Г-н Кирилов, може би е още рано, но все пак каква оценка бихте дали на работата на Народното събрание досега?
– До този момент са налице всички индикации, че работата на този парламент ще бъде значително по-конструктивна спрямо предишния и спрямо други Народни събрания. Факт е, че парламентарните групи са много и предварителното обсъждане и постигане на консенсус е по-сложно. Въпреки това смятам, че съществените проблеми ще се решават бързо и адекватно. Надявам се механизмът за взаимодействие все повече да се подобрява, включително и опозицията да подкрепя въпросите, които са принципни и концептуални, за да се постига съгласие по-лесно.
А онази диалогичност от началото на парламента намаля ли, или нарасна?
– Мисля, че вече е по-задълбочена, защото партньорите и противниците се познават повече и по-добре. Надявам се да бъде и по-съдържателна, за да даде възможност да намерим начини да постигнем съгласие за тежки въпроси, изискващи включително и квалифицирано мнозинство.
Кои ще са първите и по-важни закони, с които ще се захване парламентът след ваканцията?
– За ГЕРБ са важни приемането и развитието на стратегията за съдебната система, както и законодателството, свързано с прилагането ѝ. Обявихме за приоритетен Закона за МВР, тези в сектор "Сигурност", както и образователния закон. Приоритет са и онези закони, залегнали в програмата на коалиционното правителство, които ще бъдат внесени в 43-ото Народно събрание.
Комисията по правни въпроси, на която сте председател, заседава във вторник. Основна точка бе обсъждането на стратегията за продължаване на съдебната реформа у нас. Кога най-сетне може да се очакват реални промени в тази сфера?
– Промени има, и то от последните няколко месеца. Въпросът е дали те са достатъчни, или са част от пътя, който трябва да извървим, защото той не е кратък и изисква продължително и системно въздействие. Първото ни заседание в Комисията по правните въпроси започна с актуализираната стратегия за развитие на съдебната система и това ще продължи с участието на неправителствени организации. Бих казал, че има промени в нивото на публичност по отношение на работата в системата и в някои от съдилищата. Въпросът е, че би следвало да се вземат верни решения.
Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев каза, че България я чака най-негативният доклад на ЕК както по механизма на сътрудничество и проверка, така и по отношение на влизането на страната ни в Шенгенското пространство. Защо се трупат един след друг негативни доклади, вместо нещата да вървят в обратна посока?
– По механизма за сътрудничество и оценка е логично партньорите, които ни наблюдават, да имат повишаващи се изисквания, т.е. да се приеме, че има напредък, постигнали сме едно ниво и трябва да преминем към следващата стъпка. Безспорно е, че в последните години се задълбочават негативите в някои аспекти, свързани със съдебната система, включително и с независимостта й. По тази причина възникнаха и общественоизвестни казуси за конкретни решения и реакции, в това число и на представители на чужди държави у нас. Безспорно е, че има какво да се подобрява и би трябвало да заложим на голяма част от добросъвестните съдии, следващи и прилагащи точно и вярно закона. Те са нашата сила за реформа – младите, неопорочените, "негнилите ябълки", на които да разчитаме да обърнат процесите в съдебната система и да се преодолее зависимостта.
Парламентарната група на ГЕРБ беше яростен противник на промените на Закона за МВР в предишния парламент. Сега предвиждате редакциите му. Как обаче ще се приложи идеята на вътрешния министър Веселин Вучков администрацията в МВР да заработи по Закона за държавния служител, след като такива текстове не са залегнали в предвидените изменения?
– Промените, които бяха предложени в Закона за МВР, съобразяват прецизно специалния статут на служителите на това ведомство, съотнесен към общите правила на Закона за държавния служител. При всички положения, където има специфика, има и вътрешноведомствени и подзаконови актове и тях следва да ги съобразим, но те са на ниво Министерство на вътрешните работи – министър. Все пак няма пречка да се хармонизира правният режим и да се съобрази с общите и специални изисквания.
Подготвя се и изменение и допълнение на Наказателния кодекс във връзка с инцидентите, възникнали при пътнотранспортни произшествия. Смятате ли, че по-големи наказания, както се предвижда, наистина ще намалят жертвите на войната по пътищата?
– Събрахме много становища и изследвания, включително и практики на Върховния касационен съд. Съобразихме този инструмент за наказателна принуда спрямо очаквания резултат. Надяваме се той да има превантивен и въздържащ ефект за извършители на пътнотранспортни произшествия, които управляват без свидетелство, с отнето такова или в нетрезво състояние. Много се надявам войната по пътищата да спре тотално, но си даваме сметка, че много фактори влияят по отношение на този тип престъпление.
