на водите.
През пролетта на тази година правителството на Пламен Орешарски по предложение на тогавашния министър на регионалното развитие Десислава Терзиева прие отраслова стратегия за ВиК, разработена от Световната банка. Общото мнение обаче е, че тя трудно кореспондира с общата стратегия и не гарантира изпълнението на целите на националната стратегия, приета от парламента. Как ще се справите с този проблем?
– Реформата във ВиК сектора е нещо, за което се говори от доста време. Това, което правителството има като политическа воля, е да я приведем в действие. Секторната политика за този сектор е отговорност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ние работим заедно. Все пак нека не забравяме, че оперативната програма "Околна среда" е тази, чрез която се подпомага развитието на сектора и неговата модернизация. Министерството на околната среда и водите осигурява финансова подкрепа за Министерството на регионалното развитие и благоустройство за осигуряване на техническа помощ чрез международните финансови институции – Световната банка. Ние заедно работим за реализирането на тази реформа. Това, което е необходимо, са още усилия и от всички страни, за да се приведат в действие стъпките, които ще доведат до нейната реализация.
Мислите ли, че отрасловата стратегия за ВиК трябва да бъде ревизирана?
– Пак подчертавам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е ведомството, което ще реши това. Но принципите задължително трябва да съответстват с интегрираното управление на водите и с тези, с които се гарантира спазването на екологичното законодателство и екологичната инфраструктура. Това е нашият ангажимент към Европа.
Още в началото на своето управление обявихте, че имате намерение да се създаде Национален център за управление на водите. Докъде стигна тази идея?
– За съжаление през изминалата година и половина дейността в тази посока беше забавена. Ние сме предвидили възможността този център да се финансира по оперативна програма "Околна среда" ( 2014-2020-а). В нея са заложени средства и за една нова приоритетна ос, наречена "Превенция на риска от наводнения и свлачища". Бюджетът й е 150 млн. лева. От тях 120 млн. лв ще бъдат насочени към мерките за превенция и средства за финансирането на такъв център. С други думи, финансовото обезпечение е налице. Колегите подготвят старта на дейностите по реализирането на първата фаза от този проект. През следващата година ще бъде обявена покана за представяне на проекти за изграждането на тази първа фаза, която е по поречието на река Искър. Целта е да се осигури информация за нивото на водите в реално време. Това е основата на концепцията, зад която стои изграждането на Националния център за управление на водите. Необходимо е да имаме информация за нивата на реките и водните обекти в реално време, за да може адекватно и бързо да се вземат мерки – като се тръгне от ранното оповестяване на заинтересованите страни при рискове и се стигне до контрола върху дружествата, които имат хидротехнически съоръжения.
Безспорен е фактът, че сте изправени пред редица предизвикателства, свързани с ефективното управление (по-скоро с лошото управление) на националните паркове. Какви ще бъдат действията на екипа Ви в тази посока?
– Предприели сме действия за подобряване на работата и засилване на контрола върху администрацията, която отговаря за трите национални парка – за парковете "Рила", "Пирин " и "Централен Балкан". Нека сме наясно обаче, че упражняването на добър и ефективен контрол не може да стане без активното участие на общините, в териториите на които са тези паркове. Нужно е и активното участие на гражданските организации, а и на всеки един гражданин. Ето защо посоката, в която ще работи министерството, е подобряване на партньорството с местните власти и с гражданските организации, за да може да се гарантира защитата на тези територии в максимална степен.
Новият устройствен план за парк "Пирин" за пореден път е напът да предизвика сблъсък между еколози и инвеститори. Този проблем вече доста време остава нерешен. Изчистихте ли поне посоката?
– Парк "Пирин" освен че е защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, той е и обект, защитен от ЮНЕСКО. Да, има различни виждания как да се развива, но документът, за който говорим, е във фаза на подготовка. В момента текат обществени обсъждания. Разбира се, това, което дирекцията на националния парк е необходимо да изисква, е изпълнителите на проекта да представят качествени документи, които изцяло да отговарят на нормативните процедури. Така или иначе, това е динамичен процес, а на този етап няма финален документ. Напълно нормално е всяка от заинтересованите страни да изказва своето мнение по въпроса. Това, което е важно за нас, е да се спазват процедурите и законът. Разбира се, необходимо е да се намери балансът, а оттам и решението, което да удовлетворява всички заинтересовани страни. Явно е, че ще има още дебати по темата, а крайният документ ще се обсъжда във Висшия експертен съвет и в Министерския съвет. Аз смятам, че когато се подготвят такива документи, които са свързани със защитени територии, това трябва да бъде направено при пълна прозрачност и в максимална степен на диалог, което е гаранция за намиране на най-доброто решение.
И така при пет правителства…?!
– Разбира се, в момента се изготвя планът, който ще се превърне в определяща за развитието на тази зона документ. Що се отнася до продължителността на работата, тя е предопределена от факта, че той се разработва по оперативна програма "Околна среда" и трябва да бъде готов през следващата година. На този етап не бих могла да дам решението, но съм сигурна, че то ще се основава единствено на експертни становища.
