Има ли изобщо Министерският съвет правото да мести стрелките на часовника по два пъти в годината и да определя лятно и зимно часово време? Според юристите този въпрос, който вече е поставен пред Върховния административен съд, може да звучи налудничаво, но всъщност е удар в десетката, защото е повече от резонен. Но поне за момента няма еднозначен отговор – не и преди да се е произнесъл съдът.
За момента обаче питането остава "висящо" – вместо по него се спори кой трябва да внесе таксата от 20 лв. за обнародването на съобщението за това прелюбопитно дело в "Държавен вестник".
Казусът, макар да изглежда като поредната юридическа еквилибристика без смисъл, всъщност засяга всеки българин, който по два пъти годишно псува, докато тича, за да не закъснее за работа заради забравения си по старото време часовник. И вплита в едно както целесъобразността на това постоянно надлъгване с времето, така и амбицията да сме правова държава с ясно конституционно устройство и разделение на властите.
Всъщност малцина знаят, че промяната на времето всяка пролет и есен става според постановление на Министерския съвет, прието на 13 март 1997 година. С това ПМС се определя ежегодното "завъртане" на стрелките с един час напред, за да се влезе в лятното часово време, и съответно връщането обратно в последната неделя на октомври.
Споменатият вече принцип за разделение на властите, върху който е стъпило устройството на държавата ни, причислява Министерския съвет към изпълнителната власт, а тя по дефиниция не може да пише закони. МС може да издава само подзаконови нормативни актове, и то ако някой закон му дава такова правомощие.
Закон за смяна на времето у нас обаче няма. Затова се пита има ли изобщо Министерският съвет властта да създава специална правна уредба, за която никой не му е делегирал съответното правомощие.
За това разминаване се е сетила една неправителствена организация: Национална асоциация за обществена защита, която е завела и делото пред Върховния административен съд. Според жалбоподателите Министерският съвет има право да издава постановления и да приема актове с нормативен характер, но само когато урежда с тях неуредени в закон обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Но в никакъв случай не може да урежда отношения с траен характер – това се прави само със закон.
Очевидно спорът в съда трябваше да покаже именно това: дали ежегодната смяна на времето е "обществено отношение с траен характер" и съответно дали трябва да се урежда в закон от НС, или може и с постановление на Министерския съвет.
Делото обаче така и не влезе в съдебната зала и е твърде възможно никога да не стигне дотам – заради таксата от 20 лв., която така си и останала невнесена. Законът изисква при обжалване на подзаконов нормативен документ съобщението за предстоящия процес да бъде публикувано в "Държавен вестник". Съдебната практика е наложила парите за тези публикации да внасят жалбоподателите по делата – приема се, че сумата е част от разноските по всяко такова дело. В противен случай жалбата се оставя без разглеждане като нередовна.
Точно това се е случило и сега. Съдът дал указания и срок на асоциацията да внесе парите. И след като това така и не било направено, с определение от 16 декември тричленен състав на ВАС с председател Александър Еленков е оставил без разглеждане жалбата на асоциацията и е прекратил делото, без изобщо съдът да разгледа жалбата по същество.
Определението за прекратяване на производството все още може да бъде обжалвано и пред петчленен състав на ВАС. Но дори процесът да приключи съвсем безславно, още преди да е тръгнал, въпросът има ли компетентност Министерският съвет да мърда стрелките на часовника си остава повече от интригуващ. Пък и в това "висящо" положение няма пречка да бъде задаван отново и отново, всяка пролет и есен…
