През последната година фалитът на една голяма банка, и влошаването на фискалния баланс поставиха пред изпитание постигнатата с много труд макроикономическа и финансова стабилност на България. Това е едно от заключенията на редовната годишна мисия на Международния валутен фонд, която се проведе от 4 до 13 март у нас.
Ето и останалите акценти в доклада на експертите от Фонда:
През миналата година растежът в общи линии съответстваше на прогнозите, но в бъдеще нарастват рисковете пред перспективите. За преодоляване на институционалните слабости, разкрити вследствие на банковия фалит, включително при банковия надзор, са необходими незабавни действия с широка политическа подкрепа. Освен това, трябва да бъде възстановен пътят към разумна бюджетна политика и следва да бъде проучен обхватът за ускоряване на консолидацията (включително посредством мерки за засилване на ефективността на публичните разходи). Също така е необходим
напредък при структурните реформи, за да бъдат двигател за по-бързото достигане на европейско равнище на доходите; приветстват се обсъжданите в момента мерки за преодоляване на недостатъчната ефективност в енергийния сектор.
Въпреки предизвикателната среда, през 2014 г. беше постигнат скромен растеж, който се очаква да продължи през тази година. Вътрешното търсене през 2014 г. беше подкрепено от разрастваща се фискална позиция и повишено усвояване на средствата от ЕС. Макар и все още висока, безработицата бележи спад. По-ниските цени на суровините, намаляващата инфлация в ЕС и намаляването на административно контролираните цени допринесоха за дефлацията. През тази година се очаква умерен ръст до около 1¼%, подкрепен от частното потребление и продължаващото усвояване на средствата от ЕС. Очакванията по отношение на нетния износ са за неутрален ефект върху растежа, като търсенето от страна на търговските партньори вероятно ще продължи да бъде слабо. Очаква се дефлационният натиск постепенно да намалява, а безработицата да продължи да спада през 2015 г.
Средносрочните прогнози предполагат много бавно изравняване на доходите с тези в другите държави членки на ЕС.
Нарастват рисковете пред перспективите. Във вътрешноикономически план, коалиционното правителство може да бъде изправено пред предизвикателства при прокарването на трудните мерки, необходими за намаляване на макрофинансовите рискове и повишаване на растежа. Продължителният дезинфлационен натиск би могъл
да повлияе негативно върху фискалните сметки. Високите нива на корпоративния дълг и необслужваните кредити и свързаните с тях обезпечения биха могли да се окажат допълнителна пречка пред инвестициите и растежа, ако не бъдат взети мерки.
Във външноикономически план, продължителното забавяне в региона би възпрепятствало представянето по отношение на износа. И докато уязвимите места по отношение на външния дълг продължават да бъдат управляеми, рисковете във връзка с подновеното финансово напрежение в еврозоната, по-специално събитията в Гърция, биха могли да нараснат. Засилването на геополитическото напрежение, свързано с Русия и Украйна, също би могло да окаже негативно влияние върху каналите за търговия и инвестиции.
Банковата система показа значителна устойчивост към уронването на доверието вследствие от проблемите в банковата сфера през миналата година. Силната ликвидност на системата преди фалита на Корпоративна търговка банка (КТБ), заедно с въведените от БНБ и правителството мерки за ликвидност помогнаха за успокояване на вложителите, избягвайки разпространение в цялата система. Инжектирането на държавни ресурси във Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите също позволи изплащането на гарантираните депозити в КТБ през декември. След фалита на КТБ се поддържа значителна ликвидност на системата, при положителен ръст на корпоративните депозити и депозитите на граждани на годишна база в края на 2014 г.
