Премиерът на гноясалата, както я нарече Джордж Сорос, икономика на Гърция, левият Алексис Ципрас, пристигна на крака при лидера на най-мощната икономическа сила в Европейския съюз Ангела Меркел, за да иска пари или по-точно заем за… покриване на заема. Това става за първи път, откакто Ципрас спечели през януари сърцата и гласовете на гърците с обещанията си да не плаща задълженията към ЕС.
Вестник „Файненшъл таймс“ съобщи, че Ципрас е написал още на 15 март писмо до Меркел, в което обяснява, че Атина няма да е в състояние през следващите седмици да изплати дълговете си, най-вече спрямо МВФ, ако Евросъюзът не й предостави краткосрочна финансова помощ. Последвалата визита е и след неуспешния опит на толкова хваления в родината му гръцки финансов министър Янис Варуфакис да притисне до стената германския си колега Волфганг Шойбле.
Дали за да се хареса на домакините, или за да спаси държавата си, преди да стъпи в Берлин, 40-годишният Ципрас успя да прокара по спешност в гръцкия парламент нов данъчен закон, предполагащ прибирането на 76 млрд, евро от близо 4 млн. гърци, които не са платили налози на държавата. Както е известно, никой и особено гърците не обичат да плащат данъци и това се доказва от отказа на 450 хил. фирми да го направят. Освен това, въпреки че през 2010-а ДДС бе вдигнат от 19 на 23%, няма никаква разлика в приходите в хазната. Сега обаче решимостта на властите в Атина да си подредят къщичката сякаш бе оценена от германците. Срещата между двамата лидери беше при закрити врата и продължи цели шест часа, но в крайна сметка медиите видяха в настроението им хармония. Меркел посрещна гръцкия премиер с положителното пожелание: "Искаме Гърция да бъде икономически силна, искаме да расте и преди всичко искаме да превъзмогне високата си безработица." Канцлерът коментира, че като една от 19-те държави в еврозоната Германия не е в позиция да решава дали гръцката програма за реформи е подходяща, или не. Ето защо е въведена институционална рамка, която да прецени това.
Ципрас миролюбиво отбеляза, че е донесъл пролетта в Берлин, и посочи, че е по-добре двете страни да говорят една с друга, отколкото една за друга. „Трябва да бъде наш приоритет да счупим стереотипите, които бяха създадени през последните няколко години. Нито гърците са мързеливи, нито германците са отговорни за всички болежки на Гърция“, посочи той. Вместо това, според него, и едните, и другите трябва да работят заедно срещу корупцията. Ципрас отбеляза, че не е пристигнал в Берлин, за да иска пари, но не пропусна да спомене за репарациите, които гърците искат от Берлин. Все пак уточни, че това очевидно е двустранен въпрос и изобщо няма връзка с финансовата криза и еврозоната. Такива претенции към Германия досега са имали всички гръцки правителства – без изключение, дори режимът на „черните полковници“ от 1967-1974 година. Но за Меркел въпросът е уреден политически и юридически със споразумението от 1960-а и плащането от онова време. Германският канцлер припомни също така, че германско-гръцка фондация за финансиране на проекти за исторически изследвания ще получава по милион евро годишно.
Ден след срещата председателят на Европейския парламент Мартин Шулц съобщи, че споразумение между страните от еврозоната и Гърция за отпускане на помощ може да бъде постигнато в най-скоро време. Само че независимо от хармонията остават и въпросите. Гърция се ангажира да представи до края на март списък с икономически реформи, оповести говорителят на гръцкото правителство Гавриил Сакеларидис. Никой не е наясно и кога точно свършват парите на Атина. Говори се за различни дати – края на март, средата на април… Някои анализатори са доста конкретни, като казват – 20 април, но това не е от съществено значение, след като всички знаят, че те така или иначе свършват. Всъщност затова и Гърция се опитва да получи спешно помощ в размер на 5 млрд. евро.
Междувременно гръцкият министър на външните работи Никос Кодзиас предложи да бъде създаден германско-гръцки съвет на мъдреците, който да намери решение на проблема за военните репарации и дълговата криза. Ще е нужна обаче много мъдрост, за да се преодолеят различията, а от продължаването на конфликта ще губят всички в Европейския съюз, казва 84-годишният Сорос.
Иван Гуляшки
