Професор Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ-Пловдив през 1979-а. Работи като началник на медицинска служ6а на авиополка в Чешнигирово, след това е началник на кабинет по кожни болести във Военна болница – Пловдив, както и главен асистент и началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ. Впоследствие е заместник-началник и началник на Клиниката по кожни и венерически болести при Военномедицинската академия. От септември 2002-ра до ноември 2013-а е началник на ВМА. Специализирал е в САЩ, Франция и в Чехия. Бригаден генерал от медицинската служба, а от 2007-а е генерал-майор. Професор Тонев бе заместник-кмет на София по въпросите на общинското здравеопазване и социалните дейности, преди да бъде избран за депутат от парламентарната група на ГЕРБ в 43-ото Народно събрание. Председател е на парламентарната Комисия по здравеопазването. Владее английски, френски и руски език.
Професор Тонев, кои са спешните приоритети в законодателната дейност на здравната комисия?
– Приоритетите ни са свързани с програмата, направена от министъра на здравеопазването Петър Москов, и с някои наболели въпроси, които в момента тревожат обществото. На първо място това е Законът за здравето. Той ще бъде преработен изцяло, като в него ще намери място предлаганият модел за здравни реформи. Разбира се, това е свързано и с осигуряването на необходимия финансов ресурс. Парламентарната здравна комисия внася и някои промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 година. Целта ни е да изчистим всичко, което ни бе дадено като забележки от депутатите. Освен това поправките са съгласувани с Българския лекарски съюз и на практика ще гарантират подписването на Националния рамков договор за медицинските дейности. Което пък от своя страна ще донесе спокойствие в системата. Основното е, че ще добавим 20 млн. лв. за доболнична помощ, още 90 млн. лв. за болниците и между 10 и 15 млн. лв. за детско и майчино здравеопазване. Ще променим и ключови наредби за работата на министерството. Системата за специализации на младите лекари ще стане напълно безплатна, като за някои "дефицитни" специалности като анестезиология, патоанатомия, детско здравеопазване, съдебна медицина на медиците ще се плаща допълнително.
Накъде ще върви здравноосигурителният модел и как се отнасяте към предложението за разделяне на основния пакет услуги?
– Идеята за следващата година е да започнем демонополизация на здравната каса. Но в никакъв случай няма да посягаме на солидарния модел, основан на тези 8% здравни осигуровки. Ще се търси едно по-широко участие на доброволните здравни фондове. Ще наблегнем и на професионалните заболявания, като целта е всеки работодател да се грижи за тях в своя бранш. Ще променим изцяло и системата на ТЕЛК-овете. Ще се тръгне към лицензирането на лекари по критерии като специалност, трудов стаж и ефективна работа в системата. След като медицинските специалисти могат да поставят диагнози, те могат да направят и адекватна преценка на работоспособността на един човек. Социалният елемент ще си остане в ресорното министерство. Като цяло ще облекчим модела, защото той е създаден за бюджетно здравеопазване, но при смесено здравеопазване няма място. Много важно е, че ще създадем фонд към Министерството на здравеопазването за неосигурени пациенти, като бюджетът му ще е в рамките на 15 млн. лева.
Защо предложихте да се увеличи на 2000 лв. сумата за връщане на здравноосигурителните права?
– Има пациенти, които не са плащали здравни вноски с години, но изведнъж се налага да си направят скъпа хирургическа операция за 50 хил. лева. Те внасят сегашните 700 лв. и всичко е наред. Затова ще вдигнем таксата на 2000 лв., но за студенти и учащи тя ще остане в досегашния размер.
Търговският статут на държавните болници ли е основната причина те да трупат дългове?
– По-скоро не. Други са основните причини. Първата е недофинансирането на системата от страна на здравната каса. Второто е, че големите болници се товарят с допълнителни задачи, които са извън реалния обем на тяхната дейност и така не остават пари за инвестиции. Проблемът в България дори не е, че болниците имат дългове. Ако те бяха капитализирани и ако лечебниците разполагаха с най-модерната и скъпа апаратура, това изобщо нямаше да им се отрази. Но по-голямата част от тях нито имат капиталите, нито техниката и дълговете ги вкарват в един порочен кръг.
Въвеждането на доплащане от пациентите ще разреши ли финансовия проблем в системата?
– Доплащането в болниците рано или късно ще се случи. Но това ще стане чрез допълнителен пакет, покриван от доброволните фондове.
Възможно ли е чрез подготвяните електронни търгове за лекарства да се намалят разходите на лечебниците?
– В Европа съществуват различни практики по отношение на електронните търгове за лекарства. Там работят шест големи борси, които са само за медикаменти. Но системата при нас би функционирала добре само ако имаме ясна и детайлна представа за приходите и разходите в лекарствената политика за последните няколко години. Възможно е и да направим своя електронна борса, но това не може да стане без желанието и участието на големите производители и дистрибутори. Между другото, до 2003 г. поръчвахме лекарства чрез електронна борса и аз като управител на Военномедицинската академия съм работил с нея. Мога да кажа, че тя бе много по-бърза. Освен това, когато подадеш заявката си, борсата веднага ти дава най-ниската цена в Европа в момента и можеш да купиш оттам. Другият момент е, че има минимално заплащане, което се дължи на брокера. Но като цяло тази система е много ефективна и пести разходи при покупка на голяма част от лекарствата.
А 20-процентната ДДС ставка върху медикаментите не е ли твърде висока?
– Има и такъв дебат, но ДДС-то няма как да се намали за следващата година. Възможно е друго – на българските производители на лекарства би могло да им бъде опростен данък печалба. Това от своя страна ще им развърже ръцете да инвестират в увеличаване на работните места и ще доведе до просперитет на въпросните компании.
Кои са следващите стъпки в реформата на спешната помощ?
– На първо място, заплатите на работещите в спешната помощ медици ще бъдат увеличени от 1 януари 2015 година. Надявам се, че ще можем да направим още една такава стъпка от 1 август. Лекарите в бързата помощ ще могат да специализират безплатно, без да се откъсват от работата си. Трябва да увеличим участието на общините в спешната помощ, тъй като е необходимо и те да поемат своята част.
Българските здравни работници искат доходи, съизмерими с тези на колегите им в европейските страни. Какво трябва да се направи, за да ги задържим в нашето здравеопазване?
– Повишението на доходите не е ключовият фактор, с който ще задържим лекарите в здравната ни система. Най-важното е да им дадем възможност да бъдат специалисти. А това се постига чрез осигуряване на широк достъп до курсове за повишаване на квалификацията. Имаше много права на лекарите, които бяха премахнати, защото някой реши, че са социалистически. А безплатното жилище, по-ниските данъци и осигуряването на работа на съпругата (или съпруга) са много важни предпоставки, за да накарат лекарите да изберат работно място в отдалечените или малки населени места.
Бихте ли отправили едно пожелание за "здравната" 2015 година?
– Легендарният халиф Харун ал-Рашид е казал, че плаща на лекаря си само когато е здрав, тъй като това значи, че последният добре си върши работата. Дано и българите да правим така.
