Дошло е време разделно. Премиерът Бойко Борисов например се разграничи от председателката на Софийския градски съд Владимира Янева. Същата, която дясната му ръка Цветанов натресе на поста по семейно-приятелска линия още в първия им мандат. Сега Борисов иска да й бъде наложена присъда от 400 години затвор. Заради подписаните от нея СРС-та по разработката "Червей".
В ролята си на универсален шаман и кадия от първа инстанция Борисов съпоставя четиригодишната присъда на Цветанов с вината на Янева "и всичките, които са по веригата". Представя се и за кръвен брат на протестиращите, чието разработване от службите потриса нежната му свръхдемократична душа. А протестиращите, които го свалиха, наричаше "улицата". При опита му да се намърда сред протестиращите срещу кабинета "Орешарски" пък го освиркаха. Продължи обаче да кръжи около властта, както кръжа завчера с правителствения "Фалкон" над София в очакване на удобен момент за кацане.
И други звучат разделно, но не по-малко енергично от ранния Борисов, който можеше да спре дъжда. Новоизбраният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов уверява, че ще брани независимостта на всеки съдия, но не и неговата безконтролност. Както и че времето на безнаказаните хора в правораздаването е отминало и "е време да върнем, държавата на гражданите". Ей това е вече приказка – нищо, че брадясахме от такива заявления. А след приказката какво? Може би ново издание на знаковата реплика на Борисов след приземяването: "Спасихме кожите някак, но си остават изводите"…
