Г-н Катранджиев, Съветът на нотариусите излезе с много остро становище срещу част от предлаганите поправки в Закона за адвокатурата. Какво в предложенията на вносителите притесни толкова гилдията?
– Първо, да уточним, че това е устройственият закон на адвокатурата. И че колегите имат нужда от много промени, с които да решат свои вътрешни проблеми – те имат това право и ние никога не бихме коментирали или не бихме взимали отношение по такива въпроси. Но когато става дума за сигурността на гражданските правоотношения и за дейността на нотариусите, няма как да не вземем отношение и да не коментираме. А действително сме притеснени. Най-вече за сигурността на гражданския оборот. Затова и становището ни в тази си част е толкова категорично отрицателно. Основното ни притеснение е в това, че неограничен кръг юристи биха получили възможност да извършват нотариални функции, които са безкрайно неприсъщи за другите юридически професии, различни от тази на нотариуса. Според нас сега действащото законодателство регламентира нотариалната дейност по начин, който гарантира в максимална степен сигурността на гражданския оборот и защитава правата на гражданите. А това, което се предлага, е заплаха за тази сигурност.
Да поясним, че проектът за изменения в Закона за адвокатурата предлага част от нотариалните удостоверявания – т. нар. заверки на подписи например, да могат да се извършват от адвокати. А освен това пак те да изготвят и проектите за нотариални актове. В адвокатурата считат, че това е "изконна" тяхна дейност, която им е била иззета преди години, и те просто си я връщат. Какъв проблем може да създаде това за сигурността на гражданите?
– Вижте, през 1998 г. аз бях държавен нотариус и тогава всички документи, договори, нотариални актове действително се подготвяха само и единствено от адвокати. Но сега сме вече 2015 година. И от гледна точка на това подобно връщане назад е чист архаизъм. След 1998 г. вече имаме действащ Закон за нотариусите,в който по категоричен начин е записано, че нотариусите могат да подготвят всички документи и книжа, необходими за нотариалното производство – нотариални покани, актове, договори и други. Промяната вече е факт. За гражданите обаче е въпрос на личен избор дали да поискат нотариусът да извърши тези действия, или да упълномощят адвокат за това. Ако смятат, че интересът им ще бъде по-добре защитен от адвокат – няма никаква пречка да си ангажират такъв. Допустимо е адвокатът да консултира, да присъства на сделката, да подготви документите, които са нужни – няма никакви ограничения. Дори голяма част от колегите споделят, че така доста по-лесно се работи, защото ако например при една сделка купувачът и продавачът не са си уточнили всички условия по нея, е много по-добре да се направи това с помощта на адвокатите, да се изясни волята на страните, отколкото самите те да спорят помежду си. Нотариусът е арбитър, балансьор, той трябва да съблюдава интересите и на двете страни. Със или без присъствие на адвокат, той се явява безпристрастният съветник и за двете страни. Докато всеки, който има нужда от правна помощ, може да си наеме адвокат, който да защитава неговите лични интереси и права едностранно, конкретно. Това е разликата между нотариуса и адвоката.
В това ли е основният проблем, че адвокатите няма да са безпристрастни в действия, които сега се извършват от нотариусите?
– Не само. Основният разрив идва от регламентацията на статута на нотариуса и дейността на нотариуса, съпоставена с тази на адвоката. Адвокатурата като независима, саморегулираща се, свободна професия се урежда от конституцията – на нея е посветен последният текст от раздела за съдебната власт. Докато правната уредба, засягаща нотариусите, е в отделен нормативен акт. И той казва, че нотариусът е лице, на което държавата възлага определени функции. Тези функции са публични, удостоверителни функции, нотариусът създава автентични актове, които имат доказателствена сила. Такава е правната ни система. Ще отворя една скоба – на 14 февруари се навършват точно 130 години от приемането на първия Закон за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела. За да допуснем адвокати да изпълняват такива публични функции, трябва да си обърнем правната система – т. нар. континентална правна система, към която се придържат повечето от европейските държави. Изключение са само държавите с англосаксонската правна система, във всички останали има такова разделение на функциите.
Но един от основните аргументи, с които се предлага законопроектът, е, че такава била практиката в цяла Европа, всичко това било все адвокатска дейност?