Въпреки това са необходими решителни действия за преодоляване на слабостите, разкрити в резултат от фалита на КТБ, възстановяване на доверието в надзора и засилване на инструментите за управление на кризи. С изтичане на мандата на управителя на БНБ и предстоящия избор на нов подуправител за банковия надзор, от съществено значение е навременното одобрение на лица с ясен мандат за подкрепа на силна, независима и отговорна БНБ. Същевременно, въпреки че бяха обявени няколко конкретни действия, предприемането на допълнителни подробни и решителни мерки е от основно значение за възстановяването на доверието в надзора на финансовата система.
Съвместната оценка на основните принципи от Базел от страна на МВФ/Световна банка, която е планирана за
края на месец март, следва да помогне за идентифициране на областите в надзорната рамка на банките, които трябва да се подобрят. Тя следва да бъде допълнена от откровен, задълбочен и независим преглед от външни на банковата система експерти на предишната надзорна дейност, за да се засилят процесите на надзора и да се извлекат поуки от случая с КТБ. Независим експертен преглед на надзорната рамка на Комисията за финансов надзор също би бил полезен за укрепване на доверието в цялата финансова система.
Следва да се разработят конкретни планове от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори (за които би бил полезен независим експертен принос), за да се подобри контрола и отчетността на външните лица, които извършват изискваните по закон одити. Въз основа на приноса от гореспоменатите прегледи, властите следва да разгледат възможността за засилване на надзорните правомощия за разследване на отпускането на кредити на свързани лица. Трябва да се разгледа възможността и за прилагане на административни указания за надзорни действия за засилване на надзора, свързвайки констатациите от надзора с конкретни коригиращи действия и установяване на процедури за подходящи изключения.
Събитията от миналата година показаха, че българската правна рамка не осигурява на властите подходящи инструменти за преструктуриране. Затова своевременното транспониране на Директивата на ЕС относно възстановяването и преструктурирането на банките (ДВПБ) в националното законодателство през това лято е от съществено значение за адресиране на пропуските в набора от инструменти за преструктуриране и управление на кризи и за предвиждане на координирани и своевременни коригиращи действия.
Властите обмислят най-добрите начини за рекапитализиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) след изплащането на гарантираните депозити в КТБ. Освен това, ревизираният закон за ФГВБ е в процес на обсъждане, за да се адресират пропуските, разкрити от ситуацията с КТБ, включително предвиждане на по-своевременно изплащане на гарантираните депозити. Този закон следва да бъде хармонизиран със законодателството, въвеждащо ДВПБ.
Предстоящата оценка на основните принципи на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозитите (IADI) от страна на Световната банка може да подпомогне властите, включително от гледна точка на възможни подобрения на проектозакона.
Планираният преглед на качеството на активите (ПКА) е желана стъпка за укрепване на доверието в банките. Успехът отчасти ще зависи от установяване на ясен график и утвърждаване на конкретни стъпки за независим и прозрачен процес. В съответствие с международните практики, властите следва да разработят добре формулирана комуникационна стратегия и планове за действие при извънредни ситуации в случай, че се материализират нужди от рекапитализация. Анализът ще допринесе също така за една всеобхватна оценка на риска и уязвимостта, която ще бъде предприета от програмата на МВФ-Световна банка за оценка на финансовия сектор.
Въпреки че БНБ публикува значителни по обем финансови данни, механизмите за насърчаване на наличността и свободния достъп до повече данни на равнище банки биха могли да улеснят анализа от страна на заинтересованите страни и биха намалили несигурността.
Адресирането на обема на необслужваните кредити и, по-общо, намаляването на голямата задлъжнялост на частния сектор продължават да са от особена важност.
За намаляване на несигурността за цената на активите е нужно постепенно отписване на необслужваните кредити от страна на банките и реализиране на обезпеченията.
Активните надзорни действия на БНБ за насърчаване намаляването на необслужваните кредити трябва да се допълват с други подкрепени от правителството инициативи, за да се улесни организираното намаляване на корпоративната задлъжнялост. В тази връзка, трябва да се помисли за указания за доброволно извънсъдебно уреждане заедно с мерки за справяне с пречките пред своевременното и предвидимо производство по несъстоятелност.
