Човек като не знае нещо, пита. Ама хората в българския парламент първо говорят… Така червената депутатка Мая Манолова и парламентарната началничка Цецка Цачева спретнаха шумна разправия между управляващи и опозиция, която завърши със заплахи за съд и наказание. И всичко това – по повод на отдавна предрешен казус. Става дума за "обезщетение", възлизащо на 4.1 млн. лв., което иска за свой нереализиран проект германската частна компания "Кльостерс" ("Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт МБХ"). У нас я представлява дружеството с ограничена отговорност "Цемеко". Вестник "БАНКЕРЪ" коментира случая още през октомври. Както съобщихме в публикацията ни,
четири правителства се занимаваха с този казус
но нито едно така и не успя (а и не посмя) да се отърве от изплащането на претендираната от германската държава "щета" за над 4 млн. евро по… нереализиран проект.
Министърът на икономиката в кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев успял да се спазари – ако въобще трябва да плащаме – да е с 50% дискаунт. Всъщност истински се зае да оправи немците служебният кабинет. На 2 октомври служебният министър на икономиката, енергетиката и туризма Васил Щонов пробута решение да се захранят сметките на немския гаранционен фонд с пари от продънения бюджет на страната ни?!?! Още тогава попитахме по какви правила едно временно правителство с ограничени пълномощия поема ангажимента да харчи в такива обеми, вместо да направи опит да защити българската позиция? Съобщихме, че от приложените към доклада на министър Щонов материали, включително и от отрицателното и твърде обосновано становище на Министерството на околната среда и водите, както и от окончателното решение по казуса на Висшия административен съд от 2010-а (с които в. "БАНКЕРЪ" разполага), става ясно, че на практика държавата ни не е длъжна да плаща тези пари. По простата причина, че проблемът не е създаден от нея – кашата е забъркана между две частни юридически лица. Това става недвусмислено ясно още от решението на Висшия административен съд от 2010-а ( № 13477, с което в. "БАНКЕРЪ" разполага), с което съдът констатира, че немската компания не е могла да се конституира нито като собственик на земя, нито като възложител на оценка за въздействие върху околната среда за бъдещ завод за цимент. Въпреки всички тези ясни основания да бъдат отхвърлени претенциите на германците, в последния момент от живота на служебния кабинет министър Щонов пробута това решение в "скрита" точка на заседанието на правителството.
В началото на декември икономическите министерства на Германия и на България са се споразумели как да бъдат покрити щетите от несъстоялия се проект за съвместно предприятие между "Кремиковци" и немската компания. За да не се стигне до международен съд, българската държава се е съгласила да плати близо 4.1 млн. лв. на германската, която е била гарант по проекта.
БСП се обяви против
поемането на този финансов товар, като припомни, че още през 2006- а българската Комисия за защита на конкуренцията е забранила създаването на смесено предприятие за производство на цимент в "Кремиковци". Защото то би накърнило бизнеса на съществуващите вече заводи у нас, които използват като суровина за цимента именно шлаката на "Кремиковци". Освен това проектът "Цемеко" така и не е получил от екоминистерството ОВОС – оценка на въздействието.
Това, както вече казахме, е потвърдено от българския съд. Но очевидно заплахата от международен скандал е била сериозна и се е стигнало до сегашното споразумение.
Странно
защо обаче депутатите от БСП се правят на "изненадани"
от този факт?! Защото ще напомним думите на тения бивш икономически министър Драгомир Стойнев – в началото на ноември той потвърди пред журналист от в. "БАНКЕРЪ", че вече е водил преговори България да изплати тази щета.
Историята е забъркана преди десет години с "логистичната" подкрепа на първия частен собственик на "Кремиковци" – скандалният Валентин Захариев. На 15 септември 2004-а с договор за джойнтвенчър между немското дружество "Кльостерс Бетайлигунгсгезелшафт МБХ", "Кремиковци" АД и "Интертръст" ЕАД (контролиран от Захариев) е учредено дружеството "Цемеко" ООД, в което германците притежават 75% от капитала (според Търговския регистър – вписани 19 558 000 лв., но депозирани 14 669 000 лв.). Замисълът на това дружество е бил да построи "инсталация за производство на цимент" върху 50 дка в североизточната част на комбината "Кремиковци". Предвидената инвестиция е на стойност 30 млн. евро, а изграждането на съоръженията е трябвало да отнеме 18 месеца. Циментът щял да се продава предимно на нашия пазар, а при подходящи оферти – и да се изнася, гласят обявените по онова време инвестиционни намерения. Първото предложение е внесено в Министерството на околната среда и водите (през декември 2004-а) от името на "Кремиковци" АД. Новата инсталация щяла да бъде с капацитет 400 хил. т годишно. Като суровини за новото производство немците смятали да използват гранулираната доменна шлака, произведена в пещите на металургичния комбинат, както и гипс, клинкер и варовик. Два месеца по-късно (на 2 февруари 2005-а) същото предложение подава в министерството новоучреденото дружество "Цемеко".
Очевидно немската компания има сериозно влияние в собствената си страна, тъй като е получила инвестиционни гаранции за проекта у нас от германското правителство. В България пък тя си е избрала съдружник, който по това време също е сред любимците на властта.
Странно как без санкцията на самото министерство
новоучреденото дружество успява да се сдобие с документ (подписан от тогавашния директор на РОСВ София), с което получава одобрение на инвестиционното си намерение. Въпреки че само няколко месеца по-рано становището на същата дирекция за същото предложение е, че е необходимо да бъде извършена оценка за въздействие върху околната среда. След сигнал от Българската асоциация на циментовата индустрия самото министерство обжалва това решение в съда и той потвърждава, че такава оценка трябва да бъде направена.
През 2006-а "Цемеко" прави ново инвестиционно предложение до екоминистерството с ново искане – този път за извършване на оценка за въздействие върху околната среда.Само че междувременно Комисията за защита на конкуренцията излиза с решение, с което забранява споразумението между "Кремиковци" и "Кльостерс" за продажба на шлака (сключено на 15 ноември 2004-а между "Кремиковци" АД, в качеството му на доставчик, и "Цемеко" ООД, в качеството му на купувач). Причината беше, че са предвидени големи доставки и преференциални цени за новия завод и това ще засегне останалите циментови предприятия, които купуват суровини от "Кремиковци". Нещо повече – комисията забрани и параграф 10 от Договора за самия джойнтвенчър с мотива, че компанията ще се превърне в монополист на пазара. Няколко месеца по-късно ведомството дори глоби
комбината с 300 хил. лв.
защото е променил договорите си за доставка с останалите циментови заводи.
Що се отнася до казуса с неиздаденото екоразрешително, то няма и как да бъде издадено, тъй като реално сделка за закупуването на земята не е имало и тя на практика не е на немските инвеститори. Опитът да станат нейни собственици на база на предварителния договор за изкупуването й удря на камък и ековедомството отказва да признае "Цемеко" като възложител на проекта. Междувременно ръководството и на самия комбинат отказва да подпише с немците окончателен договор за продажбата на земята и на практика те нямат никакво правно основание да се представят като инвеститор. А камо ли като "възложител" на оценка за въздействие на околната среда.През 2009-а именно на това основание тогавашната екоминистърка Нона Караджова пак отказва такава оценка с мотива, че "не е изчистен проблемът със собствеността на терена, посочен в проекта".