Вие и Ваши колеги от ГЕРБ внесохте законопроекта за Сметната палата. Защо се налага това преустройство? И кои са предимствата му спрямо сегашния начин на работа?
– Моделът, който внесохме, е същият, който приехме през 2010 година. Той изцяло съответстваше на добрите европейски практика за одитна дейност на институциите. Смятаме, че в миналото Народно събрание бе извършено конюнктурно посегателство по този режим, което целеше да създаде синекурни длъжности за очевидно подбрани и определени лица. Смятаме, че отговорността трябва да е ясна и конкретна и работата да се разпредели по обективни критерии, за да може контролът да бъде по-голям.
А очаквате ли да бъдете обвинени от опозицията в реваншизъм?
– Не може да бъде реваншизъм онова, което е работило добре. Тук целта е органът да работи, защото от миналата година той спря. В момента нямаме Сметна палата и за да действа ефективно, сме принудени да върнем стария режим.
Ще успее ли Сметната палата да изпълни своя план за действие?
– При положение че сега не действа, очевидно има сериозно забавяне, което трябва да се разблокира. При всички положения ще има забавяне по плановете за контролна дейност, но се надявам то да бъде бързо преодоляно.
Скандалът с назначаването на Орхан Исмаилов и пенсионните промени бяха темите, по които ГЕРБ имаше най-голямо разминаване с партньорите си. Взети ли са вече необходимите поуки, с които да се подобри коалиционната култура помежду ви?
– Гаранции, че подобни ситуации няма да се повтарят, едва ли някой би могъл да направи. При всички положения това е опит, който трябва да послужи за в бъдеще. Понастоящем има, разумно и принципно, обосновано на базата на коалиционното споразумение, взаимодействие с коалиционните партньори. То се усеща и в първите пленарни дни от новата сесия.
В началото на годината вицепремиерът Томислав Дончев каза, че ГЕРБ ще разчита и на плаващо мнозинство. Това не е ли един вид предупреждение за Вашите партньори от типа "ако не се съгласите с нас, ще гласуваме с другите". Пък и със самото плаващо мнозинство отговорността на мандатоносителя сякаш се прехвърля и към другите партии?
– Безспорно е, че ГЕРБ е мандатоносител, и ние носим отговорността. В модерните парламентарни практики е обичай – винаги за всеки конкретен случай да възникне специално или отделно мнозинство и в това няма нищо лошо. А и не би следвало да се отнема правото на опозицията да се присъедини по някой принципен въпрос, който може да бъде подкрепен. Не смятам, че това е предупреждение и не би трябвало да бъде мотив за "коалиционна ревност". След като отделният партньор е решил, че за определен случай не може да спази коалиционното споразумение, какъв е проблемът, че други групи ще подкрепят това решение?
Споменахте по-рано за конституционните промени. Ще имат ли силата ГЕРБ и партньорите й, както и формации от опозицията да постигнат квалифицирано мнозинство и по кои теми?
– Много зависи кой е въпросът. Мисля, че има теми, които биха обединили по-широко мнозинство. Много се надявам част от тях да засягат структурата на съдебната система.
А за задължителното гласуване?
– Не бива да влизаме в колизия дали за там е необходимо изменение на конституцията. Още в миналия парламент този тип вот го предлагахме като временна мярка. Ако продължим с това наше разбиране, надали е необходима конституционна промяна.
Какво се случва с Изборния кодекс? Ще има ли район "чужбина" и активна регистрация?
– Работата по него ще започне до месец. Когато бяхме опозиция, предлагахме създаването на район "чужбина". Сега изборите са доста специфичен вид и там такъв МИР няма значение, както няма да играе и гласуването по интернет, защото предстоят местни избори. Що се отнася до активната регистрация, и преди този въпрос бе обсъждан, сега също има логика. Ние подкрепяме всички форми за актуализация на избирателните списъци, за да са максимално обективни. Всяка мярка би била полезна, в това число активната регистрация и още по-прецизната работа на ГРАО и на общините и кметствата.
Данаил Димитров Кирилов е роден на 25.06.1970-а в Димитровград. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Два мандата е общински съветник в Столичния общински съвет. Председател е на Комисията по правни въпроси в 43-ото Народно събрание и е член на Комисията по енергетика.
