Всякакви промоции и отстъпки от цените трябва да забравят търговците, ако не искат да бъдат наказани солено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Държавният антимонополен орган, за чиято независимост има сериозни съмнения, "изплю" през седмицата едно решение, в което се казва, че не бива да се дава възможност на потребителите да купуват стоки или услуги на изгодни или атрактивни цени. Явно, според издържащата се от нашите данъци институция, българите сме друга категория хора и за разлика от останалите, трябва да плащаме повече за едни и същи неща. Или пък нещо самата защита на конкуренцията у нас е сбъркана и, както в много други случаи, пак сме по-католици от папата. Така че когато следващия път някой се завайка как у нас мобилните телефони, таблетите или компютрите били по-скъпи, отколкото в Германия, Англия или САЩ, нека не вини за това "алчните за печалба предприемачи", а държавата, която им забранява да продават по-евтино.
Всъщност парадоксалното решение на КЗК е поредният ход от войната, която тя води срещу "Българската телекомуникационна компания", с търговско наименование "Виваком". Само за два месеца контролният орган проведе три значими акции срещу телекома, глобите от които може да надхвърлят 100 млн. лева (виж карето "Проверки"). Но докато за тях като че ли може да се намери някакво основание, последното производство прилича по-скоро на наказателна операция, последствията от която обаче засягат всички потребители.
Интересното е, че проверката срещу БТК не е образувана по сигнал на някой от преките й конкуренти – "Мобилтел" или "Теленор", а по искане на членовете на Националното сдружение на малките и средните кабелни оператори "ТВ Клуб 2000", както и отделно на "Кабел-Сат Запад" ООД, "Вирджиния – Ер Ен" ЕООД и "Мултимедия БГ", които членуват в него. Регионалните кабеларки са се жалвали, че в периода януари-юли 2014-а голямата телекомуникационна компания е привличала нелоялно клиенти, като е предлагала таблети на значително по-ниски от пазарните цени при сключването на дългосрочен договор. Подобно обвинение определено звучи несериозно, още повече че такава практика съществува в целия свят – последен модел iphone в САЩ например струва 299 долара с двугодишен договор на AT&T, а в Германия може да се купи Samsung Galaxy S5 от T-Mobile за едва 1 евро при двугодишен договор с месечна такса от 59.95 евро. Само че БТК ще бъде глобена с 811 879 лв. (0.1% от общия оборот на дружеството за 2013 г.), защото си е позволила да смъкне цените на някои устройства, при все че така или иначе ще си избие отстъпката от абонаментния план.
Като конкретни примери в жалбата са посочени таблетите Lenovo A3000 (с цена при БТК от 129.90 лв., в сайта на "Технополис" – 299 лв. и при "Мтел" – 199 лв.), Аsus Fonepad 7 (с цена при БТК от 149.90 лв., в сайта pcstore.bg – 399 лв. и при "Мтел" – 199.90 лв.), Lenovo Yoga 10.1 (цена при БТК от 529.90 лв., в сайта emag.bg – 599.90 лв.), Lenovo s5000 (цена при БТК – 229.90 лв. и цена на сайта pcstore.bg 299 лв.), Samsung Galaxy Tab 3 Lite (с цена при БТК от 179.90 лв. и в сайта emag.bg – 249.99 лв. ), Аsus Fonepad ME371MG (с цена при БТК от 19.90 лв., а в сайта most.bg – 458.80 лв.). Кабелните оператори твърдят, че при тези цени "Виваком" се лишава от печалба при продажбата на устройствата и дори при някои от моделите работи на загуба единствено с намерението да привлече нови клиенти за сметка на конкурентите си, като по този начин нарушава антимонополното законодателство. Става дума за чл.36, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията, според който е забранено безвъзмездното даване или предлагането на привидна цена на някаква добавка към дадена стока или услуга.
Според БТК обаче продажбата на крайно устройство (таблет) и услуга за мобилен интернет представлява пакет по смисъла на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В допълнение общият месечен абонамент за пакета (цената на таблета и на услугата за достъп до интернет) покрива всички разходи и дружеството реализира печалба, което е доказано със съответните документи. Не на последно място, клиентът може да си купи таблет и без услугата, т.е. обвързване не е налице. В подкрепа на тезата си БТК цитира и конкретни решения от практиката на КЗК и на ВАС. Но колкото и нелогично да звучи, антимонополистите, начело с председателя си Петко Николов, не възприемат тази концепция, макар да признават, че устройството и услугата са включени във възможните пакети от ЗЕС. Обяснението им е, че между БТК и потребителите се сключват едновременно два отделни договора – за предоставяне на достъп до интернет и за покупко-продажба на устройствата. "В случая става въпрос за едновременна продажба на два необвързани помежду си продукта със самостоятелно предназначение. Това са две самостоятелни договорни отношения, всяко от които има самостоятелен предмет", отбелязват комисарите, нищо че мобилният интернет не може да се ползва без таблета и обратно.