– Типичната адвокатска дейност е в съда, където се осъществява процесуалното представителство. А нотариалната дейност е съвършено различно нещо. И не е вярно, че "в Европа е така", няма такова нещо. Има едно-единствено изключение и то е само в няколко провинции в Германия, където, по стечение на различни исторически обстоятелства, е допуснато да има нотариуси, които обаче след като са станали нотариуси, могат да извършват адвокатска дейност – т.е. точно обратното е.
Добре, но все пак става за заверки на документи – например пълномощни за разпореждане с недвижими имоти. Каква е разликата дали тази заверка ще я направи адвокат, или нотариус?
– Огромна. На първо място от гледна точка на това какви функции осъществява нотариусът. Той е особен субект, държавата му е дала възможност да реализира публична, държавновластническа функция. Докато адвокатът няма такива правомощия. Освен това не трябва да забравяме основния проблем – сигурността на гражданскоправните отношения. Ние създадохме една специална информационна система, в която има информация за всички заверени пълномощни за сделки с недвижими имоти. И това бе направено, за да може в реално време да се провери дали има такова пълномощно и да се защитят гражданите, ако някой се опита да представи неистинско пълномощно. Тази система бе изградена по наше – на нотариусите, изрично настояване преди години. Тя е изцяло финансирана от Нотариалната камара, когато имаше "бум" на имотните измами и нотариусите станаха "лошите", едва ли не те бяха в дъното на всички измами с имоти. Тогава ние направихме и много други стъпки – създаде се не само тази информационна система, осигурихме и достъп до националните регистри за населението, имаме достъп до базите данни за личните карти – все с идеята, че така ще можем да осигурим по-добре защита на интересите на страните по сделките. Хвърлихме страшно много време, пари и усилия. За да получим достъп до базите данни на МВР, отидоха три години, до данните в ГРАО – две-три години. Но успяхме. С това, което се предлага сега обаче, рискът за гражданите става наистина огромен.
Защо?
– Ами сами преценете: в България в момента има малко над 12 000 регистрирани адвокати. Представете си какво ще стане, ако всички те получат безпрепяствен достъп до цялата база с лични данни на гражданите. А като добавим и възможността всеки адвокат от Европейския съюз да упражнява дейност у нас и да има такъв достъп – тогава вече за каква защита на личните данни изобщо ще говорим? Според нас в един момент една такава възможност и безпрепятственият достъп на толкова много хора биха могли да засегнат дори националната сигурност и интереси.
Звучи логично и наистина опасно. Но, предполагам, знаете, че веднага ще ви "контрират" с аргумента, че изказвайки подобни опасения, всъщност защитавате чисто финансовия интерес на нотариусите? Все пак става дума за приходи, които в момента получават те, а се предлага тези пари да отидат при адвокатите…
– Финансовият въпрос е наистина най-маловажният. В момента говорим за най-ниско заплатените нотариални удостоверявания – финансовото изражение на удостоверяването варира в рамките на 3-5-10 лева. Проблемът не е в това, че част от приходите ще се пренасочат към адвокатите. Впрочем в мотивите към законопроекта е записано, че няма да се засегнат икономически интереси на обществото. И това наистина е така, няма да се засегнат, просто някакви постъпления от едно място ще отидат в друго. Притеснява ни, че независимата и саморегулираща се адвокатура иска да има публична удостоверителна функция, присъща само и единствено на нотариусите. И това според нас е недопустимо. Освен това не сме съгласни с извода, пак присъстващ в мотивите към законопроекта, че с промените тези "услуги" щели да станат по-достъпни и да се усъвършенстват. Нотариалната дейност никога не е била недостъпна, а и усъвършенстването, което се предлага, е, меко казано, спорно. Законът за нотариусите предвижда, че при необходимост, по предложение на министъра на правосъдието или по инициатива на Съвета на нотариусите, там, където има нужда, може да се разкрие допълнително място за нотариус – но ако има нужда от такъв. Освен това, като се казва "услуги", е редно да се добави, че това е в кавички. Защото всъщност става дума за особен вид охранително производство, регламентирано в ГПК.
