Г-н Дончев, всички извънредни мерки, които правителството взима във връзка с КТБ, се обясняват със защитата на националния или обществения интерес. А добре знаем от историята, че с този претекст са се вършели не една или две нередности. В случая, изглежда, се случва точно това. Държавата заявява, че ще се меси силово в отношенията между частно-правни субекти, за да защити националния интерес, но с тези си действия на практика плаши и малкото инвеститори, които са гледали с добро око на България. Не се ли притеснявате, че по този начин може да навредите повече на икономиката, отколкото да помогнете?
– Органите на изпълнителната власт имат извънредни правомощия по време на кризи и бедствия. Случаят с КТБ е много по-различен от всички останали банкови кризи. Това беше и причината действащото в момента законодателство да се окаже неадекватно или неподходящо. Ако говорим за първата част на кризата, която е свързана с осигуряването на средства за хората с гарантираните влогове, тя беше успешно преодоляна. Сега обаче идва втората част – да се възстановят средствата, които държавата е дала. Кой каквото и да говори, тази банка не е една голяма черна дупка. С нея има свързани редица активи, има дружества, на които е отпускала кредити. Именно през тях държавата трябва да си възстанови максимално парите, които е дала. Както знаете, става дума за 3.6 млрд. лева. И тук идва проблемът. Защото интересното е какво се случва с тези активи и фирми, свързани с банката. Най-важното е, че в повечето случаи въобще няма пряка връзка между отпуснатите от КТБ кредити и въпросните компании. Налице са изключително сложни вериги от дружества, при които нещата са труднопроследими. Само това е достатъчна причина да се мисли за извънредно законодателство. Другият вариант е държавата да стои и да гледа, което вярвам, че никой не го иска.
В крайна сметка 3.6 млрд. лв. са много пари и без да изпадам на ниво популизъм, ще кажа, че те могат да бъдат обърнати в пенсии, магистрали, програми за подпомагане на бизнеса и т.н.
Но не бива да забравяме, че от цялата сума държавата пряко даде само 1.6 млрд. лв., а останалите бяха осигурени от Фонда за гарантиране на влоговете, който пък се попълва от търговските банки.
– Това е факт. Но е факт също, че държавата е кредитор на фонда и реално е платила, без да получи нищо насреща. Същественият въпрос в случая е кой плаща сметка? Ние твърдим, че голяма част от разходите по плащането на гарантираните депозити трябва да бъде покрита от активите на КТБ или имуществото, което е свързано с нея.
От поставянето на КТБ под особен надзор през юни миналата година досега в банката имаше квестори. Ако те не са си свършили работата и, образно казано, "под носа им" се е случило някакво разграбване на активи, заради което с извънредни законови мерки се назначават синдици, не е ли логично на тях- на квесторите или директно на БНБ, да бъде потърсена някаква отговорност?
– Изключително важно е да не бъркате липсата на много говорене от страна на държавата с това, че тя не прави нищо. Едното няма нищо общо с другото. И ако някой е решил, че в България няма държава, е сбъркал страшно много. Освен това, за разлика от някои т.нар. инвеститори, аз не бих използвал страниците на печата, за да обявя каквито и да е мерки или действия по казуса КТБ.
В случая визирате отвореното писмо на Пиер Луврие, което бе публикувано в някои вестници. С него управителят на LIC33 поиска среща с премиера Бойко Борисов. Ще се състои ли такава в крайна сметка?
– Мога да кажа само, че правителството няма да води кореспонденция през медиите.
Около сделката на LIC33 за фирми като БТК, "Дунарит" и др. настана направо истерия. Чухме какви ли не неща – кражбата на века, разграбване на милиарди и т.н. Но в действителност има ли чак такова значение собственикът, ако той върне всички дължими пари към КТБ? Кого го интересува дали това ще е Цветан Василев, Пиер Луврие или самата държава? Нали е важно кредитите да бъдат погасени, за което вече бяха дадени обещания.