Меко казано, доста притеснителни са разсъжденията на държавния орган по конкуренцията и за това, доколко спорните промоции са в състояние да повлияят на икономическото поведение на потребителите: "Закупувайки при описаните условия таблети от ответното дружество (БТК), абонатите имат възможност да получат на атрактивни – ниски (привидни) цени различните по вид и модел устройства. Именно в това е антиконкурентният ефект на кампанията – привличане на вниманието на потребителя чрез даването на неразрешени добавки към основната услуга по предоставяне на интернет". Тоест, големият проблем е, че потребителите са имали възможността за период от няколко месеца да си купят изгодно 4-5 вида технологични джаджи, но буквата на закона не позволява подобно нещо – у нас винаги трябва да си плащаме по стандартните тарифи.
И докато от КЗК разтягат локуми за метода, с който се цели привличане на повече клиенти чрез непазарни и забранени от закона средства за стимулиране на продажбите, от БТК дават справка, че ефектът от промоцията е малозначителен и не е в състояние да увреди конкурентната среда. Например в Кюстендил, където един от жалбоподателите – "Кабел Сат Запад", държи голяма част от пазара на кабелна телевизия, са реализирани общо 26 продажби от шестте модела таблети. Според БТК не е логично да се мисли, че тази бройка застрашава пазарните позиции на "Кабел Сат Запад". В анализа на случая и самата антимонополна комисия признава, че ефектът от промоцията е слаб от гледна точка на привлечените нови абонати към "Виваком", но това очевидно е без значение.
Колко преднамерена е акцията срещу БТК се вижда най-ясно от факта, че жалбоподателите в действителност не са преки конкуренти на телекомуникационната компания и сигналът им не би следвало да има правен интерес. На практика те предлагат интернет чрез фиксирна LAN-мрежа, докато телекомът предоставя таблетите с мобилен интернет (чрез SIM-карта). Двата сегмента, макар и близки помежду си, не са взаимозаменяеми, задоволяват различно потребителско търсене и нямат еднакви параметри – различни са скоростите на пренос, при кабелния достъп няма ограничения в обема на данните, докато при мобилния има, различни са и цените на достъпа (кабелният е много по-евтин). Освен това, според направените анализи, ако се увеличи цената на кабелния достъп, потребителите няма да се преориентират към мобилния интернет поради разликата в качеството на услугата.
Важно е също така да се каже, че "Виваком" работи по разрешителен режим – има разрешение за ползване на ограничен радиочестотен спектър, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията, докато дейността на кабеларките се реализира при условията на уведомителен режим. БТК посочва, че първоначалните и годишните такси за предоставяне на мобилен достъп за пренос на данни са доста високи, което е отчетено и от секторния регулатор – КРС, в анализа му на пазара на предоставяне на широколентов достъп на едро. Там категорично е записано, че "възможността предприятие, което предоставя друг вид широколентов достъп, да започне да предоставя безжичен, в т.ч. мобилен достъп в краткосрочен план, е ограничена от високи бариери за навлизане на пазара, като например закупуването на ограничен ресурс". Като довод телекомът изтъква и официалното заключение, направено от КРС, според което липсва взаимозаменяемост между мобилен и кабелен достъп до интернет (Решение № 246/22.02.2011 г.). Странното (или по-скоро смешното) е, че същите тези изводи са подкрепени и от КЗК (видно от стр. 64 на анализа), която сега е на точно обратната позиция.
"Комисията отчита обстоятелството, че молителите предоставят услугите пренос на данни и достъп до интернет чрез кабелни мрежи, докато БТК предоставя мобилен интернет чрез използване на GSM/UMTS стандарт, но разликите в технологичния способ не се отразяват на извода за наличие на конкурентни отношения. В този смисъл следва да се установи, че дружествата фактически осъществяват конкурентна стопанска дейност на един общ пазар, в случая – пазара на предоставяне на електронни съобщителни услуги. КЗК самостоятелно дефинира съответния пазар при упражняване на собствени правомощия и по собствена методика и съобразно конкретната фактическа обстановка", казват антимонополистите. Или с други думи, комисията на Петко Николов може по своя преценка, независимо от обективните факти, да определи дали две фирми са конкуренти, или не и на тази база да налага санкции.
Най-притеснителното обаче е, че решение № 783/03.07.2013 г. на КЗК, на което се позовават молителите, за да докажат, че са конкуренти на БТК и имат правен интерес да подават жалби срещу нея, е отменено от ВАС. Магистратите изрично са постановили в свое решение № 6517/15.05.2014 г., че са допуснати съществени нарушения, едно от които е, че не е анализирана липсата на конкурентни отношения между членовете на Сдружението и "Мобилтел", които са били предмет на тогавашния спор.
