София Христова е родена в София. Завършва УНСС, специалност “Финанси” през 1980 година. До 1994-а работи в НСИ. През 1995 г. вече е в новосъздадения “Доброволен пенсионен фонд България”. От 1997-а е изпълнителен директор на “Енергиен осигурителен фонд”. През 2000 г. фондът се влива в “Пенсионноосигурително дружество Алианц България”, а Христова става изпълнителен директор на преобразуваното дружество. Специализирала е “Управление на пенсионни фондове”, САЩ (1999 г.), “Корпоративно управление”, USAID (2000 г.), “Попечителски банки”, САЩ (2001 г.). Един от учредителите на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване в България.
Г-жо Христова, изведете, ако намирате такава, добрата новина от проекта за „свободен избор“ в пенсионното осигуряване? Не може всичко да е идиотски безсмислено.
– Въпросът за здравия смисъл на подготвените промени е много труден. Може би, и то на първо място, защото самият начин на обявяване на този проект беше странен. Дисбалансът при вземането на това спешно решение е подозрителен. Нали беше даден срок до 31 декември тази година да се проведат дискусиите за промените в модела на пенсионната реформа? Защо тогава се бърза така стремглаво единствено с този аспект на бъдещата реформа? Защото това решение ще влияе дългосрочно върху бъдещите поколения. Става дума за далечни хоризонти и всяка прибързаност е вредна.
Вие, представителите на частните пенсионни дружества, бяхте ли усетили предварително, че "водата се движи"?
– Не. Обсъждахме няколко проекта на Министерството на труда и социалната политика, но никъде не се е споменавало за подобни неща. После – изненада. Имало меморандум между правителството и синдикатите. От кабинета си мълчат, Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ твърди, че меморандум няма, Пламен Димитров от КНСБ – че има. Разберете, аз не съм против това да има напълно свободен избор за пенсионно осигуряване. Убедена съм, че има положителни елементи в промените за пенсионната система, но не това е начинът – на тупан и на тъмно.
Нека да се втренчим в младите, които догодина трябва да изберат частен пенсионен фонд под заплахата да си останат завинаги само в НОИ.
– Всеки младеж в рамките на една година от първия му работен ден трябва да се е ориентирал за доброволен пенсионен фонд. Тоест той трябва да реши дали да плаща 17.8% вноска само в ДОО, или 5% от тях да остават в частен пенсионен фонд. Пак повтарям – изборът е завинаги. Оттук и проблемите. Пример – един младеж, който едва е навършил 18 години и пробва догодина да започне работа. През ваканцията поработва два месеца и плаща първите си две вноски в НОИ. След това записва университет и започва да учи. Бързо минава една година и той завинаги си остава единствено осигурен за първа пенсия.
Това е прекалено частен случай.
– Не, не е така. Ще ви дам един друг пример, който обаче има пряка връзка с неволното пропускане на срокове поради неосведоменост. През 2013 г. за пръв път са започнали да се трудят 96 000 души. Грубо половината от тях, или около 43 000 – са били разпределени в частни пенсионни фондове от втория стълб служебно, т.е. те не са направили нищо, за да си изберат фонд. Друг е въпросът колко от тях имат пълен обем вноски – 12 годишно. Отговорът е малко – повечето са били временно заети. И когато са започвали работа тези млади хора, едва ли са си задавали въпроса къде отиват вноските им за пенсия. Така най-вероятно ще се случи и с избора на частен фонд от догодина. Това според мен не е осъзнат и информиран избор.
По-неприятното е това, че всички, които сме родени след 1959-а и имаме вече „история“ в частните капиталови пенсионни схеми, ще трябва само през януари да препотвърдим избора си под заплаха да прехвърлят парите ни в първия стълб – солидарния.
– Това така ли е решено?
Да, от няколко източника го знам.
