Различни критерии при смяната на шефовете на подчинените му дружества демонстрира министърът на транспорта Ивайло Московски. През седмицата той освободи от длъжност изпълнителния директор на "Пристанище Варна" Божидар Чапаров и назначи на негово място Петър Сеферов. Сеферов е бивш генерален директор на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" в периода 2005-2009-а, а до неотдавна – директор на "Пристанище Варна – Изток". По-интересното е, че той е син на бившия депутат в 40-ото Народно събрание Иво Сеферов (БСП) и като един от учредителите на АБВ беше изключен от столетницата в началото на миналата година. Както се казва, без да подценяваме професионалните качества на Сеферов, изглежда, Московски прави известен партиен реверанс към по-малкия коалиционен партньор.
Подобни назначения във варненското пристанище съвсем не се случват за първи път. При кабинета "Орешарски" в борда му намери пристан председателят на ДПС в морската столица Ведат Сакаллъ. Нищо че на последните кметски избори там през 2013-а бе хванат от камера в микробус с организирани гласоподаватели, а на балотажа – с чувал бюлетини, и прокуратурата започна проверка срещу него. По същото време в съвета на директорите оцеля и назначеният по времето на служебния министър на транспорта Кристиян Кръстев – Константин Азов, който всъщност му е полубрат.
По-странното е друго – мотивът, с който Московски освободи Чапаров от заеманата длъжност. Според официалната позиция на ведомството това е незадоволителният финансов резултат, постигнат при управлението на Чапаров. Но от справките, които представят държавните дружества пред финансовото министерство, се вижда нещо съвсем различно. За деветте месеца на 2014-а "Пристанище Варна" е увеличило нетните си приходи от продажби с 1.5% спрямо същия период на предишната година (от 46.607 млн. на 47.323 млн. лв), намалило е оперативните си разходи с 6.8% (от 41.81 млн. на 38.984 млн. лв) и в крайна сметка чистата му печалба за деветмесечието е скочила със 109.1% – от 2.766 млн. на 5.783 млн. лева. Нищо че товарите са намалели с цели 12 на сто.
Самият Чапаров обяснява в едно интервю, че подемът се дължи на водената от ръководството последователна политика, насочена към привличането на все повече скъпотаксувани проектни и транзитни товари за сметка на нискотарифните. Което е много добър атестат за неговата работа, само че министър Московски явно има друг аршин за мерене. Във всеки случай няма да е лошо той да го прилага и към други предприятия, на които е принципал. Например за "Летище София", което напоследък уверено лети надолу. То изгуби огромен дял от домашния си пазар и сви драстично приходите и печалбата си, при все че откриването на новия Терминал 2 в края на 2006-а доведе до увеличаване на броя на пътниците до над 3 млн. годишно. През 2007-а бе отчетена печалба от 21.856 млн. лв., а през 2008-а – впечатляващите 30.212 млн. лева. После кризата удари и авиацията, и печалбата за 2009-а се сви до 14.9 млн. лв., за 2010-а бе 15.334 млн. лв., за 2011-а -12.27 млн. лв., а за 2012-а – 9.44 млн. лева. През 2013-а бяха отчетени 12.526 млн. лв., но 7.935 млн. лв. от тях дойдоха от продажбата на… земя. Без тази сума годишната печалба щеше да се срине до 4.5 млн. лева. Положението не се подобри и през 2014-а, след като за деветмесечието бе записан посредственият финансов резултат от 3.972 млн. лева. Странното е, че това се случва независимо от непрекъснатите съобщения за увеличаване на броя на пътниците, които аеропортът обслужва, и на излетелите и кацналите самолети. Отделна тема са съмнителните обществени поръчки за купуване на техника, търговете за отдаване на рекламни площи и т.н. Въпреки всичко ръководството на летището, начело с изпълнителния директор Христо Щерионов, непоклатимо продължава да си стои на мястото. И мерки от страна на транспортното министерство не се виждат никакви.
