Едно германско политическо движение – "Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада" (или в съкратен вариант на немски PEGIDA), привлича от два месеца вниманието на демократичната общност в Германия. То организира публични демонстрации всеки понеделник, като те са най-посетени в базата на организацията – Дрезден, където хиляди присъстват на митингите. По официални сведения на полицията на последния протест на PEGIDA на 5 януари в града се е стекла рекордно голяма тълпа от около 18 хил. души. Целта е да се привлече вниманието на правителството към ислямизацията на Европа, нарастващото влияние на ислямистите в Германия и липсата на адекватна политика към имигрантите.
Чест прави на германците, че се стараят да дадат сериозен отпор на крайнодесните активисти. Например в Берлин полицаите са преброили около пет хиляди контрапротестиращи, които на 5 януари са попречили на последователите на PEGIDA да стигнат до Бранденбургската врата. В Дрезден срещу PEGIDA са излезли 4 хил. души, а производственият комплекс на "Фолксваген" е загасил светлините на стъклената си фасада, за да изрази подкрепата на компанията за "открито, свободно и демократично общество". В Кьолн също хиляди протестираха срещу екстремистите, а катедралата и няколко църкви и музеи угасиха светлините си. В акцията срещу PEGIDA се включи и най-продаваният местен вестник "Билд", който на 6 януари публикува на челната си страница списък от 50 видни германци начело с министрите на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер и на финансите Волфганг Шойбле, осъждащи действията на крайнодесните. Сред имената са не само действащи министри, но и бившите германски канцлери Хелмут Шмит и Герхард Шрьодер, на бизнес лидери като шефа на "Еърбъс" Том Ендерс и на "Дойче пост" – Франк Апел, както и на църковни лидери, които атакуват организаторите, че използват в кампаниите си християнски кръстове като отличителни знаци. В новогодишното си обръщение към нацията германският канцлер Ангела Меркел прикани сънародниците си да не подкрепят тези протести, защото "десните екстремисти, които са враждебно настроени към чужденците, както и антисемитите, не трябва да имат място в обществото".
Контраатаките срещу PEGIDA обаче не променят растящите опасения от имигрантите. В Германия, чието население е около 80 млн., грубо 20% (или 16.5 млн. души) са с емигрантски произход, по данни на германската федерална статистическа служба. Само миналата година в страната са пристигнали нови 200 хил. бежанци – с 60% повече, отколкото през 2013-а. Мюсюлманите са около 5% от германското население. Проучване на Съвета за миграция – научното звено, което съветва правителството, публикувано на 5 януари, показва, че 38% от анкетираните смятат, че жените, които носят забрадки, не могат да са германци. Около 40% са заявили, че чужденците трябва да говорят немски без акцент, за да бъдат признати за германци. А 27% са на мнение, че мюсюлманите са "по-агресивни" от коренното население. Все пак 50% одобряват растящото разнообразяване на германското общество. Въз основа на тези резултати съветът препоръчва да се създаде комисия, която да разработи концепция за Германия като втората по големина дестинация за имигранти след САЩ, защото с миграцията и интеграцията не може да се работи ден за ден и на парче.
Подемът на крайнодесните екстремисти се отприщва на 26 октомври 2014-а, когато почти 5 хил. демонстранти – неонацисти, националисти и футболни хулигани, преминават по улиците на Кьолн, повечето от тях – търсещи конфликти и разправа. До края на похода 49 полицаи са ранени, полицейски джип е обърнат, а много други коли и имоти са повредени. Организатор е групата "Хулигани срещу салафисти". Преди това събитие да взриви страната десни протести набират скорост, като само през първите десет месеца на миналата година бежанската организация Pro Asyl и Фондация "Амадеу Антонио", която се бори срещу расизма, изброяват над 200 протеста срещу обекти за подслон на бежанци. Те се провеждат от различни формации на територията на цялата държава и се подкрепят от много граждани, които изобщо не са с крайни убеждения, а просто са съгласни с мотивите и исканията на инициаторите. А те са доста добре мотивирани. Например на 8 декември 2014-а в Дрезден един говорител на PEGIDA започва речта си с цитат на чернокожия американски борец за граждански права Мартин Лутър Кинг "Аз имам мечта". Саксонският демонстрант също мечтаел за мирно съвместно съществуване на човешките същества и култури, но суровата реалност била, че хората са във война. Ораторът попитал риторично имало ли е "обективна причина" за нахлуването в Ирак, за свалянето от власт на либийския лидер Муамар Кадафи, за намесата в Тунис, за ареста на египетския президент Хосни Мубарак и "за провокирането на Русия с Украйна". И всеки път тълпата изкрещявала по едно "не". Накрая той заключил, че "който сее война, ще жъне бежанци" и предупредил за "перверзната идея", че те са се насочили към Германия.
Според германските служби за сигурност крайнодесните постепенно започват да създават и военни структури, които атакуват партийни и правителствени сгради. А раждането на PEGIDA обединява разпокъсаните групички под едно знаме – на ксенофобията и омразата. Организацията вече има и маса привърженици – от първата демонстрация през октомври 2014-а досега сайтът й във Фейсбук" е събрал над 44 хил. фенове, докато държавният сайт на консервативната партия на Меркел "Християндемократически съюз", която е на власт от 24 години, е успял да спечели само 661 почитатели.