Няколко пъти споменахте оперативната програма "Околна среда" като основен източник на финансови средства за решаването на проблемите в екологията. В същото време обаче тази програма се оказа най-проблемната – с най-труден старт, най-бавно изпълнение на проектите и, за капак, със спрени плащания. Какво е фактическото положение към момента?
– Програма "Околна среда" определено преживя много драматичен период през изминалата година. Действително спирането на плащанията създаде цяла верига от проблеми – за общините, за изпълнителите, за постигането на заложените цели, за спазването на сроковете, което пък създаде риск от загуба на средства, и т.н. В началото на ноември определените на база на анализите загуби, които трябваше да претърпи страната ни към 31 декември тази година, бяха между 145 млн. и 205 млн. евро. Но точно тогава дойде и добрата новина от Брюксел – за отблокирането на плащанията. Затова предприехме пълна мобилизация на бенефициентите и управляващите органи за удостоверяване на направените разходи. Проведохме и множество разговори с Европейската комисия за възможността да ползваме допълнителни механизми за намаляване на очакваната загуба.
Какво представляват тези механизми?
– Става дума за две възможности, при които може да получим отсрочки. Едната е: ако изпълнението на даден проект се бави заради обжалвания при обществените поръчки, а другата е свързана с възникването на форсмажорни обстоятелства, каквито например бяха множеството наводнения из цялата страна. Конкретно по първата причина ще настояваме през ЕК за проекти на стойност 73 млн. евро, а по втората – за 25 млн. евро. Благодарение на всичко това рискът от загуба на средства към момента е сведен до само 22 млн. евро, което според мен е истински подвиг от страна на колегите.
Имате ли вече одобрение от Брюксел за отсрочки по въпросните проекти?
– Очакваме Европейската комисия да се произнесе за това в края на февруари или в началото на март следващата година. Аргументацията ни обаче е много добра и мисля, че ще получим пълно разбиране от Брюксел.
Може ли да кажете колко реални пари сме получили след отблокирането на плащанията по "Околна среда" и какво остава да се разплати?
– Общата сума на получените средства е 381 млн. лева. Заедно с националното съфинансиране тя става 473 млн. лева.
Въпреки тези позитивни факти, които съобщавате, е ясно, че редица ключови проекти все още са високорискови…
– Да, така е. Има рискови обекти както във водния сектор, така и при управлението на отпадъците, които може и да не приключат в рамките на установените срокове – 31 октомври 2015 година. Такива са например водните цикли на Банско, Исперих, Шумен и др., както и новите сметища на Самоков, Разлог и Бяла. Всички те са поставени под строг мониторинг и за тях е осигурена експертна помощ от Министерството на околната среда и водите, така че процедурите да се задвижат по-бързо.
При евентуално лошо стечение на обстоятелствата и ако изтървем сроковете, какво следва? Съответната община ли ще трябва да поема финансовия удар?
– Възможно е да се пристъпи към т.нар. фазиране на проектите, благодарение на което незавършените дейности могат да се прехвърлят за дофинансиране от следващия програмен период. Но за целта отново са необходими добри анализи, конкретна аргументация и преговори с Европейската комисия. Засега нашата цел е да се мобилизираме така, че да не се стигне до това положение.
Като говорим за забавени проекти обаче, такива има не само в общините. Според последните данни в Информационната система за наблюдение на средствата от ЕС проектът на Предприятието за управление на дейностите в околната среда за рекултивация на стари сметища също буксува. А неговият бюджет е близо 100 млн. лева.
– Осемдесет и шест милиона е европейското финансиране за проекта на ПУООДС. По него трябва да се реклултивират 43 депа, като има още 15 в резервния списък. Към момента са сключени 23 договора на обща стойност 69 млн. лв., а разплатените средства са 26 млн. лева. Предстои в най-скоро време да бъдат сключени договори с още две общини – Симеоновград и Борово, а до края на година и с Главиница, Царево и Върбица.
Наистина, през миналата година е имало забавяне в изпълнението на целия проект. Но все още има достатъчно време да се свърши работата в срок и да се предотвратят евентуални санкции срещу страната ни по заведеното дело от Еврокомисията за забавеното закриване на старите сметища.
А очаквате ли Брюксел да има забележки към проекта на новата оперативна програма "Околна среда". който бе приет набързо от правителството и изпратен за съгласуване буквално в последния момент?
– Това, което сега предстои, е да се проведат технически срещи със службите на Еврокомисията във връзка с приоритетна ос 1 "Води", защото за нея има строго изискване да се реализира водната реформа, за която говорихме преди малко, и всички проекти да са в съответствие с нея. Ясно е, че ВиК реформата няма да се случи толкова бързо, колкото ни се иска, затова ще настояваме да ни се даде възможност да започнем работата по някои безспорни проекти преди това. В противен случай ще загубим доста време.
При това положение ще има ли отворени схеми за финансиране в началото на другата година, макар и без окончателно одобрение на програмата от Брюксел?
– Да, индикативната работна програма вече е одобрена и съгласно нея още първото тримесечие на 2015-а сме заложили отправянето на покани за проектни предложения за разработване на прединвестиционни проучвания в сектор "Води" и за изграждане на компостиращи инсталации в сектор "Отпадъци". Така ще приключим с нулевия период по оперативната програма.
