Когато сееш ветрове, ще жънеш бури – няма начин бившият министър на вътрешните работи и сегашен депутат от ГЕРБ Цветан Цветанов да не си е спомнил за тази стара мъдрост. И няма начин да не е съжалил хилядократно, че по времето, когато се правеше на властелин на ветровете, не мислеше, преди да размаха пръст назидателно към съда и да прекрачи границата на допустимото от закона и морала поведение. Защото сега обидата и унижението, с което щедро заливаше съдиите, просто му се връщат – под формата на "характеристични данни" и оценка, за която Цветанов няма на кой друг да се сърди, освен на себе си.
Само да припомним, че миналата седмица тричленният състав на Софийския апелативен съд потвърди присъдата на Цветанов за шестте "Не!", с които отказа на искането за подслушване на бившия шеф на великотърновската РЗ БОП Орлин Тодоров. Заради този отказ Софийският градски съд вече бе признал Цветанов за виновен в престъпление срещу правосъдието и бе наказан с четири години затвор плюс пет години лишаване от право да заема висши държавни длъжности.
Всъщност основният спор по делото се въртеше около това, дали министърът е имал право на собствена преценка, или е бил длъжен директно да разпореди подслушването, след като съдът е издал разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства. И двете съдебни инстанции дотук са категорични: Цветанов изобщо не е имал право да мисли, а е бил длъжен да изпълни разпореждането на съда. "В случая подсъдимият изпълнява ролята на законова трансмисия за препредаване за изпълнение на волята на органите по разследване и съдебен контрол и законът не му е дал правна възможност за ревизия на тези актове. Министърът няма право да откаже да даде писмено разпореждане, няма правата и да извършва преценка на дейността по разследването", казва в мотивите си САС.
Съдът не приема и оправданията, че подобна практика е имало и при предишни министри на вътрешните работи, нито обяснението, че преди да откаже прилагането на СРС-тата, Цветанов се "допитал" до Калин Георгиев – тогавашния главен секретар на МВР. "Без значение е становището на лица, които при това в йерархията на длъжностите на МВР заемат подчинено положение", пише съдът и напомня, че министърът носи своята отговорност за действията си. Отчита се и че в резултат на бездействието на Цветанов е възпрепятствано необратимо разследването на три лица, а използването на СРС-та за събиране на доказателства е станало невъзможно: "Подсъдимият Цветанов е с висше образование и с базови правни познания или поне със сигурност с такива, достъпни за всеки вменяем български гражданин. С положителност може да се заключи, че той е осъзнавал, че с отказа си по същество да изпълни искането за прилагане на специално разузнавателно средство, без законът при това да му я дава, той осуетява наказателното преследване", пише съдът.
Дали преценката на двете инстанции е правилна ще каже ВКС – обжалването там тепърва предстои. Но на този етап е сигурно едно: че едва ли Цветанов някога е чел в друг документ – освен в мотивите към присъдата си, толкова много негативни оценки за собствената си персона, събрани накуп. Разбираемо е, че адвокатът му Менко Менков веднага скочи и характеризира мотивите на съда като "политически". Само че в тях няма нищо политическо – има оценка на факти, правни изводи и аргументи.
Всъщност единственото поле, в което съдът си позволява в прав текст да изложи своето виждане за "лицето Цветанов", са характеристиката на личността и оценката за поведението му. Няма как да не се забележи например, че за съда характеристичните данни за Цветанов са "относително положителни". А относителността съдът извлича от факта, че Цветанов е министърът, заради който "за първи път в новата история на страната тя е била осъждана – при това нееднократно, от Европейския съд по правата на човека за неспазване на основни принципи на правовата държава от публични личности и високопоставени дейци на правителствената администрация. Тези осъждания са за публична намеса в дейността на съдебните органи и нарушаване на презумпцията на невиновност".
Няма как да се подмине и текстът в пасажа, който проследява резултата от неизпълнението на служебните задължения на Цветанов и отчита как това неизпълнение "рефлектира изключително негативно върху управлението на административната система на МВР, на взаимодействието със съдебната власт, която се явява независима и не е подконтролна на полицейските служби и лично на министъра, подкопава доверието на обществото и ерозира устоите на държавността…".
Съдът преценява и че Цветанов "е проявил престъпна упоритост – с пълното съзнание за последиците от своето поведение, демонстрирайки всесилност и всепозволеност, прекрачвайки границите на закона и на морала, в крещящо противоречие с установените му в от закона задължения. Тази демонстрация прави дееца особено общественоопасен, тъй като вместо да бъде слуга на народа при изпълнение на упражняваната и предоставена от обществото представителна власт, той си присвоява чужди компетенции и еднолично потъпква закона". Поведението му е определено като "във висша степен нетърпимо" и подсказващо, че той "се е оказал не на висотата на заемания пост и на законовите изисквания, неумеещ и неготов за законопослушание".
Всичко това, изложено в мотивите на съда, обаче най-малкото има политически привкус. Това е просто оценка за един министър, който ще се запомни именно с това: с недопустимото раздаване на присъди по телевизията, с още по-недопустимото си отношение към съда и с факта, че заради неговото поведение България бе осъдена в Страсбург за неспазване на елементарни принципи в правото, които се знаят от всеки.
Да, факт е, че във всяка друга – нормална държава, такава оценка: при това дадена от две съдебни инстанции, би имала политически последици. Най-малкото защото подсъдимият политик сам би подал оставка и би се оттеглил от всякаква политическа деятелност, пък и да не го направи – би бил стопроцентов "политически труп". Но у нас това просто не се случва.
Пък и все още има шанс Цветанов да излезе от тази съдебна сага ако не целият в бяло, то поне оправдан за престъплението, в което е обвинен: зависи какво ще реши Върховният касационен съд като последна инстанция по делото. Което впрочем ще е един от първите сериозни тестове и за политическата независимост на новия му председател Лозан Панов.