Че в целия казус има нещо гнило, говори и особеното мнение, с което се е подписал под решението един от членовете на КЗК – Весела Андонова. "Не съм съгасна с диспозитива, както и с мотивите на решението на комисията. Считам, че КЗК неправилно е дефинирала продуктовия пазар, в резултат на което неправилно е стигнала до извода за принципна приложимост на Глава 7 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и съответно за извършено нарушение от страна на БТК. Според мен молителите и ответната страна не са конкуренти, тъй като не участват на един и същи продуктов пазар, поради което принципно не би могло последната да извърши нарушение по която и да било разпоредба от ЗЗК", обяснява Андонова.
След всичко казано няма как да не възникне съмнението, че производството срещу БТК е преднамерено и не цели защита на конкуренцията. Доказателство за обратното биха били подобни проверки и на останалите мобилни оператори, които по абсолютно същия начин правят отстъпки в цените на устройствата при сключване на дългосрочни договори за услуги. Засега КЗК се оправдава, че е нужен отделен анализ за наличието или липсата на извършено нарушение от другите участници на пазара, за направата на който явно трябва да бъде сезирана от някого.
Проверки
На 6 февруари Комисията за защита на конкуренцията обяви, че БТК е извършила нарушение по чл.21 от Закона за защита на конкуренцията, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение. Изтъкнато бе, че компанията косвено е налагала извъндоговорни нелоялни търговски условия. По-конкретно, прилагала е различни условия за един и същ вид контракти по отношение на определени партньори, при което те са поставени в неравностойно положение като конкуренти.
От средата на януари КЗК извършва и задълбочена проверка за евентуална смяна в собствеността на Българската телекомуникационна компания. Производството бе образувано по сигнал на изпълнителния директор на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В него се изказваше предположение за осъществена концентрация чрез придобиване на контрол върху БТК от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург, без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията. Развръзката в този случай изненадващо настъпи на 20 февруари, когато антимонополистите съобщиха, че препращат казуса към Европейската комисия. Причината са големите приходи на БТК (над 415 млн. евро), покриващи праговете на чл. 1, ал. 2 от Регламент № 139/2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия. Поради това КЗК няма правомощия да разглежда евентуално извършената сделка по същество. Неясно е обаче защо още отначало случаят не бе прехвърлен към Брюксел, след като оборотът на телекома е известен от години насам? Редно е да отбележим също така, че в хода на едномесечните проучвания в КЗК не са постъпили категорични доказателства за реалното прехвърляне на дялове към SHCO 79, s.a.r.l, което да доведе и до промяна в контрола върху БТК. Освен това е имало противоречива информация (от ТЦ-ИМЕ АД, "Бромак", "Бромак телеком инвест" и БТК) за структурата на капитала и контролиращия акционер в "Бромак телеком инвест"- дружеството, което се явява един от крайните собственици на мобилния оператор. Липсва и яснота по отношение на лицата, упражняващи краен контрол върху ТЦ-ИМЕ.
Иначе в края на миналата година антимонополистите започнаха задълбочено проучване и във връзка с намерението на БТК да придобие обратно доставчика на цифрови радио и телевизионни програми "НУРТС България", който продаде преди повече от четири години. За евентуалната сделка КЗК бе уведомена през септември 2014-а и след първоначалния анализ стигна до извода, че след сливането ще се създадат конкурентни предимства пред останалите доставчици на платена телевизия. Например при договаряне на цената за предоставяне на правото за разпространение на програмите (авторските права) с доставчиците на медийно съдържание.
Позицията на телекома
Решението на КЗК лишава българските потребители от достъп до таблети на достъпни цени. Забранява се едно от най-големите предимства на пакетното предлагане на услуги – комбиниране на устройства с абонаментен план на изгодна цена. Това е обичайна и установена от години практика както в България, така и в страните от ЕС. Неясно остава и отражението върху другите мобилни оператори в страната – по логиката на комисията те също ще трябва да променят своята търговска политика. От взетото от КЗК решение полза няма да имат нито крайните потребители, които ще трябва да плащат повече, нито самият бизнес в лицето на мобилните оператори.
В много държави от Европейския съюз може да се купи таблет или телефон само за едно евро, ако е комбиниран с мобилен план или мобилен интернет. КЗК се изправя срещу начина на функциониране на пазара и европейската практика, които са в полза на потребителите. В рамките на закона "Виваком" е давала възможност на потребителите да комбинират таблет или телефон на достъпна цена с подходящ тарифен план, като спестяват пари. Компанията желае да продължи тази практика, която намира за позитивна и клиентски ориентирана.
"Виваком" ще обжалва решението на КЗК с цел да защити основната си политика към потребителите – да предлага най-добрия избор от качествени продукти и услуги на достъпни цени.