– Има значение кой е собственикът, при това много голямо. Първо, обещанието, независимо под каква форма е направено то, не е като действието. Това, че някой е обещал да направи нещо, въобще не означава, че ще се случи така. И второ, нека си спомним за какви дружества става дума – всяко едно от тях е пряко свързано с въпроси от националната сигурност.
Да, обаче само преди по-малко от две години същите тези дружества пак бяха обект на сделки, но тогава нямаше никаква реакция от страна на държавата, медиите или други институции. Нима връзката им с националната сигурност е възникнала впоследствие?
– Ще кажа само, че от юни миналата година нищо вече не е същото.
На фона на всичко това възниква и въпросът за ролята и независимостта на органи като Комисията за защита на конкуренцията. В последните месеци тя води явна война с БТК, като дори изфабрикува глоба от над 800 хил. лв. за това, че телекомът продавал таблети на по-ниски цени. В публичното пространство се говори, че КЗК не защитава свободния пазар, а обслужа нечии интереси. Какво е Вашето мнение?
– В писмен и устен вид, включително и от парламентарната трибуна, до мен са стигали много упреци по отношение на работата на Комисията за защита на конкуренцията. Това е един изключително важен въпрос, по който за съжаление политическият дебат все още не е започнал. На практика ние нямаме регулатор, около който да не се вихрят скандали. Като почнем от КЗК, минем през Комисията за финансов надзор и стигнем до БНБ, която е пряко свързана с това, за което говорихме по-рано. А работата на такива органи е да бъдат стабилни и авторитетни. Решенията им не бива да предизвикват никакви съмнения. Проблемът е, че в целия този шум около регулаторите нямаме принципни коментари за това как да работят самите институции. В голяма част от случаите критиките са персонални – против определени хора в тези органи. Което е най-лошият и деструктивен сценарий.
Като казвате определени хора, мандатът на председателя на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов изтича тази есен. Народното събрание трябва да избере нов председател два месеца по-рано, което означава, че е необходимо процедурата да започне съвсем скоро. Лансират ли се вече някакви имена?
– Не, такива разговори още не са водени.
А каква е позицията Ви за назначенията на икономическия министър Божидар Лукарски? Около кадровите му решения от началото на мандата има скандали. Последните бяха свързани с Комисията за защита на потребителите и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
– Аз не мога да бъда надзирател на всяко решение, което взема министър Лукарски. Тук говорим за управлението на Министерството на икономиката и подчинените му структури, така че цялата отговорност си носи той. Но неведнъж, по различни поводи, с него сме водили разговори, че въпреки правото му да сформира свой екип аз искам да видя устойчивост на критичните системи, особено на тези, през които минават пари. Става дума за управляващия орган на оперативната програма "Конкурентоспособност", Агенцията по обществени поръчки и други. Защото кое е по-важното – доверието и лоялността или експертизата? Моето мнение е, че акцентът трябва да се сложи върху второто.
Споменахте обществените поръчки, а е известно, че подготвяте и изцяло нов закон за тях. Докъде стигна разработването му и кога ще бъде внесен в парламента?
– Приемането на нов закон за обществените поръчки се налага поради две основни причини. Едната е, че до април 2016-а трябва да транспонираме европейските директиви в тази област. А другата произтича от това, че сегашният норматив отдавна няма статута на консистентен текст, който по адекватен начин да регулира отношенията. Поради сложността си той обърква тези, които трябва да го прилагат. Затова и целта ни сега е новият закон да е толкова прост и интуитивен, колкото е възможно да бъде. Наред с всичко друго в новите текстове е направен и опит да се поучим от всички досегашни грешки.
Иначе е сформирана работна група, чийто председател е министър Божидар Лукарски. Текстовете са готови на около 80 процента. Преди да бъдат внесени в Народното събрание обаче, ще направим консултации с всички заинтересовани страни и ще изготвим адекватна оценка за въздействието им. Плановете са всичко това да се случи до началото на лятото. Друг е въпросът дали парламентът ще успее да ги гласува преди есента. Но е илюзия да се мисли, че с един дори много по-добър закон може да се решат всички проблеми. Необходимо е паралелно да върви обучение и подготовка на всички онези, които ще прилагат норматива – като се почне от държавната администрация, общините, агенциите и се стигни до публичните предприятия.
