Девет милиона лева от "бели петна" в собствеността на земеделските земи са потънали в джобовете на анонимни земеделци. Това обяви народният представител от БСП Светла Бъчварова преди дни. Справката й обаче се оказа само част от истинската картина. Според депутата от ГЕРБ Георги Андонов изчисленията на земеделското ведомство показват, че загубите са много повече –
Ставало дума за… 100 млн. лева
Пред в. "БАНКЕРЪ" той каза, че проблемът с т. нар. бели петна в поземлената собственост е един от най-трудно разрешимите у нас. Това е и причината да се обмисля промяна в Закона за собствеността на земеделските земи.
С новите текстове се въвеждат облекчения при наемането на пасища за животновъдите и за останалите земеделски стопани и се въвеждат по-категорични правила за плащанията.
"Белите петна" са обработваеми земи, чиито собственици са известни, но те не са потърсили парцелите си. Обикновено тези земи попадат в уедрените парцели, които от години се ползват от различни фермери. Те обработват тази земя и за част от нея имат подписани споразумения за ползване на площите, но за други просто няма с кого да подпишат. Но като ползватели на земята получават субсидии и за нея.
Поправките, които вече минаха на първо четене в парламентарната зала в края на миналата седмица, са предложени от депутати от ГЕРБ, от Реформаторския блок, АБВ и от Патриотичния фронт. Те предвиждат нов ред за ползване на тези площи.
Според текстове на закона за тях земеделците дължат рента, която след поправките трябва да заплащат по специална сметка в съответната областна дирекция "Земеделие", а не както досега – по банкова сметка на общината. Така няма да се налага да се подписват договори с неизвестни собственици, но ако те докажат правата си върху тези земи, няма пречка да получат парите си в срок до три години. Бъчварова съобщи, че поради тежките процедури досега за година (в периода 2013-2014) в общините са постъпили около 1 млн.-1.5 млн. лв., но по нейни изчисления тези пари трябвало да са от порядъка на 10 млн. лева. Така се губят около 9 млн. лева. Според депутатката тези пари просто не се плащат.
Тя твърди, че едни арендатори са лоялни, а други изчезват като контрагенти още през следващата година и ги сменя друг наемател. Така средствата, които постъпват за ползване на "белите петна", са минимални. По думите й
тези взаимоотношения не са определени нормативно
и няма гаранция, че ще бъдат платени дължимите суми. Освен това имало и неравнопоставеност между "белите петна" и пасищата, ливадите и мерите. Според проекта за пасищата, които се отдават на животновъдите, се изисква оценка, докато за "белите петна", за които се получават и много по-високи субсидии – не. Промените в закона, за които става дума, имат за цел да предотвратят всички тези противоречия, смятат депутатите от управляващото мнозинство. Но Асоциацията на агроекологичните земеделски производители предупреждава, че и в новия норматив има съществен пропуск който може да ощети собствениците на земи при процедурите за комасация. Според асоциацията част от промените засягат чл.37, който разпорежда създаването на уедрени поземлени имоти. Това става чрез писмено споразумение между собствениците на ниви с техните нотариално заверени подписи. Споразумението подлежи на регистрация в службата по вписванията.
"На практика собствениците на земи могат например да си разменят парцели, за да се постигне комасация на земите", смята Албена Вачева, главен юрисконсулт на асоциацията. Според нея с този законопроект отпада изискването за нотариална заверка на подписите на собствениците и споразуменията няма да се регистрират в Агенцията по вписванията. И макар че действително режимът за ползването на земите се облекчава, се губят гаранциите, че няма да има злоупотреби с тях. Това досега се гарантираше от изискването за нотариална заверка на подписите, смята юристката. Ако сега двама собственици решат да си разменят парцели, сключват споразумение, което се регистрира в агроминистерството. При този пропуск е възможно да бъдат ощетени собствениците на земи. Междувременно асоциацията настоява с промените в закона да се гарантира, че ако земеделците са поели агроекологични ангажименти, ще ползват земята за срока от пет години. Това предложение е било внесено от организацията в 42-ото НС, но то живя кратко и промените в закона минаха на първо четене. Сега предложението отново е внесено в парламента. Асоциацията припомня, че споразуменията за уедрено ползване на земята се сключват всяка година, а агроекологичните ангажименти са за пет години и трябва да са предназначени за едни и същи площи през този период. Целта на мярката, която се финансира от Програмата за развитие на селските райони, е да се опазва околната среда и почвеното плодородие. По тази причина те настояват да има законова гаранция, че при поети ангажименти фермерите ще ползват нивите пет години без промяна на териториалните им граници. Освен това предлагат това право да е с предимство при сключване на споразуменията. Мотивите им са, че досега имало многобройни сигнали, че фермерите, поели екоангажименти, изпитват затруднения, твърдят хора от организацията.