– Ако е така, излиза, че целите, които са си поставили авторите на промяната, са да се доближат до отричания унгарски опит. Там по този начин през януари 2011-а бяха национализирани 10 млрд. евро. Нещата при тях стигнаха до крайности – ако изберат частното, губят правата си за държавното осигуряване за пенсия. Най-фрапиращото е, че тамошните реформи не промениха по никакъв начин доходите на пенсионерите. Орбан нанесе и втори удар, след като бяха оцелели само три частни пенсионни фонда. За тях беше въведено изискване минимум 70% от вноските да са редовни – т.е. без прекъсване 12 месеца в годината. Ако не достигнат този показател, те ще бъдат закрити.
Не Ви ли притеснява, че след четвърт век пазар и изграждане на демокрация има връщане към социализма?
– Да, за съжаление.
Хулят ви за ниска доходност, какво ще отговорите?
– В момента във втория стълб се осигуряват 3.5 млн. души. Да, сред тях има хора дори и с една вноска. Но са натрупани 8 млрд. лв. активи. Вътре в тях е 1.8 млрд. натрупана доходност. Някой може да си направи примитивната сметка, че доходността за целия период е около 25 процента. Но това не е така. През първите пет години от старта на тристълбовия модел вноската в допълнителните фондове беше 2 процента. Това бяха никакви пари, особено при тогавашната средна заплата около 260 лева. Сега нещата са съвършено различни – при средна работна заплата 800 лева и 5% вноска – това прави 40 лв. средно на месец. Това е от гледна точка на набирането на скорост. Едновременно с това извън цитираните 8 млрд. лв. са плащанията на наследници, 800 млн. лв. – на пенсионери от доброволното осигуряване, както и 330 млн. лв. върнати в НОИ за хора, които са придобили право на пенсия от професионалните пенсионни фондове.
Като извод бих могла да кажа – за последните 12 години средната доходност върху сметките на осигурените средногодишно е около 5 процента. Като сметнете, че например за 2008 г. отрицателната доходност заради настъпващата криза е била минус 24%, а предишната година – плюс 15.5 на сто.
Това засилва оптимизма. Опитайте се Вие да го формулирате.
– Това е „ползата от шума“. През последните дни хората взеха да се интересуват от това какво се случва с парите им за пенсия. Трябва да се засили информацията, говоренето, а и образованието по тези теми. Но и да внимаваме какво говорим. И да кажем ясно, че ние, частният пенсионен сектор и държавният в лицето на НОИ сме двете части на едно цяло и рушенето на доверието в едната част се отразява на доверието в цялото.
Упрекват ви, че харчите много.
– Това е неприемливо. Структурата е такава, че пенсионната компания като търговско дружество покрива всички разходи на трите фонда. Това са такси за банката попечител, за инвестиционните им разходи, административни такива. Всичко е така направено, за да може всеки един разход да покрива и трите фонда – икономия от синергийния ефект. Колкото до възнагражденията ни, ние не сме в горния сегмент по заплати. Но да не говорим повече за черен пиар.
Да, но ви хокат и за безконтролност.
– Това пък е абсурдно. КФН ни следи всекидневно. Всеки ден до 18 часа ние пращаме актуална информация в надзора. Отделно банката попечител ни контролира всяка сделка. Тя е по-строг контрольор и от надзора.
НОИ по-надежден ли е?
– Не бих желала да коментирам, но 4.7 млрд. лв. от бюджета на НОИ, който е 10 млрд. лв., се покриват от държавата. В резултат на новите идеи, които коментираме, това съотношение може да се подобри, да намалее субсидирането, но това ще се случи само в краткосрочен аспект. Отражението на проектомерките ще го плащат следващите поколения.
Срещата ли подкрепа, или сте сами в тази битка?
– Не, зад нас са Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Банковата асоциация, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, на управляващите дружества. Като че ли и КРИБ ревизира одобрението си за готвените промени. Запознахме и посланиците на страни като Германия, Австрия и Холандия. Те изказаха становището, че става дума за нарушения на основни съвременни принципи на работа.
Има ли изход?
– Да. Трябва да се върне спокойният равноправен диалог. Аз все пак съм оптимистка.
