"Настоящото състояние на съдебната власт е от полза за различни политически и икономически фактори. Има групи в самата съдебна власт, за които нейната нереформираност им дава различни предимства. Съответно всички те нямат мотивация да подкрепят реформа, която би внесла реални промени в съществуващото положение."
Цитатът е от актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. В тези три изречения е казано всичко. Те обясняват точно и ясно защо съдебната ни система е такава, каквато е, и защо е толкова трудно да бъде различна. Простичко е: тези, които трябва да направят промяната, просто нямат интерес от нея. И ще направят и невъзможното, за да я парират.
През 2015 г. ще бъде направен поредният напън за поне частично реформиране в съдебната власт – актуализираната стратегия вече е внесена в Народното събрание и то трябва да започне да кове законите, чрез които тя да се осъществи. Но очакванията системата да се обърне с хастара наопаки и да започне "на чисто" изглеждат твърде неуместно оптимистични. Предлаганите промени съвсем няма да могат да решат двата най-големи проблема в системата – корупцията и шуробаджанащината, но поне могат да направят някаква стъпка към ограничаването им. Стига да бъдат приети.
Те обаче изглеждат предварително обречени. Най-малкото защото се очаква да ги правят същите хора по върховете на политическата и на съдебната система, които нямат никакъв интерес от това. С други думи, от старите "гнили ябълки" се очаква да си спретнат нов бардак. А това просто няма как да се случи.
Всъщност очевидно и този път нищо няма да се случи. Заради съпротивата отвътре и отвън, с която ще бъде посрещната предлаганата реформа. А и заради все по-силния мирис на избори, който се разнася над парламента и над управляващите, които сякаш нарочно се пънат да се сгромолясат и творят гаф след гаф.
Това може да е вероятното обяснение защо, след като дни наред се опъваше срещу предложените от правосъдния министър идеи за промяна, главният прокурор Сотир Цацаров толкова внезапно и благодушно се съгласи да се "делне" Висшият съдебен съвет на две и дори сам предложи да си децентрализира ведомството – нещо, което прозвуча втрещяващо, еретично, че чак нереално.
Висшият съдебен съвет също прие подозрително спокойно стратегията, при все че ако има орган, който най-пряко ще бъде засегнат от предвижданите промени, това е точно ВСС. Защото по същество вариантът той да бъде разделен на две отделни камари и да работи на сесии почти сигурно означава сегашният му състав да бъде преждевременно разпуснат. Ако трябва да сме честни, от това системата не би пострадала изобщо – най-малкото защото за двете години от началото на този мандат мнозинството от членовете на сегашния ВСС успяха многократно да демонстрират, че не са за там – и с безпринципните назначения, които гласуваха, и заради безобразната дисциплинарна практика, и с окопната отбрана, която организираха на провалената система за уж случайното разпределение на делата LawChoise и електронното гласуване при избора на първите ръководители в системата, и заради всички скандали, които успяха да родят.
В момента всички в съдебната власт демонстрират публично, че подкрепят реформата, защото очевидно нямат друг избор – поне не и на фона на поредния унищожителен мониторингов доклад на ЕК, който очакваме през януари, и след поредицата гръмовни скандали, очертавали степента на развала в родното ни правосъдие. Под кривите усмивки и през стиснатите зъби обаче прозира готовността да дадат отпор на всяка промяна, насочена срещу застрашеното им удобство: по всички възможни начини, на всички възможни нива, с всички възможни средства.
Що се отнася до политическата върхушка, която трябва да претвори в закони реформата в съдебната сфера, тя също няма никакъв интерес да си разбутва рахатлъка. И ако не бъде силом принудена, ще продължи да поддържа статуквото такова, каквото е – удобно за икономическите лобита, които дърпат конците както на съдебната, така и на законодателната власт. "В годините след присъединяване на страната ни към ЕС отсъства устойчива политическа воля за провеждане на необходимите реформи.
Въпреки че няколко поредни правителства направиха отделни реформени стъпки с различна степен на полезност, това, което липсва, е ясен план, който съответства на международните стандарти и препоръки и на собствения ни демократичен опит. В резултат прогресът е в най-добрия случай частичен и няма гаранции за неговата необратимост. Освен това законодателният процес в България страда от сериозни пороци: крайна нестабилност на правната рамка, липса на прозрачност, отсъствие на реална оценка за ефектите от планираното законодателство, недостатъчен експертен капацитет и други. Всичко това оказва изключително негативно въздействие върху работата и капацитета на съдебната власт", очертава проблемите стратегията.
Анализът не казва нищо ново – това си го знаем, виждаме го ясно вече години. Този път обаче шанс за някаква, макар и козметична промяна дава фактът, че премиерът Борисов е поставен натясно: не само заради натиска от Европа, който стана вече съвсем директен – достатъчно е да се чуе как група посланици прекрачиха отвъд дипломацията, за да бръкнат в раната, наречена българско правосъдие. Но и защото във вътрешен план краката на властта са силно разклатени, включително и заради собствените й гафове. Пък и ако Борисов не кандиса на натиска на реформаторите, които поставиха темата за съдебната реформа като условие да подкрепят правителството, ще трябва да признае в прав текст, че управлява с Пеевски и с Местан. А това ще означава краят му.
За да замажат очите на Европа и за да спасят каквото могат от остатъците от достойнство на правосъдието в България преди очаквания доклад от ЕК, проектът за актуализация на стратегията бе внесен скоропостижно за обсъждане в Народното събрание. Там само крехкият стабилитет на управлението дава някакъв шанс нещо все пак да се промени на "съдебния фронт". Въпреки че това няма да е лесно, нито ще се приеме това, което се предлага.
Политическите схватки вече започнаха: ама трябвало да се променя първо конституцията, да се пита Конституционният съд. Ама не можело така… После ще се пръкнат всевъзможни правни еквилибристики и промени на коляно, които да съсипят и малкото читави предложения в стратегията, които биха позволили промени в системата. А още в първите дни на новата година, когато всички се върнат от дългите си отпуски в чужбина, ще започнат и старите ченгеджийски мръсни номерца и удари под кръста – такива, каквито обикновено се правят у нас. Ще захвърчат флашки и записи из удобните медии, ще бъдат ударени съдиите, дръзнали да искат оставки поединично или вкупом, ще се излеят тонове помия и върху министър Христо Иванов, който вече го отнася отвсякъде – той се превърна в мишена буквално от първия ден, в който е застъпил на поста. И ударите ще продължават, докато самата дума "реформа" заприлича на попържня: така, както вече приемаме думи като демокрация, политик и съдия.
Лошото е, че всичко това за пореден път ще се случи пред очите на всички млади, напористи, честни съдии и прокурори, които са влезли в тази система с конкурси и все още пазят жива мечтата си да правораздават по закон и по съвест. Те обаче все още са малцинството, което по правило си стои затикано на ниските нива в системата. Те са "шерпите" – носят системата на гръб, пълнят отчетите с брой свършени дела и се опитват да оцеляват, спазвайки правилата – такива, каквито им ги напишат "отгоре" – за съжаление онези, които не искат промени.
Всъщност истинският тест за това дали ще я бъде или не реформата ще бъде на 29 януари, когато ще бъде избиран новият председател на ВКС. Вече се правят залози, че ще се гласува с електронната система, а не с бюлетини. И че ще бъде избран Лозан Панов. А с какво той се е показал по-добър от Павлина Панова пак никой няма да каже…