Законът за еврофондовете също е сред Вашите приоритети, даже още от предишния Ви мандат, но неговото приемане се забави значително, а вече започнахме и новия програмен период. Няма ли налагането на новите правила в движение да създаде повече проблеми, отколкото ползи?
– Необходимостта от такъв закон е безспорна. С него ще се създаде нова правна платформа, която осигурява много по-добър баланс на отношенията между управляващите органи и бенефициентите. Абсурдно е цялата тази сфера, свързана с управлението на еврофондовете и усвояването на милиарди евро, да няма цялостна нормативна база. Сега много от процесите текат почти в правен вакуум, опирайки се единствено на постановления на Министерския съвет.
Наясно съм, че е напълно възможно част от текстовете да не предизвикат всеобщо удовлетворение. Някои могат да кажат даже, че законът формира рискове. Но аз не мисля, че ще се стигне до каквото и да е объркване в процесите, особен като се има предвид, че ще приложим новите правила още в самото начало на този програмен период. Надявам се до края на април или най-късно в началото на май да представим финалния вариант на Закона за еврофондовете.
Тази година е последната, през която ще могат да се правят плащания по стария програмен период. Какво показват разчетите към днешна дата? Ще наваксаме ли изоставането?
– Важно е да се отбележи, че към момента нямаме големи суми, които Европейската комисия трябва да ни възстанови, както беше в края на 2014-а. Тогава, ако си спомняте, задлъжнялостта беше над милиард и половина лева. Иначе за тази година имаме рекордна цел за разплащане – 2.4 млрд. евро. И каквото се плати от тези пари до 31 декември, това е. Разходите за незавършените проекти ще се наложи да бъдат покрити от държавата, поради което сега правим много детайлен анализ как точно да се действа при всеки отделен случай.
Колкото до това как ще приключим програмния период 2007-2013-а, ще каза само, че извършените плащания по всички фондове са за 6.4 млрд. евро. И ако в този момент работата спре, което, разбира се, никой не мисли да прави, ще имаме около 80% усвояване на средствата. Така че мрачните прогнози, които се правеха назад в годините, определено няма да се случат. Съвсем друг е въпросът, че трябва да следваме най-високите цели до линията на реалността, а да не се задоволяваме с постигнатото. Радостното е, че системата за управление на еврофондовете успя да издържи на всички сътресения от последните две години и продължи да работи.
Засега изглежда, че и с новите оперативни програми нещата вървят. Остават само две – "Региони в растеж" и "Околна среда", които Брюксел все още не е одобрил.
– Така е, имаме шанс този път да започнем с една година по-рано. Както знаете, 2007-а и 2008-а на практика бяха нулеви за усвояването на евросредства. Сега се движим с една година напред, тъй като още следващите месеци ще бъдат отворени първите процедури за кандидатстване. А така ще имаме реално застъпване на двата програмни периода – плащанията по тях ще вървят паралелно. Само от нетното движение на тези милиарди ще има огромен положителен ефект за икономиката.
Разговора води Ивайло Станчев
Томислав Дончев е роден през 1973 г. в Габрово. Завършил е Великотърновския университет през 1991-а. Магистър е по философия, журналистика и стопанско управление. Специализирал е в Оксфорд, в Полша и Израел. Работил е като учител и редактор в радио. Бил е изпълнителен директор на Високотехнологичен бизнес инкубатор – Габрово, и програмен директор в "Отворено общество" – София. От 2004 до 2007-а ръководи звено за управление на проекти по европейските програми. През ноември 2007-а става кмет на Габрово, като кандидатурата му е издигната от ГЕРБ. През 2010-а е назначен за министър по управление на средствата от европейските фондове. Избран е за депутат в 42-рото Народно събрание, а през май 2014-а и за евродепутат от листата на ГЕРБ. След това става вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика.