„Агроекологичните плащания не са директни субсидии, а компенсаторни за загубата на доход заради поети ангажименти към околната среда. Например фермерите трябва да торят балансирано и да поддържат определени култури, за да се подпомага биоразнообразието“, коментира председателят на организацията Пламен Драгнев. Според него агроекологията е стъпка преди биоземеделието, а в момента много фермери не биха могли да започнат с биорастениевъдство или биоживотновъдство поради сериозните изисквания на сертифициращите организации. При зърнопроизводителите предизвикателството за биопроизводство е много голямо заради неуредените докрай въпроси за ползването на земите, смята Драгнев.
За да илюстрира твърденията си, той посочва, че през 2012-а по мярка агроекология са усвоени 54 млн. лв., през 2013-а има скок до 268 млн. лв., но едва след като е отпаднало изискването фермерите да имат петгодишни договори за аренда. Очаква се изплатените суми за 2014-а и 2015-а да достигнат съответно 264 млн. и 259 млн. лева.
Очевидно
и сегашният ремонт на този закон няма да е последен
Нека припомним, че той е един от най-променяните закони през последните години. Промените от лятото на миналата година, които влязоха в сила от началото на тази, принудиха собствениците на офшорните фирми или да излязат на светло, или да се разделят окончателно с нивите си в България. Чрез тях бе забранено да придобиват ниви чуждестранни физически лица от страни извън ЕС, а също и търговски дружества, които пряко или косвено са собственост на дружества, регистрирани в офшорни зони или в страни извън Европейския съюз и европейското икономическо пространство. Тези разпоредби ги лишиха и от правната възможност да притежават земеделска земя у нас, когато става въпрос за такива фирми, които са получили собствеността преди 13 юни 2014 година. Сега вече става ясно, че има много отказали се офшорки, които продават земята си, твърди Светла Бъчварова. Според нея всички подобни компании трябва да изпълнят закона, въпреки че в него няма санкция за нарушаване на забраната. Такава беше предвидена и мина на първо четене при дебата в предишното Народно събрание, но така и не можа да влезе на второ четене, защото мандатът му бе прекратен преждевременно. Това е причината, поради която Бъчварова смята да изиска информация за законодателната програма на Министерството на земеделието и ако там няма такава промяна, тя сама щяла да внесе отново текстовете за глоби. А те предвиждат санкция от 100 лв. за всеки декар притежавана земеделска земя, ако тя все още е собственост на офшорка. При последващо нарушение глобата скача до 300 лв. за декар и се налага периодично на всеки три месеца. Всъщност на този етап, и без да има приети глоби за притежаване на земя от офшорки, тези дружества са принудени да спрат временно изкупуването на земи, защото при това положение не могат да изповядват сделките пред нотариус.
Според данни от имотния регистър
около 1 млн. дка земеделски земи у нас са собственост на офшорни компании
пряко или косвено. В много случаи става въпрос за реални собственици – български физически лица. Някои от тях притежават хиляди декари, но посредством регистрирани в далечни страни дружества. Предпочитана дестинация за офшорно прикритие на собствеността са Сейшелите, а според чл.3, ал.7, т.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи забраната важи точно за търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Сейшелите, Белиз, о-в Ман, Панама и Британските Вирджински острови, Лихтенщайн са с такава юрисдикции по смисъла на националното законодателство. Ако тези дружества искат да запазят имотите си, трябва да се пререгистрират у нас. В същото време обаче любопитна подробност в текстовете на този закон е, че преди да го приеме предишното Народно събрание, някой го е редактирал много удобно и ако собственик на капитала на дружеството е турски гражданин, той, оказва се, няма да бъде засегнат от описаните разпоредби. Турция не попада в кръга на държавите, чиито граждани нямат право да притежават земеделска земя у нас…?! За тях не важи и изискването да са пребивавали или да са установени поне пет години на територията на България. Или в случаите, когато собственикът на такава фирма е придобил земята по наследство.
В началото на годината някои анализатори смятаха, че тези ограничения и евентуалните масови продажби на терени, собственост на офшорки ще свалят цената на земеделската земя. Според Министерството на земеделието и храните обаче подобни опасения не може да има, тъй като предлагането на комасирани площи е много по-малко от търсенето.