А не Ви ли притеснява определението за адвокатска дейност, което се въвежда с проекта и което на практика обхваща всякаква юридическа дейност, включително и част от тази на нотариусите – не само удостоверяването на подписи и документи, но и изготвянето на нотариални актове, например управляването на имущество, завещанията…
– Разбира се, че е притеснително. Въпреки че си мисля, че през всичките тези години хората си изградиха навици и надали ще потърсят адвокат за осъществяването на чисто нотариални дейности. Аз си направих труда да погледна първия закон за адвокатурата от 1884 г., мисля. И там определението за адвокатската дейност е кратко, дефинитивно и без никакви претенции за такава всеобхватност, основният акцент е процесуалното представителство. За мен тази изчерпателност, каквато е вложена в този законопроект сега, противоречи на всякаква правна логика. И води до колизия с множество други правни норми. Например по отношение на управлението на имоти – в Закона за нотариусите също е предвидена такава възможност, нотариусът може да бъде управител на имоти, както и да е изпълнител на завещание. Законът за наследството казва, че всеки един правен субект може да изпълнява завещание и да управлява наследство, не е задължително дори да е нотариус.
Оставам с впечатлението, че Вие мислите, че нотариусите ще могат да продължат да извършват подобна дейност и след като и ако този законопроект бъде приет. Но те са посочени изрично като "адвокатска дейност", защитена и със санкция, ако подобна услуга се предлага от не адвокат. Ще се стигне ли дотам, че нотариус да бъде глобен за това, че работи като нотариус?
– Не виждам как нотариус може да бъде санкциониран, след като той работи според действащия Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). За да нямаме право да извършваме подобни дейности, трябва да бъде отнета тази възможност, предвидена в ЗННД. Освен това предложението изисква да бъдат изменени редица други закони – Законът за наследството, ГПК, Наредба 32 за архивите на нотариусите и куп още други. Вижте, това е още един порок в този законопроект: прави се опит с два еднакви по ранг закона да се уреди една и съща правна материя. А това е недопустимо. За да се вмени на адвокатите такава компетентност, не е достатъчно някъде да се запише един нов текст, трябва да се променят още ред други нормативни актове. Няма как да стане във вида и начина, по който се предлага сега. Съжалявам, че трябва да го кажа, но чисто технически – като продукт на законодателна дейност, законопроектът е под всякаква критика в тази му част. Що се отнася до санкциите – и това е сериозен парадокс в правната ни наука към момента. Идеята адвокатите да се превърнат и в репресивен орган противоречи, ако щете, на конституционния принцип, че те са независима и саморегулираща се организация. Не мисля, че нотариусите могат да бъдат застрашени от санкции, но по-засегнати ще са другите правоспособни юристи, които не са нито нотариуси, нито адвокати. А това са страшно много хора – няма как да е другояче, след като ежегодно от десетте юридически факултета излизат по 3000-4000 юристи. И ме изумява, че адвокатите искат да ни вменят ние, останалите юристи, да докладваме, ако някой се занимава с адвокатска дейност и не е вписан като адвокат. Лично аз възразявам срещу тази идея.
Българската стопанска камара в прав текст обяви законопроекта за "лобистки" И Вие ли сте на това мнение?
– Така поднесен, законопроектът създава съмнения за наличието на лобизъм. Защото на практика се създава монополно положение за една организация и изолира от пазара многобройна част други юристи.
Само със становището срещу законопроекта ли ще се ограничите, или ще предприемете и други стъпки и какви?
– Някъде срещнах заглавия от сорта на – "Война", "12 000 адвокати срещу 611 нотариуси", и какво ли не още. Такова остро противопоставяне за мен е неприемливо. Не сме изровили томахавките, не сме се украсили в цветовете на войната, съвсем колегиално подхождаме, разговаряме, така и ще продължим. Даже преди Нова година се срещахме с Камарата на ЧСИ, от които между другото излезе една много добра идея – трите съсловни организации: съдебни изпълнители, адвокати и нотариуси, да седнем на една маса и да направим едно общо сдружение, чрез което да изразяваме мнение по назрели правни проблеми, било пред парламента или други органи, било становища по законопроекти или тълкувателни решения. Ще видим дали тази идея ще се осъществи. Ние всъщност няма какво да делим с колегите от адвокатурата – ние сме като две релси, които вървят успоредно, но между които все пак има пресечни точки. Но когато става дума за несъвършен закон, който допуска колизия с други нормативни актове и се нарушават принципни положения, когато се застрашава сигурността на гражданските правоотношения – няма как да мълчим. Ако се наложи, и този законопроект все пак бъде приет – ще стигнем и до Конституционния съд.
