Много ми се иска да приключим 2014-а по-миролюбиво. И ми се струва, че ако признаем, че мъжете наистина са по-глупави от жените, това ще е добро начало. До този извод са стигнали британски учени след анализ на наградите "Дарвин", присъждани от години за върховна глупост на хора, които сами са причинили смъртта си. Някои от посочените от учените примери наистина са впечатляващи: терорист се самовзривява, след като отворил собственоръчно направено писмо-бомба, което заради сгрешена марка е върнато на адреса му; трима приятели играят на руска рулетка, като след всяка изпита чаша по ред скачат върху пехотна мина, която в края на краищата избухнала и убила и тримата. И други такива. Анализът показал, че 90 на сто от кандидатите за наградата са мъже.
Някой сигурно ще се усъмни, че неслучайно такъв анализ е направен във Великобритания, империята, която от 62 години се управлява от кралица Елизабет Втора. Действително в случая ще е проява на лош вкус да кажеш, че жените са по-глупави от мъжете. В същото време не трябва да забравяме, че именно Англия е родното място на писателката Мери Уолстънкрафт, която през 1792 г. публикува творбата си "Защита на правата на жената". По това време дори бащата на прочутата Райна княгиня е бил палава искра в очите на дядо й.
Струва ми се, че обществено-политически консенсус на тази основа е възможен. И бездруго досега не стигнахме до съгласие по някои изключително важни въпроси – национална идея и приоритети, здравеопазване, външна политика, вътрешна сигурност… Списъкът е толкова дълъг и разнообразен, че веднъж д-р Константин Тренчев изрева, че на нас ни трябва военен преврат. Да, де докторе, ама нали за това трябват военни, а не подсмърчащи край републиканския котел с постна манджа човечета с фуражки.
Националните катастрофи, които винаги връщаха България в предаспарухово време, наподобяват съдбата на онзи самовзривил се терорист от доклада за наградите "Дарвин". Явно историята иска да ни подскаже, че мъжките игри определено не носят добро на държавата. Но понеже у нас никой не се учи от уроците на историята, всичко се повтаря отново и отново. 2014 година е пример в това отношение – тя беше крах за управлението на тройната коалиция БСП-ДПС-"Атака" с кабинета "Орешарски", който дойде на власт след краха на управлението на ГЕРБ и бягството на Бойко Борисов от върха на държавата през 2013-а. Борисов пък сега отново е на власт, незнайно докога, приклещен от коалиция от типа "орел, рак и щука". В случая повторението не е майка на знанието, то говори, че сме тъпи.
Тъпотията очевидно е всеобща. От години повтаряме един и същи клас, докато останалите народи вървят напред – къде по-бързо, къде бавно, но вървят. И при тях, освен консенсус по най-важните въпроси, е възможна например културна дискусия за еднополовите бракове. А ние сме в ерата на еднопартийните връзки. Можете ли да си представите например интимност между Пламен Нунев ог ГЕРБ и Мая Манолова от БСП? А Ангел Найденов да взриви обществеността, като тръгне с Десислава Атанасова? Абсурд! У нас дори различността задължително е партийно оцветена – всички помним слуха, че прашките, подаващи се над плитките дънчици на бившия шеф на "Информационно обслужване Азер Меликов, назначен от Сергей Станишев, били червени.
Не виждам нищо срамно след толкова грешки поне да признаем, че жените са по-умни от нас. Да забравим егото и да поемем по пътя на смирението. Време е за cherchez la femme.
