Когато юристите в една държава се хванат директно за гушите, а в същото време си подлагат и динени кори, правото добива вид на разпадаща се фикция, нищо не запазва формата си. Точно това се случва у нас от години и резултатите са налице. Тази седмица разпрата достигна небивали висоти. И тепърва ще става по-страшно, ако основното правило на играта остане "всеки срещу всеки".
В четвъртък лидерът на ДСБ и съпредседател на Реформаторския блок Радан Кънев се оплака на главния прокурор Сотир Цацаров, че има опити за измама в конкурса за нотариуси и е замесено и името на Кънев. Той сигнализира, че в избирателния му район – Варна, лица, приближени до управляващите партии, събират пари от името на народни представители за търговия с влияние. Целта на финансовия рейд била незаконно манипулиране на резултатите от този конкурс. Синият политик получил информация, че въпросните лица събират парите от негово име и обещавали да му ги предадат срещу съответната подкрепа. И Радан Кънев се чуди за обикновена измама ли става дума, или е опит за политическото му злепоставяне.
Въпросният конкурс е насрочен за 19 април и е първият от 2008 г. насам. Публична тайна е, че лобистките наддавания започват от десетки хиляди и стигат до стотици хиляди. За подобни суми се говори и при конкурсите за частни съдебни изпълнители. И там часът на истината е дошъл – техният изпит ще е тази неделя и поради големия брой на кандидатите (500 души) правосъдното министерство беше принудено да търси по-голяма зала. Така че изпитът ще бъде не във ведомството, а в Зала 3 на НДК. Беше открит и горещ телефон и електронен адрес за сигнали срещу корупция, а председателят на Камарата на частните изпълнители Георги Дичев заяви пред медиите, че стремежът е този път конкурсът да е неподкупен.
Кой каквото и да говори, става въпрос за пари. А когато в центъра са парите, принципите не важат. В правосъдното министерство без съмнение са наясно със схемите, които могат да превърнат конкурсната процедура във водевил с малцина избрани и с куп статисти. Но парите са толкова много, корупционният натиск е толкова силен и толкова хора са нагазили с двата крака в играта, че иди се оплаквай на арменския поп. Конкурсите ще минат така, както са нагласени, но ще спечели ли от това правовият ред в държавата?
Откритите сблъсъци през последните години между правните професии отчитат огромно покачване на напрежението и трайно възцаряване на езика на омразата в отношенията между тях. Изглежда, малцина вече вярват в действието на правилата и в силата на разумните доводи.
Едно събитие от началото на годината разля конфликтите върху цялата правна общност, заплашвайки да прерасне в тежка война с непредвидим край и последици. И показа недвусмислено, че скандали текат не само в съда и в прокуратурата. Преди три седмици в Народното събрание беше внесен законопроектът за промени в Закона за адвокатурата. Вносители са депутати и от управляващата коалиция, и от опозицията. Проектът беше подготвян две години, обсъждан е многократно и е подкрепен от всички адвокатски колегии в страната с членски състав от близо 11 000 юристи. Зад него застанаха и авторитетни международни професионални организации.
Но в момента, в който текстът му беше качен на парламентарния сайт, се завихри истинска буря. В рамките на броени дни срещу измененията в устройствения закон на една отделна правна професия се оформи фронт с невероятно широк спектър от участници. Недоволството си от отделни разпоредби изразиха в свои становища Нотариалната камара и Националният съюз на юрисконсултите. После се оплакаха работодателите от Българската стопанска камара, последвани от синдикалистите от КНСБ. Въпреки че някои от тези организации предварително са изразили подкрепа за проекта. В ръководствата им обаче има хора, които не съгласни с общата позиция.
И в този случай също става въпрос за пари. И за яростна защита на монополизирана вече дейност. А най-същественото е, че свирепите схватки в правната общност девалвират тежко усещането за наличие на правов ред. Парламентарното лобиране е естествена (макар и нерегламентирана у нас) дейност. Но ако ефектът от него се свежда до превръщане на законодателната власт в средство за изпълнение на "мокри поръчки" на едни групи юристи срещу професионалните искания на други групи юристи, къде отива доверието в способността им да бранят закона и правата на гражданите?
И тук стигаме до необоримия постулат, че рибата се вмирисва откъм главата. Както и до въпроса може ли изобщо да се разчита на българския законодател? Ако някой си направи труда да пресметне съотношението между депозирани в Народното събрание законопроекти и приети въз основа на тях закони, ще се хване за главата. Вероятно поне 9/10 от законодателната активност отива нахалост, независимо колко наложителни и нетърпящи отлагане са направените предложения. Просто някой блокира процеса, ако интересът му е настъпен. И до търсене на баланс на интересите изобщо не се стига. Точно по този "стратегически" метод беше провеждана у нас и вездесъщата съдебна реформа, за която сега се пишат безплодни концепции.
