Докъде го докарахме – антикорупционна комисия да променя важни икономически закони. Далеч сме от мисълта да коментираме компетентносттта на членовете й, но предложените поправки в Закона за независимия одит са първосигнални и половинчати. Така оценяват експерти опита за законотворчество и нескопосаните нови текстове на фона на това, което субектът на закона – Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – предлага нееднократно.
Преди седмица парламентарната Комисия за борба с корупцията, водена от Валентин Николов, поиска спешна промяна, според която регулаторът на одиторите вече ще трябва да гласува публично решенията си за отнемане на лицензи на одитори и одиторски предприятия. Освен това най-тежката санкция – временното отнемане на лиценза (за две години) вече ще се приема с обикновено мнозинство, а не с квалифицирано. Тази промяна е едно от предложенията на шефа на надзорната комисия Ваня Донева. Но одиторският надзор още от средата на миналата година е подготвил множество поправки, които на практика ще направят сегашния закон неприложим и ще се наложи да се гласува нов. За някакъв законодателен синхрон в този парламент трудно може да се говори. Неслучайно Съветът по законодателството към него бе закрит и опитите да се възкреси удариха на камък. Така – на принципа "проба-грешка", всеки пробва да внесе нещо. А в случая с антикорупционната комисия става дума и за "умиване на лицето" – да се отчете някакъв, макар и спорен, краен резултат по темата.
Причина за спешната промяна, приета от "антикорумпантите", стана гласуването на регулатора за отнемането на лиценза на предприятието "KPMG – България" и на двама от одиторите – физически лица, които са извършвали одитите на КТБ през периода от 2009 до 2014 година. По сега действащите текстове, за да се отнеме лиценз, трябва да гласуват поне четирима от петчленната комисия на надзoра (квалифицирано мнозинство). Освен това гласуването е тайно и никой не е длъжен да мотивира своя вот. Ето защо пред надзора стоеше алтернативата – глоби или временно отнемане на правата за упражняване на дейност за две години да гласува.
Ето го и пунктуалното описание на случилото се от Ваня Донева, първо за „БАНКЕРЪ“: "Проведохме тайно гласуване, както е по закон. Трима души гласуваха за суспендиране на правата както на предприятието "КПМГ – България", така и на двамата отговорни одитори, подписвали докладите. Поради липса на квалифицирано мнозинство – по закон четири души – бе прието решение за глоби за всяка една от петте години на проверките – както за физическите лица, така и за предприятието. По закон максималната глоба е 20 хил. лева. Така "КПМГ – България" ще трябва да плати 100 хил. лв., единият одитор, проверявал две години – 40 хил. лв., а другият за три одита – 60 хил. лв.", поясни Донева.
И добави: "Гласувах за прекратяване на функциите на одиторите, защото считам, че допуснатите пропуски са достатъчно съществени и имат изключително сериозни негативни последствия както за професията, така и за цялото общество. Особено голяма тежест за решението ми има обстоятелството, че е имало заплахи срещу независимостта и обективността на одитора." По-късно за гласуване тип „крайна мярка“ призна и доц. Симеон Милев. "БАНКЕРЪ" наскоро научи, че проф. Огнян Симеонов е третият, поискал лиценза на КПМГ.
Месеци по-късно парламентарната антикорупционна комисия настоява, че заради констатираните пропуски в работата му лицензът на "КПМГ- България" е трябвало да бъде отнет.
Ако "КПМГ – България" като одитор беше спазил стандартите и оценил нарушенията в КТБ като индикация за измама, нямаше да има липси за КТБ в такива огромни размери и увеличение на бюджетния дефицит с оглед възстановените гарантирани влогове. С оглед значимия обществен интерес и финансовите загуби в огромни размери трябваше да бъде наложена крайна наказателна мярка – отнемане на правото за извършване на независим финансов одит, за некачествено свършената работа и неспазване на стандартите за професионална етика, вътрешен контрол на качеството в одиторските предприятия и при извършването на одита", пишат в мотивите си депутатите.
Промяната за явното гласуване обаче е непълна, коментират експертите. Тя трябвало да бъде съчетана със задължението за гласуващите да мотивират своя вот. Това трябвало да бъде записано в закона, защото липсата на такова изискване не ангажира напълно чистата съвест на членовете на комисията. Едва когато аргументите за едно или друго решение трябва да се оповестяват по закон, би лъснала цялата истина за евентуален поръчков вот.
Какво още трябва да се промени?
На първо място, да се премахне „галещата“ санкция – до 20 000 лв. глоба за предприятие и за физическо лице, извършило "спорен" одит. Хората на Донева предлагат глобите да са процент от годишния приход на провинилата се компания. Те са почти единодушни да се запише 10% от прихода. В случая с КПМГ това би довело до десетки пъти по-голяма парична санкция, което изначално би имало силна превантивна роля, смята Донева. Грубо казано, търси се ефектът на това глобата да е жестока и да обезсмисля риска от поръчков одит с определена цена.
Не по-маловажно е предложението за въвеждане на задължителна ротация на одитора. Тук нещата все още не са изкристализирали. Има евродиректива, която повелява одиторът да може да ревизира едно и също предприятие най-много до десет години поред. Според хората от надзора този срок за българските условия е твърде дълъг. Най-вероятно те ще предложат наполовина по-къс срок, но конкретният брой на години все още се обсъжда.
Одитната комисия иска с новия закон да й се дадат и пълномощия по разписването на правилата за проверка на качеството на одитния процес. Сега това е вменено като право на професионалната организация ИДЕС (Институт на дипломираните експерт-счетоводители), а Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори само ги утвърждава. Иска се тази практика да бъде прекратена, защото не е нормално изпълнителите да си пишат сами правилата, които ще изпълняват, негодуват от надзорната комисия. Това е ярък пример за дисбаланс между правомощия и отговорности. Нещо повече, браншовата организация си е отвоювала още върхови правомощия – като това да изготвя графика за плановите проверки, допълват от държавния орган, ръководен от Донева.
Много други въпроси повдига евродирективата за одитния надзор, които трябва да въведем в законодателството си. Новият закон трябва да бъде гласуван до края на годината, за да може до юни 2016-а да влезе в сила, каквото е изискването на Евросъюза.
